Мишел Мари Пфайфър (, прибл. произн. „Файфър“) е американска актриса, продуцентка и бизнес дама. Тя е сред най-известните холивудски изпълнителки от края на XX и началото на XXI век, отличаваща се с участия в разнообразни филмови жанрове.
Кариерата ѝ е съпътствана от множество признания и отличия. Пфайфър е носителка на награда „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм (1990), наградата на Британската академия за филмово изкуство (1990) и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (1993). Тя е номинирана шест пъти за „Златен Глобус“, три пъти за „Оскар“ и един път за „Еми“.
Биография и кариера
Ранни години Мишел Мари Пфайфър е родена на 29 април 1958 г. в Санта Ана, Калифорния, САЩ, като второ от четирите деца на Ричард Пфайфър (1933 – 1998), доставчик на климатициThe Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer. People. Time, Inc. Посетен на 19 януари 2021 г., и Дона Джийн Таверна (1932 – 2018), домакиня. Тя има един по-голям брат – Рик (роден през 1955 г.) и две по-малки сестри – Дороти Даян „Диди“ (родена през 1964 г., телевизионна и филмова актриса) и Лори (родена през 1965 г. и съпруга на Джуд Лоу). Родителите ѝ произхождат от Северна Дакота. Нейният дядо по бащина линия е от немски произход, а баба ѝ по бащина линия е от английски, уелски, френски, ирландски и холандски произход. Дядо ѝ по майчина линия е от швейцарско-немски произход, а баба ѝ по майчина линия е от шведски произход.
В детството ѝ семейството ѝ се премества в Мидуей Сити, окръг Ориндж, на около 11 км от родния ѝ град, където Пфайфър прекарва първите си няколко години. През 1974 г., още като ученичка, тя работи като касиерка в супермаркет „Вонс“ в Южна Калифорния.
Завършва гимназия „Фаунтън Вали“ в град Фаунтън Вали през 1976 г. В продължение на една година учи в колежа „Голдън Уест“ в Хънтингтън Бийч, Калифорния, където е член на студетнската общност „Алфа Делта Пи“. След кратко обучение за съдебна стенографка решава да се насочи към актьорска кариера.Michelle Pfeiffer biography. Hello! Magazine. HELLO Ltd. Посетен на 19 януари 2021 г.
През 1978 г. печели конкурса за красота на окръг Ориндж и участва в конкурса „Мис Калифорния“, където се класира на шесто място. Това ѝ осигурява актьорски агент и достъп до телевизионни и филмови прослушвания, които поставят началото на професионалния ѝ път.Erickson, Steve (November 2002). Beauty and the Beast. Los Angeles Magazine. Vol. 47 no. 11. Emmis Communications. ISSN 1522 – 9149
Края на 70-те и 80-те години Първата ѝ работа като актриса е в ролята на Алиса от романа „Алиса в страната на чудесата“ в Електрическия парад на главната улица в Дисниленд, Калифорния, в средата на 70-те години.Michelle Pfeiffer Trivia, in Imdb.com. Посетен на 20 януари 2021 г.
През 1978 г. Пфайфър прави своя актьорски дебют в епизод от фентъзи сериала Fantasy Island на телевизия Ей Би Си. Следват участия в други телевизионни сериали, сред които ситкомът Delta House, криминалният сериал CHiPs, екшън комедийният сериал Enos и полицейският екшън сериал B.A.D. Cats (за който взима уроци по карате от приятеля си Майк Стоун).
Първите ѝ филмови роли са в телевизионния филм „Самотният мъж“ (The Solitary Man) (1979), последван от игралния филм „Холивудски рицари“ (The Hollywood Knights) (1980), където си партнира с Тони Данца. Впоследствие играе поддържащи роли в неуспешните филми „Отново влюбени“ (Falling in Love Again) (1980) със Сузана Йорк и „Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите“ (Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen) (1981). Появява се е в телевизионна реклама за сапун Lux.Weekly Review. No. 1186. Weekly Review Ltd. 1983. p. 96. Паралелно посещава курсове по актьорско майсторство в театралната школа Beverly Hills Playhouse в Бевърли Хилс, Калифорния, и участва в три телевизионни филма от 1981 г. – Callie & Son с Линдзи Уагнър, „Изоставените деца“ (The Children Nobody Wanted) и „Великолепие в тревата“ (Splendor in the Grass).
