Жужелци

Жу̀желци, в местния говор Жу̀желце (, Спилеа, до 1928 година Ζούζελτσι, Зузелци или Ζούζιλτσα, Зузилца) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.

География Жужелци се намира в областта Костенария на 21 km югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).

История Етимология Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.

В Османската империя

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 11 семейства под името Жужелджи. Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век. Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς

В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужелци има 560 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жужелци е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 90 къщи.

В началото на XX век цялото население на Жужелци е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия. Същата година турските власти не допускат учителите Никола Костойчинов от Охрид и Кист. Георгиева от Хрупища да отворят българско училище.Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужелци има 720 българи екзархисти.

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Spilaia.

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:

Според Георги Константинов Бистрицки Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Жужелци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Югелци е обозначено като българско селище.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жужелци има 60 къщи славяни християни. В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци

През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Тулище Τουλίστε Рема Македономахон Ρέμα Μακεδονομάχων река в Одре, десен приток на Галешово (Марчища) Петенарово Πετενάροβο Петинари Πετεινάρι връх в Одре (867 m), СИ от Жужелци

Личности

Родени в Жужелци Андон Калчев (1910 – 1948), български икономист и офицер, смятан за организатор на „Охрана“ Андон Кичуков, мелничар, деец на Станимашкото македонско братство Андон Сикавица (1914 – 1995), деец на ДАГ Васил (Цильо) Михо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен като „водач и помагач в убийството на Тимур Али от костурското село Жужелци, убит от страна на българските бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Владимир Балючев (1912 – 1996), български журналист Димитър Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища Иван Иванов Кичуков, мелничар, деец на Станимашкото македонско братство Илия Балючев (1886 – ?), български революционер Кирязо Сикавичовски, български общественик, деец на българското църковно и просветно дело в Хрупища Коста Андоново Кичуков (1909 – ?), български комунист Коста Иванов Кичуков, мелничар, деец на Станимашкото македонско братство Коста Тухул, свещеник, наказан от ВМОРО за предателство през февруари 1904 година Михаил Балючев, български революционер, арестуван през юни 1903 година и осъден Никола Балючев, български революционер Никола Сикавичовски, български общественик и революционер Симеон Лазаров Желев, работник, деец на Станимашкото македонско братство Стефо Калчов, гръцки комунист, сражавал се в редиците на ЕЛАС в периода на окупацията 1942 – 1944 година; заловен в сражение с германците край село Нестрам е измъчван, отрязани са му ушите, носът и избодени очите, след което е обезглавен Тана Балючева (? – 1907), българска революционерка Филип Попташов, наказан от ВМОРО за предателство през февруари 1904 година Христо Попделбов, български революционер, деец на ВМОРО Щерьо Ф. Димов, мелничар, деец на Станимашкото македонско братство Янаки Сикавичовски, български общественик и революционер Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища

Македоно-одрински опълченци от Жужелци Александър (Алекси) Христов Апостолов (1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 2-ра скопска (или 10-а прилепска) дружина, 3-та рота на 11-та сярска дружина; на 25 март 1943 година, като жител на Сушина, Преславско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Атанас Паскалов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Десета прилепска дружина Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов. Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина

Външни препратки

Бележки

Категория:Села в дем Хрупища