„Tъмните му материи“ (на английски: His Dark Materials) е трилогия от фентъзи романи на британския писател Филип Пулман, включваща „Северно сияние“ (1995; публикувана като „Златният компас“ в Северна Америка), „Острият кинжал“ (1997) и „Кехлибареният далекоглед“ (2000). Поредицата проследява съзряването на две деца – Лира Белакуа и Уил Пари – докато преминават през поредица от паралелни вселени.
Романите получават широк критически отклик и множество отличия, сред които медала „Карнеги“ за „Северно сияние“ (1995) и наградата „Книга на годината“ на „Уитбред“ за „Кехлибареният далекоглед“ (2001). През 2003 г. трилогията заема трето място в националната анкета The Big Read на Би Би Си."BBC – The Big Read".
Въпреки че „Тъмните му материи“ често се представя като литература за млади читатели и централните ѝ герои са деца, Пулман подчертава, че пише, без да има конкретна възрастова аудитория предвид. Фентъзи елементите в трилогията включват вещици, бронирани полярни мечки и други свръхестествени създания, а сюжетът препраща към концепции от физиката, философията и теологията.
Поредицата функционира отчасти като преразказ и инверсия на епоса „Изгубеният рай“ от Джон Милтън, като Пулман представя човешкия „първороден грях“ в по-положителна светлина – за разлика от Милтън, който го разглежда като трагичен провал. Трилогията предизвиква и противоречия заради критичните си позиции към институционалната религия.
До 2024 г. от романите са продадени над 22 милиона копия в 50 страни и са преведени на 40 езика, включително и български.
Книгите от трилогията са адаптирани многократно. През 2003 г. BBC Radio 4 продуцира трисерийна радиодраматизация с пълен актьорски състав, а RTÉ също излъчва своя версия през същата година. Между 2003 и 2004 г. Кралският национален театър в Лондон поставя двусерийна сценична адаптация на трилогията. През 2007 г. „Ню Лайн Синема“ пуска филмова адаптация на „Северно сияние“ – „Златният компас“. Телевизионен сериал, поръчан от Би Би Си и продуциран от Bad Wolf, базиран на трилогията, е излъчен от Би Би Си и „Хоум Бокс Офис“ в периода от ноември 2019 г. до февруари 2023 г.
Пулман разширява трилогията с четири кратки произведения, чието действие се развива във вселената на „Северно сияние“: „Оксфорд на Лира“ (Lyra's Oxhord, 2003), „Имало едно време на север“ (Once Upon a Time in the North, 2008), „Колекционерите“ (The Collectors, 2014) и „Серпентина“ (Serpentine, 2020).
В същата вселена е разположена и новата трилогия „Книга за Праха“. Първият ѝ роман, „Дива красавица“ (La Belle Sauvage), е публикуван на 19 октомври 2017 г. Втората част, „Тайната общност“ (The Secret Commonwealth), излиза през октомври 2019 г., а заключителният роман, „Полето от рози“ (The Rose Field), е публикуван на 23 октомври 2025 г.
Описание Трилогията се развива в мултивселена, като действието преминава между множество паралелни светове. В „Северно сияние“ сюжетът се разгръща в свят, който има определени прилики с нашия: облеклото напомня Едуардовата епоха във Великобритания (1901 – 1910), а технологичното развитие се различава значително – липсват автомобили и самолети с фиксирани крила, докато цепелините служат като основно транспортно средство.
Доминиращата религия в света на „Северно сияние“ има явни паралели с християнството.Squires (2003: 61): "Religion in Lyra's world...has similarities to the Christianity of 'our own universe', but also crucial differences... Църковната власт, управлявана от Магистериума (наименование, идентично с това на институционалната власт в Католическата църква), упражнява силен контрол върху обществото и притежава структура, напомняща католическата. Във вселената на Пулман обаче центърът на религиозната власт е преместен от Рим в Женева – според измислената история това се случва по времето на „папа Жан Калвин“, препратка към историческия реформатор Жан Калвин, свързан именно с Женева.
