Humanity Hour I е седемнадесетият студиен албум на германската рок група „Скорпиънс“, издаден през 2007 г. за Европа от „Сони Мюзик Ентъртейнмънт“ и от „Ню Доор Рекърдс“ за Съединените американски щати и отбелязва 35-ата годишнина от издаването на дебютния им албум Lonesome Crow (1972). Това е добре обмислен концептуален албум създаден по сюжета на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл, който предсказва за свят, „разкъсан“ от граждански войни между хора и роботи и служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността.
Подготовката за записите започва през 2005 г. и преминава през няколко избора за продуценти, включително Рой Томас Бейкър и Дитер Диркс, с когото групата работи през най-успешния си търговски период от 1975 г. до 1989 г. Разногласия по договорите обаче и предложенията на някои от продуцентите, насочват „Скорпиънс“ към Дезмънд Чайлд и Джеймс Майкъл, които заедно с останалите членове на групата композират всички песни за продукцията, което налага и пренаписване на текстовете на част от песните за да отговарят на концепцията на албума. Смесването и обработката на всички песни се налага да бъде извършено от разстояние по интернет, защото групата започва световно турне два месеца преди датата на издаване.
Албумът получава много добри оценки, някои го определят като най-доброто издание на „Скорпиънс“ след Crazy World (1990), други подчертават гласа на Клаус Майне и наричат албума една от причините групата да бъде известна. Основната негативна критика е насочена към намесата на твърде много външни композитори и определени текстове на песните. Веднъж издаден, Humanity Hour I влиза в първите десет в Русия, Малта, Аржентина, Германия и в „Билборд“ „Топ Хардрок Албумс“, докато в Гърция достига до №1 и повтаря успеха на предишния албум на групата Unbreakable (2004) в тази страна. Продукцията бележи първото издание на „Скорпиънс“, което влиза в „Билборд 200“ в Съединените американски щати след Pure Instinct (1996) и е продаден в 10 500 бройки. През 2007 г. в Русия е издаден „платинен статус“ на албума за продадени 20 000 бройки; в световен мащаб продажбите се оценяват на 300 000 копия в годината на издаването му.
За популяризирането на Humanity Hour I са издадени синглите Humanity, Love Will Keep Us Alive, The Future Never Dies и The Game Of Life, но само първият от тях влиза в класация за сингли в Съединените американски щати. През март „Скорпиънс“ започват Humanity Tour, а това им позволява да свирят за първи път в Казахстан, Словакия, Тринидад и Тобаго и Фарьорските острови. България също е част от дестинациите, след като през лятото на 2009 г. групата изпълнява третия си концерт в страната. Сред открояващите се концерти са електроакустично шоу, проведено в Бразилия и Мексико през 2008 г., и постоянното участие на бившите китаристи на групата Улрих Джон Рот и Майкъл Шенкер на някои концерти в Обединеното кралство и Франция. С изяви на общо четири континента, турнето приключва в края на 2009 г. с над 160 концерта.
Описание След поредица от не толкова успешни студийни и записани на живо продукции в годините от 1995 г. до 2003 г., през 2004 г. „Скорпиънс“ издават Unbreakable, студиен албум с който групата възстановява класическия си стил след няколко продукции, които я отдалечават от класическия ѝ звук. Петнадесетият им студиен албум получава положителни отзиви от специализираната преса, като един от най-добре оценените аспекти е именно завръщането им към характерните за тях хардрок и хевиметъл. В търговски план Unbreakable постига средно внимание на основните пазари - главно европейски, но се откроява с първото си място в гръцката музикална класация, второ в Чехия и четвърто в Германия. В Русия Националната федерация на производителите на фонографи му присъжда „златен сертификат“ през същата година за продажба на повече от 10 000 копия. В Съединените американски щати той се продава в 4541 копия, но има малко излъчване и не влиза в нито една от музикалните класации. Успоредно с това същата година групата издава и два ексклузивни сингъла. На 5 юли излиза „мощната баладата“ Miracle, написана от Клаус Майне, Матиас Ябс и Томас Норе, продуцирана и смесена от Матиас Ябс. Междувременно на 20 септември те записват You Are the Champion, аранжирана версия на We Are the Champions на „Куийн“, посветена на пилота от Формула 1 Михаел Шумахер.
