Добродан е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.
География Село Добродан е разположено на 15 км от основата на Средна Стара планина. Прикътано е между два успоредни хълма в посока изток-запад. Река Осъм прорязва най-западната част на селото. Землището се простира на 24 км, редуват се леко наклонени склонове, идеални речни тераси и лесно проходими хълмове, обрасли с широколистни гори.
Селото има прастара история. Тук е кръстовището на пътищата от Дунав до Бяло море. До северозападната му граница е било римското селище Состра, а в самото землище на селото се намира местността Малко калеБалболова-Иванова М. Средновековното укрепено селище и некропол в м. Малкото кале при с. Добродан, Троянска селищна система. – Културно-историческото наследство на Троянския край. Т. 1. С., 1988 с останки от римска крепостна стена. Друга местност в землището на селото, Голямото кале, вероятно е било античен некропол.
Население Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 343 100,00Българи 240 69,97Турци 32 9,32Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 66 19,24
Религии В с. Добродан преобладават християните, но има и много мюсюлмани. Трябва да се помни от поколенията, че още от първите си години в селото хората живеят задружен живот. Църквата в с. Добродан носи името на Свети Димитър. Всяка година на 26 октомври (Димитровден) се прави сбор, отслужва се света литургия и се черкува цялото село. Природни и културни забележителности Храм "Св. Вмчк. Димитър" :В края на 19 век населявано и от християни и от мюсюлмани, се сдобиват със своя църква. Строител на храма е майстор Деньо Денев от Трявна, а покривната конструкция е дело на местните строители Атанас Райковски и Илия Калеешки. Големите икони са рисувани от Рачо Тихолов през 1900 година. В църквата се пазят две по-стари икони, изобразяващи Христос и Св. Богородица, рисувани през 1834 година от Цаню Захариев.
Паметник на загиналите във войните (руско-турската, съюзническата и първата световна) Намира се в центъра на селото. Издигнат по инициатива на роднините на убитите. Открит през месец септември 1919 година.
Личности Стойко Чавдаров (р. 1926), български политик от БКП доц. д-р Веселин Кисьов (1930-1993), виден български учен; поставя началото на изучаването на телемеханика и крайни автомати; оглавява катедра биотехника в МЕИСтраница на Доц. д-р Веселин Тодоров КисьовТехнически Университет Факултет Автоматика
История + Списък на кметовете Номер Име Години 1. Илия Данов 1878 - 1882 2. Иван Данов 1882 - 1886 3. Пенчо Доньов 1886 - 1888 4. Данчо Иванов Данов 1888 - 1895 5. Пенчо Цанков Малевски 1895 - 6. Дули Христов Бороджиев - 1905 7. Данчо Иванов Данов 1905 - 8. Марин Илиев 1913 - 1914 9. Марин Димитров Кисьов 1914 - 1919 10. Мачо Пенчев 23.02.1919 - 14.04.1919 11. Пенчо Цанков Малевски 14.05.1919 - 02.02.1920 12. Тотко Стойков 02.02.1920 - 10.07.1920 13. Дочо Димитров Кисьов 01.11.1920 - 02.12.1921 14. Найден Калчев 02.12.1921 - 13.05.1922 15. Мичо Илиев Панамски 19.05.1922 - 06.09.1922 16. Христо Михов 06.09.1922 - 16.03.1923 17. Мичо Илиев Панамски 16.02.1923 - 14.10.1923 18. Иван Марков Данов 14.10.1923 - 05.05.1925 19. Христо Василев Христовски 14.05.1925 - 03.09.1925 20. Керим Мустафов 03.09.1925 - 17.01.1927 21. Христо Димитров Христов 1927 22. Георги Илиев Панамски 18.10.1927 - 20.09.1928 23. Христо Василев Христовски 1928 - 1930 24. Илия Ангелов Данов 1930 - 1930 25. Дочо В. Кисьов 1930 - 1931 26. Васил Маринов Кожухаров 1931 27. Христо Д. Кисьов 01.12.1931 - 03.09.1933 28. Марин П. Райковски 1933 29. Георги Илиев Панамски 1934 30. Илия Ангелов Данов 1937 - 1938 31. Илия Маринов Радевски (км. наместник) 32. Христо В. Кожухаров (км. наместник) 33. Илия Йоцов Панамски (км. наместник) 34. Илия Лалев Данов (км. наместник) 35. Илия поп Димитров 1941 - 1943 36. Марин Колев Семерджиев 1944 - 1950 37. Цочо Иванов Петров 1950 - 1952 38. Кънчо Минков Калеешки 1952 - 1955 39. Станьо М. Станев 1955 - 1963 40. Иван П. Стоянов 1963 - 1967 41. Мичо Иванов Панамски 1967 - 1973 42. Цочо В. Калеешки 1973 - 1975 43. Недялко Цочев Чавдаров 1975 - 1978 44. Пенко П. Чавдаров 1978 - 1990 45. Дора Чавдарова 1990 46. Маргарита Д. Багарова 1992 - 1995 47. Пенко П. Чавдаров 1996 - 1999 48. Христо Иванов Данов 2000 - 49. Марияна Троанска - (км.наместник)
+ Учители от с. Добродан работили тук: Номер Име Години I. Нередовни 1. Йоцо Панамски 1883 - 1885 II. Редовни 2. Петко Радев Дудевски 1888 - 1890 3. Стана Данчева Попова 1920 - 1940 4. Христо Маринов Доневски 1920 - 1922 5. Василка Тодорова 1922 - 1926 6. Иван Данчев Райковски 1923 - 1946 7. Мария Куцарова 1932 - 1936 8. Мария Поп Димитрова 1923 - 1937 9. Тодор В. Кисьов 1932 - 1966 10. Пенчо Василев Кожухаров 1953 - 1975 11. Марин Христов Пацеков 1935 - 1942 12. Мара Янкова Петкова 1936 - 1965 13. Цветана Първанова Ганкова 1952 - 1965 14. Ганко К. Ганков 1952 - 1962 15. Тома Димитров Кисьов 1960 - 1971 16. Костадина П. Кисьова 1960 - 1989 17. Радю Дочев Кисьов 1963 - 1985 18. Минко Илиев Данчев 1964 - 1970 19. Еленка В. Данчева 1967 - 1984 20. Васил Христов Василев 1968 - 1970 21. Ана Радева Кисьов 1982 - 1988 22. Даниел Радев Кисьов 1985 - 1988
+ Свещеници: Номер Име 1. Георги Иванов 2. св. Димитър Илиев Данов 3. йеромонах Кирил /Христо Данов/ 4. арх. Натанаил /Данчо Марков Данов/ 5. св. Христо Ковачев 6. Борис Кошутов
Други В селото има Дом за стари хора.
Външни препратки Живкова В. Селото. Социологически анализ. София: Партиздат, 1989. Живкова В., Т. Ив. Живков. Локус и универсум. София: АЛЯ, 2001. Кисьов Р. Добродан. Троян: АЛЯ, 2004. Кожухаров П. Вечното завръщане към Добродан (спомени на учителя). Троян: АЛЯ, 2014.
Източници
Категория:Села в област Ловеч Категория:Населени места в община Троян