Климент VII (), роден като Джулио Дзанòби ди Джулиàно де Мèдичи (; * 26 май 1478, Флоренция, Флорентинска република; † 25 септември 1534, Рим, Папска държава), член на влиятелното флорентинско семейство Медичи, е кардинал от 1513 до 1523 г. и 219-тият папа на Католическата църква от 19 ноември 1523 г. до смъртта си.
Смятан за „най-нещастният от папите“, управлението на Климент VII е белязано от бърза поредица от политически, военни и религиозни борби – много от които са в процес на създаване, които имат далечни последици за християнството и световната политика."Clement VII". Encyclopaedia Britannica Volume 5. Akron, Ohio: The Werner Company. 1905. 05015678
Избран през 1523 г. в края на Италианския ренесанс, Климент VII идва на папския престол с висока репутация на държавник. Той е служил отлично като главен съветник на братовчед му папа Лъв X (1513 – 1521), на папа Адриан VI (1522 – 1523) и похвално като гран маестро на Флоренция (1519 – 1523). Поемайки лидерството във време на криза, с разпространението на Протестантската реформация, с Църквата пред банкрут и с големите чуждестранни армии, нахлуващи в Италия, Климент първоначално се опитва да обедини християнския свят, като сключва мир между многото християнските лидери, които тогава са в конфликт. По-късно се опитва да освободи Италия от чужда окупация, вярвайки, че това застрашава свободата на Църквата.
Сложната политическа ситуация от 1520-те г. осуетява усилията му. Той наследява безпрецедентни предизвикателства: Протестантската реформация на Мартин Лутер в Северна Европа огромната борба за власт в Италия между двамата най-могъщи крале в Европа – императорът на Свещената Римска империя Карл V и кралят на Франция Франсоа I, всеки от които изисква от папата да избере страна турските нашествия в Източна Европа, водени от Сюлейман Великолепни спорният развод на английския крал Хенри VIII с Катерина Арагонска, което води до отцепването на Англия от Католическата църква влошаване на отношенията с император Карл V, което води до насилственото разграбване на Рим през 1527 г., по време на което Климент е затворен.
След като бяга от затвора в Кастел Сант Анджело, Климент, с малко оставащи икономически, военни или политически възможности, компрометира независимостта на Църквата и Италия, като се съюзява с бившия си „тъмничар“ Карл V.
За разлика от измъчения си понтификат Климент VII е уважаван като личност и е благочестив, притежаващ „достойно благоприличие на характера“, „велики придобивки, както теологични, така и научни“, както и „изключително адресиране и проникновение – Климент VII, в по-ведри времена, можеше да управлява папската власт с висока репутация и завиден просперитет. Но с цялото си дълбоко вникване в политическите дела на Европа Климент изглежда не е разбрал променената позиция на папата“ по отношение на нововъзникващите европейски национални държави и протестантството."The Popes of the Sixteenth and Seventeenth Centuries". Museum of Foreign Literature, Science, and Art, Volume 28. Philadelphia: E. Little. 1836.
Климент оставя значително културно наследство в традицията на Медичите. Той поръчва произведения на изкуството на Рафаело Санцио, Бенвенуто Челини и Микеланджело Буонароти, включително „Страшния съд“ на Микеланджело в Сикстинската капела. По въпросите на науката Климент VII е най-известен с това, че през 1533 г. одобрява теорията на Николай Коперник, че Земята се върти около Слънцето – 99 години преди процеса срещу Галилео Галилей за ерес за подобни идеи.
Произход
Джулио де Медичи е извънбрачен и впоследствие узаконен син на Джулиано де Медичи (* 1453; † 1478), флорентински политик, поет, съвладетел де факто на Флорентинската република заедно с брат си Лоренцо Великолепни, и на метресата му Фиорета Горини. Той е единствено дете.
Родителите му не са женени, но през 1513 г. Медичите са упълномощени да обявят, че са сгодени и така детето не е обявено за извънбрачно и незаконородено. През 1513 г. той е узаконено от папа Лъв X, братовчед на баща му.
Биография Начални години и образование
Месец преди раждането му 24-годишният му баща е убит на 26 април 1478 г. в Заговора на Паци. Чичо му Лоренцо Великолепни го поверява на грижите на Антонио да Сангало Стари – негов кръстник, при когото Джулио остава първите седем години от живота си."The Cardinals of the Holy Roman Church". Biographical Dictionary. Florida International University. 23 September 1513. След това Лоренцо Великолепни го отглежда като един от собствените си синове, заедно с децата си Джовани (бъдещият папа Лъв X), Пиеро и Джулиано. Образован в Палацо „Медичи“ във Флоренция от хуманисти като Анджело Полициано и редом с вундеркинди като Микеланджело, Джулио става завършен музикант. Като личност се смята за срамежлив, а като външен вид – за красив.
Естествената наклонност на Джулио е към духовенството, но неговата нелегитимност не му позволява да заема високопоставени позиции в Църквата. Така че Лоренцо Великолепни му помага да изгради кариера като военен. Той е записан сред Хоспиталиерите, но също така става Велик приор на Капуа. През 1492 г., когато Лоренцо Великолепни умира и Джовани де Медичи поема длъжността на кардинал, Джулио се намесва повече в църковните дела. Той изучава канонично право в Пизанския университет и придружава Джовани на конклава през 1492 г., където Родриго Борджия е избран за папа Александър VI.