На 17 април 2004 г. в Хановер музикантите започват световното турне Unbreakable Tour, считано за едно от най-успешните от години, тъй като им позволява да свирят за първи път в няколко страни и да се върнат в други, където не са свирили на живо. През април 2005 г., след завършване на поредица от концерти в Обединеното кралство като специален гост на „Джудас Прийст“, Рудолф Шенкер разкрива, че групата започва работа по видео албум на живо, озаглавен One Night in Vienna и че също така планират да започнат работа върху нов студиен албум в края на 2005 г. В интервю през май 2006 г. Рудолф Шенкер потвърждава, че групата работи върху нов албум, който вероятно ще бъде издаден в края на 2006 г. или началото на 2007 г. Описвайки предстоящия албум той споделя: „Засега мога само ще ви кажа, че ще продължим там, където спряхме с Unbreakable. Ще има превъзходни „мощни балади“ и хардрок песни, които да се пускат по комерсиалните радиостанции. Предполагам, че можете да кажете, че новият албум на „Скорпиънс“ ще звучи свежо и разтърсващо. Това ще бъде страхотен албум, а не албум с една или две страхотни песни.“ Първоначално групата прави опит да работи с бившия си продуцент Дитер Диркс, но проектът не се реализира поради разногласия по договора. След това, „Скорпиънс“ възнамеряват да продуцират албума сами в „Скорпио Саунд Студио“, собственост на Рудолф Шенкер, но се страхуват, че усилията им може да не са достатъчно добри. Рудолф Шенкер казва: „Знаехме, че искаме да направим специален запис. Искахме да сме сигурни, че този албум ще бъде шедьовър. Когато правим албум в наши дни, той трябва да е нещо специално. Ако го направим само за да направим феновете са щастливи – това е едно нещо – но ти също трябва да направиш себе си щастлив.“
След срещи, проведени в Германия, където не остават доволни от идеите, предложени от няколко продуценти, включително Рой Томас Бейкър, през февруари 2006 г., Клаус Майне и Рудолф Шенкер пътуват до Лос Анджелис, за да интервюират други заинтересовани страни, включително Дезмънд Чайлд. Когато анализира дискографията на „Скорпиънс“ Дезмънд Чайлд предлага да направят концептуален албум. Рудолф Шенкер си спомня, че американецът подготвя всичко за тях: „Той вече ни беше написал някои добри идеи защо да направим албум, как да го направя и, най-важното, как да подходя към композицията.“ Така двамата харесват идеята, но тъй като Рудолф Шенкер смята Дезмънд Чайлд за твърде „поп музикант“, желанието на германците е да не звучат като „хитова група“. Единствената пречка е, че и двете страни имат вече ангажименти. Дезмънд Чайлд продуцира албум на „Мийт Лоуф“, докато „Скорпиънс“ все още имат десетки концерти от турнето Unbreakable Tour. Затова те се споразумяват да се съберат през октомври 2006 г., за да започнат предпродукция.
