Матейче (; , Матечи) е село в Северна Македония, в община Липково.
География Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово. Матейче е село от сбит тип. Дели са на махали, чийто брой през 40-те години на ХХ век е 11: Демоларска, Муратска, Шееларска, Цановска, Шабандемска, Шурдовска, Тафречка, Сулдерска, Домовска, Сръбска и Чукар.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 128.
История В Матейче е разположен манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, чиято църква е от XIV век.
Йован Трифуноски пише, че към 70-те години на XVIII век (170 години преди изследването му) в Матейче се заселват първите мюсюлмани, преселили се от Северна Албания - предците на рода Шееларци от племето Краснич и на Цановци от племето Шаля. През първата половина на ХIХ век приема исляма Михаил, родоначалник на рода Домовци.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 131.
В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Матейци като българско село.Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В края на XIX век Матейче е предимно албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Матейче е село, населявано от 50 жители българи християни, 536 арнаути мохамедани и 52 цигани.
В началото на XX век по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Матече има 104 християни – българи екзархисти.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Матейче е център на община в Кумановска околия и има 1533 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
След падането на Вардарска Македония под сръбска окупация в 1912 година в селото са заселени колонисти от Пиротско. Самото население на Пиротско се сърбизира след 1878 г., когато регионът на Пирот за пръв път в историята става дял от сръбска държава. След 1912 година поради заселниците от Сърбия една от махалите на Матейче променя родовото си име Мула Адемска на Сръбска.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 128. В 1936 година е направен водопровод с питейна вода от местността Манастирски извор до селото, като в центъра му са издигнати четири чешми.Трифуноски, Јован. Кумановско-Прешевска Црна Гора, Српски етнографски зборник, Београд 1951, с. 127.
През 1941 година, по време на българското управление, когато българската власт изселва сръбските колонисти от Вардарска Македония, на хората от Пиротско в Матейче е позволено да останат. Днес те се самопределят като етнически сърби. По това време, Петър Тр. Кръстев е български кмет на Матейче от 4 октомври 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Никола Гавр. Гаврилов от Струмица (30 октомври 1942 - 3 май 1943) и Михаил Хараламбов п. Илиев от Айтос (5 ноември 1943 - 21 юли 1944). През 40-те години на ХХ век в селото има 86 рода и 301 къщи. През 1942 година в Матейче функционира клон на Съюза за закрила на децата в БългарияЦентрален държавен архив, 264К (Министерство на вътрешните работи и народното здраве (1879–1944), оп. 2, а.е. 9306. и местна земеделска задруга.ЦДА, ф. 264К, оп. 2, а.е. 3458.
Според преброяването от 2002 година селото има 3394 жители.
Националност Всичко северномакедонци 17 албанци 3012 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 325 бошняци 0 други 39
„Успение Богородично“
Основна забележителност на Матейче е манастирът „Успение на Пресвета Богородица“. Разположен е на 1005 метра надморски височина, в югоизточните склонове на Скопска Църна гора, от нейната кумановска страна. Конаците на манастира са обновени и приспособени за престой на туристи. Църквата е изградена и изписана от цар Стефан Душан в средата на XIV век върху основите на по-стара църква.
Бележки
Категория:Села в община Липково