В „Острият кинжал“ действието се развива между три свята: нашия собствен, света от първия роман и трети свят, в който се намира град Читагаце. В „Кехлибареният далекоглед“ към тези три се добавят още няколко свята, които разширяват обхвата на мултивселената.
Заглавия Заглавието на поредицата е заимствано от книга II на „Изгубеният рай“ (стр. 910 – 920) от поета от XVII век Джон Милтън. Пулман избира тази фраза, тъй като според него тя отразява концепцията за тъмната материя в астрофизиката.
Преди това Пулман предлага поредицата да носи заглавието „Златните пергели“ – препратка към „Изгубеният рай“, където образът обозначава пергелите, с които Бог определя границите на творението (книга VII, стр. 224 – 229). Въпреки че Пулман не е имал подобна асоциация предвид, американските издатели тълкуват заглавието като препратка към алетиометъра – устройство, наподобяващо компас, което играе ключова роля в книгите. В крайна сметка Пулман се спира на „Тъмните му материи“ като заглавие на поредицата и „Северно сияние“ за първата книга, но американските издатели не одобряват последното и избират да публикуват романа под заглавието „Златният компас“.
Сюжет
Северно сияние (или „Златният компас“) В колежа „Джордан“ в Оксфорд 11-годишната Лира Белакуа и нейният демон Пантелеймон стават свидетели на опита на Ректора да отрови лорд Азриел – нейния непокорен и авантюристичен чичо. Лира го предупреждава, а след това подслушва лекцията му за Праха, мистериозни елементарни частици. Малко по-късно нейният приятел Роджър е отвлечен от похитители на деца, известни като „Лакомиите“. Лира е осиновена от светската личност – обаятелната г-жа Колтър – но преди това Майсторът тайно ѝ поверява алетиометър – устройство за разкриване на истината. Лира скоро открива, че г-жа Колтър ръководи „Лакомиите“ и че проектът им е финансиран от Църквата. Тя бяга и намира убежище при циганите – номадски народ, чиито деца също са били отвлечени. Те разкриват на Лира, че лорд Азриел и г-жа Колтър са нейните родители.
Циганите организират експедиция до Арктика, за да спасят отвлечените деца, а Лира се присъединява към тях. По пътя тя вербува Йорек Бирнисон – бронирана полярна мечка – и неговия приятел, аеронавта Лий Скорзби. Лира научава, че лорд Азриел е бил заточен и държан под стража от мечките на Свалбард.
Близо до Болвангар, изследователската станция на „Лакомиите“, Лира намира дете, откъснато от своя демон. Там се извършват експерименти, при които връзката между човек и демон се прекъсва – процедура, наречена „разединяване“. Лира е заловена и отведена в Болвангар, където отново среща Роджър. Г-жа Колтър ѝ обяснява, че разединяването предотвратява появата на „опасни“ емоции у възрастните. Лира и децата са спасени от Скорзби, Йорек, циганите и клана на летящите вещици, водени от Серафина Пекала.
След като пада от балона на Скорзби, Лира е пленена от мечките и отведена в замъка на техния узурпатор-крал Йофур Ракнисон. Тя успява да го измами да се бие с Йорек, който пристига, за да я спаси. Йорек побеждава Йофур и заема мястото му като законен крал.
Лира, Йорек и Роджър достигат Свалбард, където лорд Азриел продължава изследванията си върху Праха. Той разкрива, че Църквата смята Праха за източник на греха и възнамерява да унищожи неговия произход, като достигне до други вселени. Азриел отделя Роджър от неговия демон, убивайки го и освобождавайки енергията, необходима за отваряне на портал към паралелна вселена. Лира решава да последва Азриел и сама да открие истината за Праха.
Острият кинжал Лира преминава през отвора, създаден от Азриел, и достига до Читагазе – град, чиито жители са открили начин да пътуват между световете. Безразсъдното използване на тази технология е освободило Привиденията – същества, които поглъщат душите на възрастните. Децата обаче са имунизирани срещу тяхното въздействие, което е превърнало света в място, почти лишено от възрастни.
