Иван Рачев Шкойнов е български офицер (генерал-майор).
Биография Иван Шкойнов е роден на 10 март (22 март нов стил) 1874 г. в Габрово. Учи в Априловската гимназия. През 1895 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерийския полк в Шумен.Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура, с. През 1899 г. е произведен в чин поручик, след което през 1904 завършва Генералщабната академия в Санкт-Перербург и същата година е произведен в чин капитан. Служи в 4-ти артилерийски полкРуменин, с. 118. Известно време е преподавател по тактика във Военното училище в София. През 1909 г. е произведен в чин майор. След това служи в Генералщабното ведомство. Назначен е за началник-щаб на 2-ра бригада на 7-а пехотна рилска дивизия, след което е старши адютант в 9-а пехотна плевенска дивизия, командир на дружина в 17-и пехотен доростолски на Н.Имп. В. Великия Княз Владимир полк и помощник началник на секция в Щаба на армията.
Балкански войни (1912 – 1913) През Балканската война (1912 – 1913) е началник на разузнавателна секция в щаба на 2-ра армия, участва в боевете при Одрин. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на 11-а пехотна сборна дивизия.
През 1913 – 1914 е началник на секция в Щаба на армията.
Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на 4-a пехотна преславска дивизия (1915 – 1916), командир на 26-и пехотен пернишки полк (1916), началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия (1917), командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия и началник на 10-а пехотна дивизия.
След войната, през 1919 г. преминава в запаса. През 1923 година основава най-масовата ранна фашистка организация в България Съюз „Българска родна защита“. От 1936 г. Иван Шкойнов е председател на настоятелството на Дружеството на запасните офицери.
Генерал-майор Иван Шкойнов умира съвсем нелепо при трамвайна злополука на 11 март 1941 г. в София, точно 10 дни след присъединяването на България към Тристранния пакт, чрез който страната ни се включва във Втората световна война.
Военни звания Подпоручик (1895) Поручик (1899) Капитан (1904) Майор (18 май 1909) Подполковник (18 май 1913) Полковник (14 август 1916) Генерал-майор (14 юли 1919)
Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки
Източници
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 142 Радев, С., Това, което видях в Балканската война, София, 1993, Народна култура
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Шестнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Български фашисти Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в София