Първата ѝ голяма роля в киното е като главна женска роля в „Брилянтин 2“ (Grease 2) (1982) – продължение на хитовия музикален филм „Брилянтин“ (1978). Въпреки че филмът се оказва комерсиален и критически провал, изпълнението на Пфайфър е оценено положително от критиката. Въпреки това участието ѝ в продукцията временно затруднява професионалното ѝ развитие, като агентът ѝ по-късно признава, че „никой не искаше да я наеме“. По-късно самата актриса коментира ранните си роли с думите: „Трябваше да се науча как да играя... Междувременно играех мацка и печелех пари с външния си вид“.
След участието си в „Брилянтин 2“ (1982) Пфайфър получава първата си значима роля в криминалния филм „Белязаният“ (Scarface) (1983) на Брайън Де Палма, където играе Елвира Ханкок – съпруга на гангстер, пристрастена към кокаина. Макар филмът да е критикуван за прекомерно насилие, той се превръща в комерсиален успех и култова продукция. Изпълнението на Пфайфър е оценено положително от критиците.Corlis, Richard (December 5, 1983). Say Good Night to the Bad Guy. TIME. most of the large cast is fine: Michelle Pfeiffer is better ...
През следващите години Пфайфър е в ролите на Даяна в комедията на Джон Ландис „В нощта“ (Into the Night) (1985), заедно с Джеф Голдблум, на Изабо д’Анджу във фентъзи филма на Ричард Донър „Жената ястреб“ (Ladyhawke) (1985), заедно с Рютгер Хауер и Матю Бродерик, на Фейт Хили във филма на Алън Алда „Сладка свобода“ (Sweet Liberty) (1986), с Майкъл Кейн, и на Бренда Ландърс в част от научнофантастичната пародия на филма от 1950 г. „Амазонки на Луната“ (Amazon Women on the Moon) (1987). Макар да постигат умерен търговски успех, тези роли допринасят за утвърждаването ѝ като актриса. Големият ѝ касов пробив идва с „Вещиците от Истуик" (The Witches of Eastwick) (1987) – филмова адаптация на романа на Джон Ъпдайк, където си партнира с Джак Никълсън, Шер и Сюзън Сарандън. Филмът печели над 63,7 млн. долара в САЩ (равняващи се на 143,5 млн. през 2019 г.), а критиците хвалят нейното изпълнение като „топло и неустоимо“.
През 1988 г. Мишел Пфайфър е избрана за главната роля в мафиотската комедия „Омъжена за мафията“ (Married to the Mob) (1988) на Джонатан Деми, където си партнира с Матю Модин, Дийн Стокуел и Мерцедес Рюл. В образа на Анджела де Марко тя използва перука на къдрава брюнетка и говори с бруклински акцент. Ролята ѝ носи първата номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса във филмов мюзикъл или комедия, поставяйки началото на шестгодишна поредица от номинации за същата категория.
Същата година Пфайфър участва в„Текила на разсъмване“ (Tequila Sunrise), където играе ресторантьорката Джо Ан Валенари и си партнира с Мел Гибсън и Кърт Ръсел. По време на снимките тя има творчески и лични различия с режисьора Робърт Таун, който по-късно я определя като „най-трудната“ актриса, с която е работил.
По лична препоръка на режисьора Джонатан Деми Пфайфър се присъединява към актьорския състав на драмата „Опасни връзки“ (Dangerous Liaisions) (1988) на Стивън Фриърс, заедно с Глен Клоуз и Джон Малкович. В продукцията тя изпълнява ролята на мадам Мари дьо Турвел – добродетелна жена, станала жертва на съблазняване. Критиката оценява високо нейното изпълнение. За тази роля актрисата печели наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за най-добра актриса в поддържаща роля и получава номинация за „Оскар“ в същата категория.
