Робово () е село в община Босилово на Северна Македония.
География Селото е разположено в Струмишката котловина източно от град Струмица.
История Селото се споменава с днешното си име Робово в грамота на Стефан Душан от 1343 г. и в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.513.
През XIX век Робово е чисто българско село. През 1860 година Арсени Костенцев разкрива в селото в дома на местния родолюбец Мицо Караджата новобългарско училище, първото в Струмишка кааза. Събират се 45 деца от селото и селата Дабиля, Съчево, Муртино, Моноспитово, Банско и няколко от град Струмица. По инициатива на Мицо Караджата в същата година започват да се събират пари за изграждане на местната църква „Възнесение Господне“, завършена в 1864 година. През ноември 1862 година селяните от Робово, начело с Мицо Караджата и Арсени Костенцев изхвърлят от Робово владиката Йеротей Струмишки. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Робово (Robovo) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 213 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 240 жители, всички българи християни.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Рабово има 240 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище.
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Традиционен празник на селото, както отбелязва Христо Вакарелски през 1943 година, е денят на свети Константин и света Елена.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 197.
Според преброяването от 2002 година селото има 576 жители.
Националност Всичко македонци 574 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 1
Личности Родени в Робово Васил Петров Испиров, български свещеник и революционер от ВМРОГалев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга втора, Щип, 1991, с. 79. Васе Манчев (р. 1949), писател от Северна Македония Гоно Манчев (1883 – 1927), български революционер Милко Витанов, български революционер, ръководител на местния комитет на ВМОРО. Стоян Георгиев (Георгев) (о. 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев) Тано Дончев – Генерала (? – 1930), български революционер от ВМРО Тимо Пандов (около 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, II отделение, 2-ра отделна партизанска рота (на Христо Чернопеев)
Починали в Робово Илия Габровалиев (? – 1911), български духовник Първан Николов Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 154
Външни препратки (Учителствуването ми в с. Робово (Струмишко) и борбите с гръцкия владика.)
Бележки
Категория:Села в община Босилово