Новокузнѐцк () е град на областно подчинение (Новокузнецки градски окръг) в Кемеровска област, Русия, административен център на Новокузнецки район без да е в състава му.
Той е най-големият град в Кемеровска област по население с 551 253 жители към 2016 година. Кемеровская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
История Новокузнецк е сред най-старите градове в Сибир. Основан е около 1617 – 1618 г. като Кузнецка крепост, която се намира на възвишение на десния бряг на река Том и е основно ядро на града от 1620 г. до края на ХVIII век. Съвременният град Новокузнецк възниква на 3 юли 1931 г. с Решение на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР от селището Садгород, намиращо се близо до строящия се металургически завод. С ново постановление от 2 март 1932 г. градовете Кузнецк и Новокузнецк в Западносибирския край са обединени в един град, който получава името Новокузнецк. Президиума на Централния изпълнителен комитет решава да включи в границите на града прилежащите към него околни селища заедно със землищата им, заедно с Новобесонсвското, Новоаралическо, Новогорбуновско и Новочерноусовско земеделски стопанства и др. През май 1932 г. Новокузнецк е преименуван на Сталинск, но на 5 ноември 1961 г. с указ на Президиума на ВС на РСФСР градът отново връща старото си име.
През 30-те години на XX век засилената индустриализация, провеждана от сталиниския режим превръща града във важен въгледобивен и индустриален център. Именно на Новокузнецк е посветено известното стихотворение на Владимир Маяковски „Рассказ Хренова о Кузнецкстрое и о людях Кузнецка“ („Я знаю – город будет, я знаю – саду цвесть, когда такие люди в стране Советской есть“). През 1929 г. по проект на американската фирма „Frain“ и под ръководството на главен инженер Иван Бардин започва изграждането на Кузнецкия металургичен комбинат, който е пуснат в експлоатация през 1931 г. През 1941 г. във връзка с военната евакуация на много руски предприятия към Сибир са пуснати в експлоатация Новокузнецкия завод за алуминий и Кузнецкия завод за феросплави. По време на войната Кузнецкият металургичен комбинат произвежда военна продукция. От стоманата, произвеждана в комбината са сглобени бойни машини за няколко танкови подразделения. През юли 1941 г. в града е евакуирано Виленското пехотно училище, което още през следващия месец започва подготовка на офицери и командири.
През 1986 г. в СССР започва процес на преустройство (т.нар. „перестройка“). Провалът на опитите за икономически реформи през 1987 г. води до началото на стачки на миньорите в Кемеровска област. Макар че Новокузнецк е повече град на металурзите, а не на миньорите, през 1989 г. той се превръща в един от центровете на миньорската стачка. Според резултатите от преброяването от 1989 г. населението на града е 614 726 души. Към 1998 г. градът преживява упадък. Въпреки това, кризата от 1998 г. и свързаното с нея обезценяване на рублата прави отново въгледобива и стоманодобивната индустрия печеливши. В периода 1998 – 2000 г. промишлените предприятия в града стават обект на борба за собственост между финансови и индустриални групировки като „МИКом“, „Евраз“, „КМК“, „Алфа-груп“ и „Русал“. Икономическият ръст в годините след 2000 г. води до развитие на града и активно строителство на жилищни и офис сгради.
Климат Новокузнезцк се отличава с рязкоконтинентален климат със значителни годишни и денонощни колебания на температурите. Това е обусловено не само от регионалното му положение в сърцето на азиатския континент, но и от близостта му до зоната, повлияна от Кузнецката котловина, Горната Шора и Салаир. Съществено влияние върху климата на град Новокознецк оказва също пространствената ориентация на основните геоморфологически елементи, най-вече на речните долини и водоразделите. Река Том влиза в града от югоизток, след което тече на запад, а в центъра на града рязко завива на север-североизток. Средногодишната температура на въздуха в града е +2,1 °C. Средно се отбелязват 280 слънчеви дни в годината. Градът е разположен в зона на достатъчна влажност: средно падат около 448 mm валежи, се падат на топлия период. Снежната покривка се запазва средно около 107 дни.
Население Население по години 1618 Численность населения Новокузнецка 1720 1825 1851 1877 1897 1917 1926 10 1918 1724 2831 3051 3141 3154 3894 1931 Народная энциклопедия „Мой город“. Новокузнецк 1939 1956 1959 1962 1967 1973 1976 Российский статистический ежегодник. 1994 45 000 166 000 346 600 377 000 410 000 493 000 513 000 527 000 1979 1982 1986 1989 1992 1996 1999 2001 541 356 556 000 581 000 599 947 600 000 571 000 562 800 564 500 2003 2005 2007 2009 2011 2013 2015 2016 565 900 563 300 560 900 563 271 548 127 549 182 550 127 551 253
Етнически състав Към 2010 г. населението на Новокузнецк е представено от: 94,4% руснаци, 0,9% татари, 0,9% украинци, 0,6% немци и други. Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года на территории Кемеровской области. Национальный состав населения
Икономика Градът е един от най-крупните металургични и въгледобивни центрове на страната. Има силно развита тежка промишленост. Той се намира в центъра на Кузнецкия басейн. По-големите металургични комбинати са: Западносибирски металургичен комбинат Новокузнецки металургичен комбинат
Транспорт Градът разполага с летище и е важен железопътен възел. Градският транспорт е представен от 76 автобусни, 9 трамвайни и 5 тролейбусни линии.
Образование Новокузнецк разполага с 4 висши училища: Сибирски държавен индустриален университет Новокузнецки институт (филиал) към Кемеровския държавен университет Кузбаски институт към Федералната служба за изпълнение на наказания Кузбаска православна духовна семинария
Медии Печатните издания в Новокузнецк са представени от вестниците „Кузнецки работник“. „Кузнецки мост“, литературно-художественото списание „Съюз на писателите“ и бизнес-списанието „Стандарт на качеството в Сибир“. Местни телевизионни програми са ГТРК Кузбас (подразделение на канал „Россия 1“), ТВН (партньор на ТВ Центр), 10 Канал (партньор на НТВ), Ново – ТВ, Новокузнетска интернет-телевизия и кабелен канал „Моят град“. След прехода към часовия пояс на Красноярското време през пролетта на 2010 г. заради разположението на спътниците на телевизионната станция „Орбита-3“ в Красноярск и района има проблеми при функционирането на някои от каналите. Сутрешните програми на основните федерални канали стартират още в 4:00 през нощта вместо в 5:00, а програма „Время“ вместо в обичайния си час 21:00 започва в 20:00.
Побратимени градове Далас, САЩ Нижни Тагил, Русия Питсбърг, САЩ Запорожие, Украйна Бирмингам, Обединено кралство
Личности Родени в Новокузнецк Гата Камски – съветски и американски шахматист
Външни препратки Официален сайт на града
Източници