Записване „Искахме да направим албум, който да е актуален, с по-модерен звук към него, без да губим подписа на „Скорпиънс“ и мисля, че той все още е там. Много хора смятат, че това е много добра връзка между типичния звук на „Скорпиънс“, но по нов начин. Не беше толкова, че се опитвахме да експериментираме; все още искахме запис на „Скорпиънс“, но не толкова класически рок албум, колкото връщане към старите времена, 80-те. Наистина искахме запис, който да звучи като 2007 г.“ Клаус Майне Тъй като Дезмънд Чайлд иска да има широка визия за процеса, той поема отговорността за вокалите и общата концепция и предлага Джеймс Майкъл да продуцира китарите, баса и барабаните, което според Рудолф Шенкер помага да се избегнат звуковите ексцесии. Дезмънд Чайлд и Клаус Майне се посвещават изцяло на гласовете си, американецът им препоръча да наемат учител по пеене, който им помага преди да започнат, с цел по-голяма гласова гъвкавост. Въпреки че първоначално германецът се колебае, той намира това за добра идея, защото не иска да премине през сериозното премеждие, което преживява по време на записите на Blackout през 1981 г., когато загубва гласа си. Ерик Ветра, учителят, отговарящ за вокалната загрявка,Информация от обложката на албума, издаден от „Сони Мюзик Ентъртеймънт“ и „Ар Си Ей Рекърдс“ през 2007 г. с каталожен номер 88697 08798 2. работи с Клаус Майне един час преди да запише вокалите. Освен това Дезмънд Чайлд, Джеймс Майкъл, американският вокалист Джейсън Пейдж и шведката Жанет Олсън участват с гласовете си в припевите, докато Анджела Уитакър и Роман Шоу Чайлд осигуряват гласовете зад кадър. По същото време, но в друго студио, Джеймс Майкъл и останалите музиканти работят в ритъм секцията. С идеята да се адаптират към гласа, в определени части китарите са разстроени в различни тоновете. Рудолф Шенкер и Матиас Ябс използват китари на марката „Доменгет“, въпреки че последният използва и обичайните си инструменти на „Гибсън“, „Фендър“ и „Мастъркастър“.
През октомври 2006 г. членовете на групата заминават за Лос Анджелис, за да започнат да записват новия материал и през следващия месец и половина работят върху основните песни за албума. Решението да се направи албума в този град се дължи на факта, че Дезмънд Чайлд и неговият екип живеят там, което го прави вторият албум, след Crazy World (1990), записан в този град от групата. Джеймс Майкъл със звуковите инженери Жул Гондар, Мат Грубер и Стив Чърчярд, са отговорни за записите на лентите, основните части от които са направени за един месец в студия в района на Лос Анджелис. След като процесът на записване приключва, групата веднага започва промоционалното турне. Албумът в този период все още не е смесен и музикантите трябва да си сътрудничат с Дезмънд Чайлд по интернет в този процес. За да направят това, те трябва да свалят целия албум, да получат подходяща система от високоговорители и по-късно да изпратят коментари на Дезмънд Чайлд чрез интернет. Този етап от продукцията е извършен от Грег Колинс, докато обработката е извършена от Стивън Маркусен в Лос Анджелис. Месеци по-късно Рудолф Шенкер заявява, че кани брат си Майкъл Шенкер и Улрих Джон Рот да участват в новия албум, но нито един от тях не може да участва поради „конфликти в графика“.
Композиране и концепция Humanity Hour I представлява албум, в който всяка една песен е свързана със следващата, обединени под глобалната тема за човечността и проблемите между човека и робота. Концепцията е основана на оригиналната тема на Дезмънд Чайлд и Лиам Карл, които представят евентуална гражданска война в свят, в който хората и роботите живеят заедно. Humanity Hour I е добре обмислен концептуален албум, който предсказва за свят, разкъсван от граждански войни между хора и роботи. Този апокалиптичен кошмар служи като предупредителен изстрел за цялото човечество, чиято единствена надежда за оцеляване е да си възвърне човечността. Темите, изследвани в албума, варират от постапокалиптичната реакция на хората в Hour I, тъмната страна на живота в The Cross, надеждата и любовта в The Future Never Dies и Love Will Keep Us Alive и самопричиненото унищожение в Humanity, наред с други. Клаус Майне коментира, че „това е концептуално в смисъл, че „Humanity“ е като всеобхватна тема, която преследва и се повтаря във всички песни, но не е концептуално в смисъл, че всяка песен е свързана една с друга, сякаш това е история.“ В този смисъл Матиас Ябс посочва, че песните се въртят около концепцията за човечеството, но за него това не е концептуален албум като The Wall на „Пинк Флойд“ или Tommy на „Ху“.