През 1989 г. Мишел Пфайфър изпълнява ролята на Сюзи Даймънд – бивше момиче на повикване, превърнало се в певица, във филма „Знаменитите Бейкър Бойс“ (The Fabulous Baker Boys), където си партнира с Джеф Бриджис и Бо Бриджис. За подготовката си актрисата преминава четиримесечно вокално обучение и изпълнява всички песни на героинята. Филмът има умерен комерсиален успех, като печели 18,4 милиона долара в САЩ (еквивалентни на 38 млн. през 2019 г.). Изпълнението й обаче получава изключително положителни оценки от критиката.
В сезона на наградите 1989/90 г. Пфайфър печели „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и отличия от National Board of Review, Националното общество на филмовите критици, Нюйоркския кръг на филмовите критици, Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис и Асоциацията на чикагските филмови критици. Ролята на Сюзи Даймънд се счита за едно от най-аплодираните изпълнения в кариерата ѝ.
90-те години
През 1990 г. Пфайфър изпълнява ролята на съветската издателка на книги Катя Орлова във филмовата адаптация на романа на Джон льо Каре „Отдел „Русия““ (The Russian House), където си партнира с Шон Конъри. За ролята тя усвоява руски акцент и получава номинация за „Златен глобус“ за най-добро изпълнение на актриса в драматичен филм.
През 1991 г. участва във филма „Франки и Джони“ (Frankie and Johnny) на Гари Маршал – екранизация на бродуейската пиеса на Терънс Макнали Frankie and Johnny in the Clair de Lune. В продукцията тя играе Франки – сервитьорка с трудна житейска съдба, като си партнира с Ал Пачино, с когото вече е работила в „Белязаният“. Кастингът предизвиква дискусии, тъй като някои критици смятат Пфайфър за твърде красива за ролята на „обикновена“ сервитьорка.Denby, David (September 23, 1991). Frankie and Johnny brings outrageous romance to a wounded city. New York magazine. Vol. 24 no. 37. New York Media, LLC. ISSN 0028 – 7369 Самата актриса заявява, че е приела ролята, защото „не е това, което хората биха очаквали от [нея]".Michelle Pfeiffer. Inside the Actors Studio. Season 13. Episode 16. August 5, 2007. За изпълнението си е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм.
През 1990 г. актрисата основава собствена продуцентска компания за „бутикови“ филми – Via Rosa Productions, която функционира в продължение на десет години. Компанията ѝ дава възможност да продуцира и/или да участва във филми, насочени към силни женски персонажи. За продуцентка тя избира своя близка приятелка Кейт Гуинзбург, с която се запознава по време на снимките на Sweet Liberty (1986). Via Rosa Productions сключва договор с Тъчстоун Пикчърс, филмов лейбъл на Уолт Дисни Студиос. Първият филм, продуциран от компанията, е независимата драма „Поле на любовта“ (Love Field) (1992), който получава одобрението на критиците. За изпълнението си на ексцентричната домакиня от Далас тя получава номинации за „Оскар“ за най-добра актриса и за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и наградата „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на 43-ия Берлински международен кинофестивал.
През 1992 г. актрисата е в ролята на Жената-котка във филма на Тим Бъртън „Батман се завръща" (Batman Returns) (1992), заедно с Майкъл Кийтън и Дани Де Вито. За подготовката си Пфайфър тренира бойни изкуства и кикбокс. Изпълнението ѝ получава универсално признание от критиците и феновете, като често е определяно като най-доброто екранно изображение на персонажа и едно от най-успешните в кариерата ѝ."The Best and Worst Batman Villains". Premiere Magazine. Hachette Filipacchi Media U.S., Inc.
Arguably the outstanding villain of the Tim Burton era, Michelle Pfeiffer's deadly kitten with a whip brought sex to the normally neutered franchise. Her stitched-together, black patent leather costume, based on a sketch of Burton's, remains the character's most iconic look. And Michelle Pfeiffer overcomes Batman Returns heavy-handed feminist dialogue to deliver a growling, fierce performance. Филмът постига значителен комерсиален успех, като реализира над 282 млн. долара в световния боксофис.