Робово () е село в Северна Македония, община Пехчево.

География Селото е разположено в историческата област Малешево.

История В края на XIX век Робово е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ е от 1847 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Родово (Rodovo) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 293 българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Робово е населявано от 770 жители българи християни.

В началото на XX век цялото население на Робово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Робово има 960 българи екзархисти и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война през 1912 година девет души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Според преброяването от 1994 година Робово има 476 жители, а според това от 2002 година – 426 жители.

Националност Всичко северномакедонци 422 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 4

Личности

Родени в Робово Аврам Йорги, българин, православен, арестуван на 29 януари 1901 година, обвинен в „участие в случката, при която е запалена къщата на свещеник Алексо ефенди от Робово, неговата жена Ката и синовете Аврам и Маноли били убити, а споменатият свещеник и снахата Сава били ранени, поради това, че свещеникът участвал в подготовките за ликвидиране на Тодор, един от от бунтовническите водачи и на неговите другари, като съобщил мястото, на което се криели“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Атанас Малинов (Малината), деец на ВМРО, убит от комунистите след 1944 година Димитър Георгиев български свещеник, роден на 23 април 1871 година, учил на църковнославянски в селското училище, до 1904 година земеделец, ръкоположен в 1904 година за свещеник, избягал след установяването на сръбска власт в 1914 година, свещеник в Аладаглии, Карнобатско към 1915 година Ильо, домазет на Цеко, българин, православен, арестуван на 29 януари 1901 година, обвинен в „участие в случката, при която е запалена къщата на свещеник Алексо ефенди от Робово, неговата жена Ката и синовете Аврам и Маноли били убити, а споменатият свещеник и снахата Сава били ранени, поради това, че свещеникът участвал в подготовките за ликвидиране на Тодор, един от от бунтовническите водачи и на неговите другари, като съобщил мястото, на което се криели“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йорги Попстоян, българин, православен, арестуван на 29 януари 1901 година, обвинен в „участие в случката, при която е запалена къщата на свещеник Алексо ефенди от Робово, неговата жена Ката и синовете Аврам и Маноли били убити, а споменатият свещеник и снахата Сава били ранени, поради това, че свещеникът участвал в подготовките за ликвидиране на Тодор, един от от бунтовническите водачи и на неговите другари, като съобщил мястото, на което се криели“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Коле Траян, българин, православен, арестуван на 27 януари 1901 година, обвинен в „употреба на оръжие от къщата, в която се бил барикадирал заедно с Нисо, един от българските бунтовници, обвинен в опит за убийство на монаха Алексо и за раняване на Абдулах, член на войската“, осъден на 6 години каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Коле Ризо, българин, православен, арестуван на 29 януари 1901 година, обвинен в „участие в случката, при която е запалена къщата на свещеник Алексо ефенди от Робово, неговата жена Ката и синовете Аврам и Маноли били убити, а споменатият свещеник и снахата Сава били ранени, поради това, че свещеникът участвал в подготовките за ликвидиране на Тодор, един от от бунтовническите водачи и на неговите другари, като съобщил мястото, на което се криели“, осъден на смърт, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Костадин Пантев Сивев (1881 – след 1943), български революционер, деец на ВМОК и кмет на Робово Паисий Рилски (1861 или 1866 – 1932), български свещеник и революционерРоден в Робово или Митрашинци Христо Димитров – Кутруля (? – 1905), български революционер Починали в Робово Тодор Иванов (? – 1900), български революционер

Бележки

Категория:Села в община Пехчево