Възродителният процес е опит на Българската комунистическа партия при съучастието на Българския земеделски народен съюз – казионен да наложи насилствена асимилация на мюсюлманското население (турци, помаци, татари и роми).

Това е наименованието, с което е известен в обществото процесът на системни репресии срещу тези социални групи и етноси. Възродителният процес започва в началото на 70-те и продължава до края на 80-те години на XX век. Мерките за осъществяване на тази политика се състоят в принудителна смяна на арабско-турските имена с български, ограничения в използването на родния език от представителите на тези групи, насилствено ограничаване на техните традиционни обичаи и ритуали, и изповядването на тяхната религия.Улрих Бюксеншюц (2000) Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1944 – 1989) , IMIR, с. 141, вж. Таблица 31: Оценка на партийни членове за мерките във връзката с „Възродителния процес“ към края на 1989 г.Български хелзинкски комитет The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878 (доклад): „In addition to the religious rights restrictions, there were restrictions on the use of mother tongue as well. The central Party authorities charged all state entities and their staff with supervising and guaranteeing the sole use of Bulgarian language by all Bulgarian nationals, at all levels of public and private life (point 6).“ Текстът се позовава на: Addendum to Decision No. 1019a of Politburo of CC of BCP from 19 June 1984 (pp. 32 – 3) (No archive indication of this document)." Политиката на принудителна асимилация претърпява пълен провал, което подтиква режима през 1989 година внезапно да промени курса и да пристъпи към етническо прочистване, най-масовото в Европа след изселванията на германци от Централна Европа в края на 40-те години.

Възродителният процес прекъсва протичащия преди него процес на постепенна интеграция и асимилация на мюсюлманите в България, предизвиквайки консолидацията на мюсюлманските общности и противопоставянето им на мнозинството.

Предпоставки Балканските съседи на България и особено Югославия, Турция и Гърция, отдавна имат последователна и брутална политика към останалите на териториите им след разпада на Османската империя чужди народностни групи, като ги депортират, разменят, прогонват и унищожават наведнъж или постигат това след десетилетия репресии и ограничения. Такива са съдбите на турското малцинство в Беломорска Тракия, на гръцкото в Мала Азия и Одринска Тракия, на арменското в Турция, на албанското и влашкото в Гърция, на българското мнозинство в Беломорието в Егейска и Вардарска Македония и Одринска Тракия. Накрая във времето от Балканските войни до времето на Разведряване държавите правят всичко възможно да се хомогенизират и да приключат този процес.

България до 1944 г., макар да не е абсолютно чужда на тези балкански политики, се интересува повече от сънародниците си в Беломорието и Македония, отколкото от единството на нацията вътре в страната. Причините за това са обективни. От припокриващите се национални землища на Балканите българското в най-голяма степен е включено в съседни държави, а българската държава в много по-малка степен включва чужди национални землища.

След 1944 г. през по-голямата част от тоталитарното си управление БКП има непоследователна политика към македонските българи, каракачаните, циганите християни, но най-вече към българските мюсюлмани. Политиката варира от брутални репресии, насилствена асимилация и параноична подозрителност до толериране: предоставяне на привилегии, усилено създаване на тюркоезична интелигенция и управленски кадри, специални квоти в училищата и партийно-държавния апарат, издаване на масова периодика на турски (като „Yeni hayat“ и „Yeni ışık“), новини на турски по БНТ, театрални постановки на турски. Това е съпроводено от задължително връщане на турско-арабските имена и сегрегиращото облекло (например на сменилите ги преди 1947 г. цигани и българи мюсюлмани), отделяне на осезаема част от държавния бюджет за благоустрояване, развитие и индустриализация, инвестиции в т.нар. „смесени райони“, високи детски надбавки и други социални привилегии на многодетните мюсюлмански семейства.

Това поражда икономически, политически и социални последици. Икономическите включват намеренията за колективизация в селското стопанство и индустриализация на икономиката. Политическите са свързани от една страна с противодействие на амбициите на Турция за разширяване в западна посока, както и с работата на нейните служби, проникващи в България, но и с намерението на България да има подготвени управленски кадри при евентуална социалистическа или друг вид „революция“ в Турция, каквито са били вижданията и на Москва. От друга страна се цели ограничаването на влиянието на чуждата пропагандата отвъд Желязната завеса и за прокарване на социалистическата пропаганда. Социалните последици са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла лошо образование – ниско заплащане – затваряне в общността – пренебрегване на образованието.

Някои от причините за провеждането на Възродителния процес може да са: „искането за автономия на турците, възможна опасност от повтаряне на Кипърския вариант, растящата турска пропаганда, разрастване на ислямски фундаментализъм, а във вътрешен план спадът на раждаемостта на българите, съпроводен с двойно по-голям прираст сред турци и цигани“.Карахасан-Чънар, И. Етнически малцинства в България, Изд. Лик, 2005, с. 215

Същност Самият процес представлява отнемане от страна на държавата на основни лични човешки права като правото на самоопределение и свободата на вероизповеданието. Понятието „възродителен процес“ е наложено от партийната върхушка в БКП и за пръв път се използва на среща на Политбюро на ЦК на БКП на 18 януари 1985 г.СОЦИАЛИЗЪМ. Хронологична таблица  – Министерство на външните работи, 20 юни 2007 като общо название на тези асимилационни политики. То се корени в официалната доктрина, че всички български турци са насилствено ислямизирани по време на Османската империя и „във вените им тече българска кръв“. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe: (CEDIME-SE) Turks of Bulgaria , p. 7

