Велестово или Велесто () е село в Община Охрид, Северна Македония.

География

Селото е разположено в планината Галичица, на 5 километра южно от град Охрид, източно от Охридското езеро с впечатяващ изглед от високо към езерото.

История В обобщен списък за данъка джизие във вилаета Охри за 1633-1644 година е отбелязано село Велестова, подчинено на Кара Али, с 32 джизие ханета. В допълнителен списък от същото време, след разследване на починалите и избягалите, се уточнява, че Велестова е подчинено на Кара Мехмед и има 28 ханета.Турски извори за българската история, том VII, под редакцията на Страшимир Димитров, Елена Грозданова, Стефан Андреев, с. 358-359, 363 (превод на документа от П. Груевски).Грозданова, Елена. Българската народност през ХVII век: Демографско изследване, София 1989, с. 354.

В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 85 лица (мъже) във Велестово са данъкоплатци, като 77 от тях са в средна категория, а 8 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19. От дефтер от 1846-1847 година става ясно, че петима данъкоплатци от средна категория отсъстват от селото. Трима от тях са в Кавая, по един - в Цариград и Пловдив.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 99-100. В Кавая са Ильо Захо (24 г.), Йован Петре (66 г.) и Йован Младен (18 г.), в Цариград - Петре Митре (41 г.), в Пловдив - Митре Ристе (19 г.).

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велестово (Vélestovo) е посочено като село с 80 домакинства с 245 жители българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Велесто (Велестово) живеят 560 българи-християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велесто е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.

В началото на XX век цялото население на Велестово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 560 българи екзархисти. През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Ангеле Коле, а за членове на управлението - Насте Петре и Димо Наум.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 257.

В рапорт на главния учител Яким Деребанов от 1905 година е отбелязано, че Велесто има 96 къщи с 547 жители българи-християни. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство, мнозина работят в чужбина. Селото снабдява Охрид с дърва и дъски. Според Деребанов икономическото му положение не е добро, защото земята е неплодородна, а скотовъдството не е добре развито. „Селените“ - отбелязва той, „вижда се, че са трудолюбиви и в едно недалечно бъдеще икономическото си положение ще подобрят“.Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 29-30

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Велестово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велестово е част от Велгошка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 630 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.

Според преброяването от 2002 година Велестово има 53 жители северномакедонци.

Националност Всичко северномакедонци 53 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

Основна забележителност на Велестово е църквата „Успение Богородично“ от XV век. В 1986 година са осветени основите на манастира „Света Троица“, който е завършен и осветен на 21 август 1989 година от страна на митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Ктитори на манастира са Наум и Благуна Митрески от Велестово.

Във Велестово се провеждат регулярно прочутите поетични вечери, на които си дават среща поети от цяла Северна Македония и чужбина.

Личности

Родени във Велестово Наум Димитров Димов (1830 – 1925), участник в Българското опълчение и в Сръбско-българската война Наум Тодоров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, убит Славе Георго Димоски (р. 1959), писател от Северна Македония Спас Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина

Бележки

Категория:Села в община Охрид