Александър Обренович () е крал на Сърбия от 1889 до 1903 година, последният от династията на Обреновичите.

Управление Александър Обренович е син на крал Милан Обренович и кралица Наталия. Обявен е за крал при абдикацията на баща си на 22 февруари (6 март нов стил) 1889 година, когато е едва 12-годишен. През следващите четири години от негово име управлява регентство начело с либерала Йован Ристич. Сръбският парламент инструктира правителството да изпрати в изгнание и кралицата-майка Наталия.Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3

Личен режим На 1 (13) април 1893 година, макар все още на 16, Александър се обявява за пълнолетен, отстранява регентството и скоро след това установява личен режим. Първоначално управлява с помощта на Радикалната партия, но в началото на 1894 година уволнява нейното правителство и фактически суспендира Скупщината. През май 1894 година отменя конституцията от 1888 година и възстановява предишната, която дава на монарха надмощие над парламента. Изборите през 1895 година излъчват Скупщина без участието на либерали и радикали, напълно предана на краля.

През следващите години Александър управлява чрез послушните му правителства на Владан Джорджевич и Димитрие Цинцар-Маркович. Покушение срещу баща му (който е фактически негов съуправител) през юли 1899 година му дава повод за репресии срещу водачите на най-силната партия – Радикалната. Помирява се с част от тях, след като през април 1901 година прокламира нова конституция с двукамарен парламент. Размирици в Белград през пролетта на 1903 година го подтикват да суспендира, макар и за кратко, и тази конституция.

Политика по Македонския въпрос

Външната политика на Сърбия при крал Александър Обренович е насочена към прокарване на сръбско културно и политическо влияние в Македония, намираща се под властта на Османската империя. Сръбските правителства работят за установяване на сръбски владици и училища в македонските вилаети, а по време на Критското въстание от 1896 – 1897 година искат територии от империята. От това желание ги отклонява българското правителство начело с Константин Стоилов. През февруари 1897 година крал Александър Обренович посещава София и тогава е подписана българо-сръбска спогодба, с която двете страни се задължават да съгласуват действията си в назряващата гръцко-турска война.Попов, Радослав и др. История на Българската дипломация 1879 – 1913 г. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 238 – 239. Посетен на 12 декември 2017.

Убийство

През 1900 година Александър се жени за Драга Машин. Бракът е крайно непопулярен и води до конфликт между него и родителите му.

Крал Александър Обренович е убит в двореца си през нощта на 28 срещу 29 май (11 юни нов стил) 1903 година от офицери, привърженици на Петър Караджорджевич.Jовановић, Слободан. Влада Александра Обреновића. Књига 3. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србије), 1936. с. 364 – 370. Посетен на 14 декември 2017.

Източници

Категория:Убити монарси Категория:Обреновичи Категория:Православни монарси Категория:Носители на Таковски кръст