Конкретните мерки освен насилствената смяна на имената, включват и забрани и ограничения, засягащи основни права. Забранява се употребата на турски език. Ограничава се още по-драстично практикуването на исляма и посещението на джамии. Традиционните мюсюлмански погребални ритуали са заменени със „социалистически“. Стриктно се прилага забраната за обрязването на мюсюлманските момчета. Забранява се носенето на традиционното облекло, особено на шалвари от жените. Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe: (CEDIME-SE) Turks of Bulgaria , p. 7

Развитие на процеса Ранни асимилационни опити

Според данни, събрани от Тодор БалканскиВъзродителни движения и възродителни процеси. Ономия и онимия: лингвонимия, етнонимия, етнографонимия, антропонимия. // Scribd.com. Посетен на 31 октомври 2021 г. преди комунистическия режим има два значими периода на насилствено преименуване – т. нар. покръстване на помаците през 1912 – 1913 г., и през 1937 – 1944 г. около 80 000 помаци.

Преименувания на роми и помаци през 60-те и 70-те години

Тодор Балкански отчита и няколко опита през комунистическия период: 1962 г. – непубликуван брой на циганите, но вероятно около 400 000; 1964 г. – в неуспешния опит в Неврокопско са променени имената на десетина хиляди помаци; 1970 – 1974 г. – променят имената си около 200 000 помаци;

В подготовка на последвалите преименувания, още в началото на 60-те години са направени промени в различни нормативни актове, улесняващи замяната на имена с български. Кампанията за преименуване на помаците в началото на 70-те години обхваща и турци в смесените села, а в края на 1975 година са преименувани и чисто турските села в Смолянски окръг. От 1976 година е задължително децата в смесени бракове да получават български имена, а от началото на 80-те години на преименуване са подложени и родителите в такива бракове. През този период често се оказва натиск за преименуване по различни административни поводи – служебни повишения, разрешения за строеж, възможност за покупка на жилище, преместване на работа в друг район.

Преименуване на турците през 1984 – 1985 година

Докато асимилационните мерки спрямо ромите и помаците са по-разтеглени във времето и според някои източници започват още през 1912 годинаЕвгения Иванова, „Не е за­дъл­жи­тел­но да се из­вин­ява­те, гос­по­дин ми­нис­тре!“ , публикация в сайта на Българския хелзинкски комитет: „Въ­зро­ди­тел­ният­“ про­цес, свеж­дан в ма­со­во­то съз­на­ние са­мо до фи­на­ла си – съ­би­тия­та от 1984 – 1985, всъщ­ност за­поч­ва от 1912 г. и про­дъл­жа­ва с раз­лич­на ин­тен­зив­ност до 80-те го­ди­ни на XX век. Най-ос­три­те му прояви след­ват 30-го­ди­шен повтарящ се ци­къл: 1912, 1942, 1972 г. Ста­ва ду­ма са­мо за по­ма­ци­те, към кои­то в пе­рио­да на со­циа­лиз­ма са при­ба­ве­ни ро­ми и та­та­ри.", насилственото преименуване на турците се осъществява чрез мащабна кампания, предхождана от внимателна подготовка.

Натискът за преименуване на българските турци стартира в началото на 80-те години на XX век, когато то става изискване за назначаване на определени длъжности или извършване на административни услуги. От пролетта на 1982 до края на 1984 са преименувани ~ 50 хил. души, сред които и някои роми и помаци, които са били необхванати във време на предишните кампании.

Решението за преименуването Тодор Живков взима още през пролетта на 1984 г. Тогава в резиденция „Бояна“ той свиква съвещание на Политбюро, на което присъстват кандидат-членовете му, сред които Георги Атанасов и Димитър Стоянов, секретарите на ЦК на БКП, първите секретари на ОК на БКП и други отговорни и държавни ръководители.

На заседанието Живков подкрепя представените за обсъждане проекторешения на Политбюро на ЦК два вида варианти. Първият – открит, за общо ползване и вторият – закрит, само за висшия ешелон. В първият вариант, в който българските граждани с турско-арабски имена са определени като „български турци“, е продължена политиката за ускоряване на икономическото развитие на страната с компактно население от български турци, издигане на образователното равнище на тази група и подобряване на културното и патриотично възпитание. Това решение на съвещанието е прието с протокол № 371 на 8 май 1984 г. и изпратено за изпълнение на низовите партийни комитети и държавни органи.

В допълнителният вариант мерките на Живков са предвиждали:

Министерският съвет да разработи система за морално-политическа, материална и социална подкрепа на сключилите брак помежду си българи и български турци. На такива семейства да се осигуряват жилище с предимство, безлихвени заеми или безплатни парцели за строителство; При нужда те да се приемат за жители на други населени места; Децата от тези бракове задължително да се вписват в регистрите като етнически българи и да се приемат само български имена; Да се създаде фонд за еднократно подпомагане на такива семейства в размер на 5000 лева; Да се води безкомпромисна война с религиозно-фанатичните и протурски настроени родители, близки и други лица; Да се отстраняват от работа учители „български турци“ с националистически, протурски, изселнически, религиозни и други прояви и убеждения; За ислямски свещенослужители да се назначават само кандидати „български турци“, владеещи български език, служили в БНА и доказали своята лоялност към България; Да се пресича протурска и проислямска пропаганда чрез просветителска, културно-масова и друга дейност от лица с небългарско етническо самосъзнание.