Селци или Селце, известно и като Джупа Селце или Жупа Селце (), е село в Северна Македония, в община Струга.
География Селото е разположено в областта Жупа в западните склонове на планината Стогово.
История В XIX век Селци е българско село в Дебърска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Селци има 1050 жители българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селце Жупа е чисто българско село в Дебърската каза на Дебърския санджак със 143 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Селце има 1144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Селци-Буренец има 150 български екзархийски къщи.Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Селци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Селци е център на Селечката община на българската Дебърска околия.
Според преброяването от 2002 година селото е без жители.
В селото има църкви „Свети Атанасий“ и „Свети Никола“.
В една от църквите в Селци работят Дичо Зограф и Аврам Дичов.
Личности Родени в Селци
Арсени Йовков (1882 – 1924), български революционер Блаже Спиров Велев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, щаб на нестроева рота на 1 дебърска дружина Загинал през Първата световна война.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 37; а.е. 332, л. 5 Вельо Попов (Попоски, ? – след 1953), български революционер Войдан Чернодрински (1875 – 1951), български драматург Георги Кузманов (1855 – 1910), български свещеникЧернодрински, Войдан. Свещеник Георги Кузманов. Вестник „Дебърски глас“, подлистник, брой 45-49, София, 1910. Дуко Петре, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българския комитет“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Исак Славков (Славкоски, ? – след 1953), български революционер и учител Йован Яков, свещеник, арестуван през август 1903 година, обвинен в „даване на укритие на българския комитет“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Йон Попов (1856 - 11 юли 1944), български екзархийски свещеник убит Кръстьо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 18 (20)-годишен, хлебар, симитчия, ІІІ клас (основно образование) 1 рота на 3 солунска, 2 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 5 (6) юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен Нико Йовков (1879 – 1903), български революционер Ристо Аврамовски (р. 1943), композитор от Северна Македония Секула Поповски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Селци през Илинденско-Преображенското въстание Спас Петков, селски войвода на ВМОРО, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Стефан Богоев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на сребърен кръст „Св. Александър“ Трайче Кочков, български революционер Фидан Андреев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, хлебар, II клас, 3-та рота на 7-а Кумановска дружина, 26.IX.1912 – 18.VI.1913 г. убит Хараламби Андреев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен
Бележки
Категория:Села в община Струга