След неуспехите на първородния син на Лоренцо Великолепни, Пиеро II Злочестия, Медичите са изгонени от Флоренция през 1494 г.Editors of Encyclopædia Britannica. "Piero di Lorenzo de' Medici". Encyclopaedia Britannica. През 1495 г., поради народни въстания срещу братовчед му Пиеро II Злочестия, Джулио де Медичи бяга от Флоренция, за да намери убежище първо в Болоня, след това в Питиляно, Чита ди Кастело и Рим, където живее дълго време като гост на своя братовчед кардинал Джовани, бъдещият папа Лъв X. В следващите шест години кардинал Джовани и Джулио се скитат из Европа заедно – два пъти са арестувани: първо в Улм, Германия, а по-късно в Руан, Франция. Всеки път Пиеро II Злочестият ги спасява. През 1500 г. и двамата се завръщат в Италия и съсредоточават усилията си върху възстановяването на семейството си във Флоренция. И двамата присъстват в битката при Равена през 1512 г., където кардинал Джовани е заловен от французите, но Джулио успява да избяга; това кара Джулио да стане емисар на папа Юлий II. Същата година, със съдействието на папа Юлий II и испанските войски на Фердинанд Арагонски, Медичите си възвръщат контрола над Флоренция.
Предполагаемо бащинство на Алесандро де Медичи
През 1510 г., докато Медичите живеят близо до Рим, прислужница в тяхното домакинство, идентифицирана в документите като Симонета да Колевекио, забременява и ражда Алесандро де Медичи. Наречен „Мавърът“ поради тъмния си тен, Алесандро е официално признат за незаконен син на Лоренцо II де Медичи, но по онова време и до ден днешен различни учени предполагат, че той е незаконен син на Джулио де Медичи. Подозрението, че херцогът на Флоренция Алесандро де Медичи е негов син, първоначално е отречено от историка и експерт по Медичите Алфред фон Реймон. Обикновено добре информираният кардинал Гаспаро Контарини твърди, че Алесандро е син на Лоренцо II де Медичи, херцог на Урбино. Но съвременните учени и историци обръщат повече внимание на хипотезата за бащинството на Климент. По-специално Лудвиг фон Пастор вярва, че папата се е поддал няколко пъти на плътското желание, когато е бил кардинал, а не след избирането му за папа. Истината за неговия произход остава неизвестна и се обсъжда.
Архиепископ и кардинал
При папа Лъв X
Джулио де Медичи се появява на световната сцена през март 1513 г., на 35-годишна възраст, когато неговият братовчед Джовани де Медичи е избран за папа с името Лъв X. Лъв X царува до смъртта си на 1 декември 1521 г.
„Учен, умен, почтен и трудолюбив“: репутацията и отговорностите на Джулио де Медичи нарастват с бързи темпове, необичайни дори за Ренесанса. В рамките на три месеца след избирането на Лъв X той е обявен за архиепископ на Флоренция (9 май 1513 г.)Guilelmus Gulik and Conradus Eubel, Hierarchia catholica medii et recentioris aevi Tomus III, editio altera (Monasterii 1923), p. 197. от своя братовчед – папата, който си връща града, като побеждава френските войски, съюзени с флорентинските републиканци. На 14 август Джулио влиза във Флоренция. След смъртта на племенника му Лоренцо II де Медичи, херцог на Урбино, той става господар на града, и като архиепископ, и като управител. Доказва се като опитен държавник. Въпреки че често получава дипломатически задачи и мисии от името на папата, никога не пренебрегва своята архиепископия и със съдействието на своя генерален викарий Пиетро Андреа Гамаро поисква да опознае, чрез индивидуални инвентаризации, ситуацията на всички църкви под негова юрисдикция. През 1517 г. организира синод на всички епархийски клирици.
През есента на 1513 г. всички пречки пред неговото постигане на най-високите длъжности в Църквата са премахнати с папска диспенсация, обявяваща раждането му за законно. В него се посочва, че родителите му са били сгодени – (т.е. „омъжени според думата на присъстващите“). Независимо дали това е вярно или не, това позволява на Лъв X да го направи кардинал по време на първата папска консистория на 23 септември 1513 г. На 29 септември той е назначен за кардинал дякон на Санта Мария ин Доминика - позиция, която е освободена от папата. След това му назначение започва неговият възход, характеризиращ се с голямо богатство от църковни служби и с много деликатна роля в папската политика.
Репутацията на кардинал Джулио по време на управлението на Лъв X е записана от съвременника му Марко Минио, венециански посланик в папския двор, който пише в писмо до венецианския сенат през 1519 г.: „Кардинал де Медичи, кардиналският племенник на папата, който не е законен, има голяма власт пред папата; той е човек с голяма компетентност и много голям авторитет; все пак знае да живее с папата, нито пък прави нищо важно, без първо да се консултира с папата. Но той се връща във Флоренция, за да управлява града.“Gar, с. 64: "Il cardinal de' Medici, suo nepote, che non è legittimo, ha gran potere col papa; è uomo di gran maneggio e di grandissima autorità; tuttavia sa vivere col papa, nè fa alcuna cosa di conto se prima non domanda al papa.
Държавничество Въпреки че кардинал Джулио не е официално назначен за вицеканцлер (втори в командването) на Църквата до 9 март 1517 г., на практика Лъв X управлява в партньорство със своя братовчед от самото начало. Първоначално неговите задължения са съсредоточени главно върху управлението на църковните дела във Флоренция и в развитието на международните отношения. Сред действията му е опитът за сключване на съюз с Англия, за да помогне на Лъв X да се противопостави на хегемонистичните цели на Франция и Испания. Поради тази причина през януари 1514 г. английският крал Хенри VIII го назначава за кардинал протектор на Англия. На следващата година френският крал Франсоа I го номинира за архиепископ на Нарбон, а през 1516 г. го назначава за кардинал протектор на Франция. В сценарий, типичен за независимото мислене на кардинал Джулио, съответните крале на Англия и Франция, признавайки конфликт на интереси в това, че Джулио защитава двете страни едновременно, оказват натиск върху него да напусне другия си протекторат, но за техен ужас той отказва.