Цветна слепота или дисхроматопсия е дефект на човешкото зрение, който се изразява в неспособността да се разграничават определени или всички цветове.
Понякога на български като синоним се използва думата далтонизъм,Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969 въпреки че всъщност терминът означава точно определен вид цветна слепота – деутеранопия. Терминът произлиза от името на английския химик Джон Далтон, който сам страда от това зрително нарушение и първи го описва. Далтонизмът е частен случай на цветната слепота по отношение на зеления цвят.
Цветната слепота може да бъде вродена или придобита: при различни заболявания на зрителния нерв и особено атрофията му. Вродената цветна слепота е нелечима.Краткая медицинская энциклопедия, Изд. Советская энциклопедия, Москва, 1974
Също така тя може да е пълна или частична. При пълната цветна слепота, още известна като монохроматизъм или ахроматопсия, всички цветове се възприемат като нюанси на сивото. Това нарушение е изключително рядко срещано. При ахромазията (албинизъм) също липсва цветно зрение, но се наблюдават и други оплаквания като ниска острота на зрението и повишена чувствителност към светлина. Частичната цветна слепота (още дихроматизъм) се изразява в неспособност да се различи един от трите основни цветове – червен, зелен, син, като нарушенията се наричат съответно протанопия, деутеранопия и тританопия. При частичната цветна слепота всички възможни нюанси на цвета, към който окото е безчувствено, се представят като комбинация от другите два цвята. Най-рядко срещаната от трите форми е тританопията.
За установяване на цветна слепота се използват многоцветни (полихроматични) табла, известни като тестове на Ишихара по името на японския офталмолог Шинобу Ишихара.
Източници
Външни препратки
Категория:Слепота Категория:Цвят