В Читагазе Лира среща и се сприятелява с Уил Пари – дванадесетгодишно момче от нашия свят, живеещо в Оксфорд. Уил, който наскоро е убил мъж, за да защити болната си майка, попада на Читагазе, докато търси отдавна изчезналия си баща.
Посещавайки света на Уил, Лира се запознава с д-р Мери Малоун – физичка, която изследва тъмната материя, аналогична на Праха от света на Лира. Лира насърчава опитите ѝ да комуникира с частиците и когато Малоун успява, те ѝ посочват, че трябва да пътува в света на Читагазе.
Междувременно алетиометърът на Лира е откраднат от лорд Бореал, известен в света на Уил като сър Чарлз Латром – съюзник на г-жа Колтър, който е открил път към Оксфорд и се е установил там.
Уил става носител на Острия кинжал – инструмент, изкован три столетия по-рано от учените на Читагазе от същата сплав, използвана за гилотината в Болвангар. Едното острие на ножа може да разсича субатомни частици и да създава фини разрези в пространството, които отварят портали между световете; другото острие може да прорязва всякакъв вид материя.
Използвайки способността на ножа да отваря портали, Уил и Лира успяват да си върнат алетиометъра от имението на Латром в света на Уил.
Междувременно, в света на Лира, Лий Скорзби издирва арктическия изследовател Станислаус Груман, който години по-рано е преминал в този свят през портал в Аляска. Скорзби го открива да живее като шаман под името Джопари и разбира, че той всъщност е Джон Пари – бащата на Уил. Пари настоява да бъде отведен през отвора към света на Читагазе с балона на Скорзби, тъй като е предвидил, че там ще срещне носителя на Острия кинжал.
В Читагазе Скорзби загива, защитавайки Пари от силите на Църквата. Пари успява да се срещне със сина си, но мигове по-късно е убит от вещицата Юта Камайнен, чиято любов някога е отхвърлил. След смъртта на баща си Уил научава, че Лира е била отвлечена от г-жа Колтър, и към него се приближават двама ангели, които търсят помощта му.
Кехлибареният далекоглед В началото на „Кехлибареният далекоглед“ Лира е отвлечена от майка си, г-жа Колтър – агент на Магистериума, която е узнала за пророчеството, определящо Лира като „следващата Ева“. Двама ангели, Балтамос и Барух, съобщават на Уил, че той трябва да пътува с тях, за да предаде Острия кинжал на лорд Азриел, бащата на Лира, който възнамерява да го използва като оръжие срещу Авторитета.
Уил отказва да последва ангелите и с помощта на местно момиче на име Ама, на краля на мечките Йорек Бирнисон и на галивеспийските шпиони на Азриел – кавалер Тиалис и лейди Салмакия – успява да освободи Лира от пещерата, където г-жа Колтър я е укрила от Магистериума. Институцията е решена да убие Лира, преди тя да изпълни пророчеството, като се „поддаде на изкушението“ по аналогия с библейската Ева.
Уил, Лира, Тиалис и Салмакия пътуват до Земята на мъртвите, където временно се разделят с демоните си, за да освободят задържаните там духове. Междувременно Мери Малоун – учена от света на Уил, която изследва „сенките“ (еквивалент на Праха в света на Лира) – достига до земя, населена от разумните същества Мулефа. Там тя открива истинската природа на Праха, който представлява форма на енергия, създадена от самоосъзнатия живот и едновременно поддържаща неговото съществуване.
Лорд Азриел и реформираната г-жа Колтър работят заедно, за да унищожат Метатрон – регента на Авторитета. Те успяват да го победят, но загиват в процеса, като го повличат със себе си в бездната.
Самият Авторитет умира от собствената си слабост, когато Уил и Лира го освобождават от кристалния затвор, в който Метатрон го е държал в капан, успявайки да го направи, защото атака на скални призраци убива или прогонва защитниците на затвора. Когато Уил и Лира излизат от земята на мъртвите, те намират своите демони.