Луи XVII

Луи XVII от Франция (; * 27 март 1785, Версай, Кралство Франция; † 8 юни 1795, Париж, Първа френска република), също Луи VI от Навара, с рождено име Луи-Шарл, е херцог на Нормандия (1785 – 1789), от 1791 до 1792 е „принц роял“ ().

Той е втори син на Луи XVI и Мария-Антоанета. От смъртта на своя баща през 1793 до своята собствена смърт през 1795 г. той се смята за крал на Франция и Навара от френските роялисти.

Преди смъртта на Луи XVI Габриел дьо Поластрон, херцогиня на Полиняк, е назначена за гувернантка на неговата сестра Мари Терез Шарлот, а също и на бъдещия Луи XVII.Агата дьо Рамбо е избрана от кралицата за Berceuse des Enfants de France Бавачка на чедото на Франция – Б.пр., т.е. за бавачка на Луи XVII, херцога на Нормандия, който след смъртта на брат си Луи-Жозеф Ксавие Франсоа на 4 юни 1789 г. от туберкулоза, става дофин. Ален Деко пише:

Приятелка на Рамбо, Луиз Елизабет, мадам дьо Турзел, е последната гувернантка на децата на крал Луи XVI и неговата съпруга, кралица Мария-Антоанета.

След отвеждането на кралското семейство в затвора Тампл на 10 август 1792 г. той е затворен заедно с баща си, който поема обучението му до 21 януари 1793 г., когато е отведен за екзекуция.

След смъртта на Луи XVI

До 3 юли 1793 г. Луи е държан заедно с майка си и сестра си в затвора в Тампл, след което е отделен от тях, за да бъдат премахнати у него всякакви монархистки стремежи. За негови пазачи са назначени обущарят Антоан Симон и неговата жена, които живеят в затвора. Като част от републиканското му превъзпитание, надзирателите му го принуждават да пие алкохол между побоищата, да пее Марсилезата, докато носи боне на санкюлот и да кълне родителите си. Пазачите му се обръщат към него с фамилията „Капет“ по името на Хуго Капет, същинския основател на кралската династияДинастията на Бурбоните, към която принадлежи Луи XVII, е клон на тази на Капетингите, чийто основател е Хуго Капет. – Б.пр.. Това е преднамерена обида, понеже на кралските особи е отнета употребата на фамилия.

След като Симон е отстранен като негов надзирател, положението на Луи се влошава допълнително. Той е отведен в тайна стая, където в продължение на 6 месеца е държан на тъмно и без хигиена. Никой не е разговарял с него, не го е посещавал и храната му е подавана през процеп на вратата. Всичко това бързо влошава здравето на 9-годишното дете.

Официално Луи-Шарл умира от туберкулоза в затвора. Според слуховете тялото му е било обезобразено от тумори и красти. Аутопсията е извършена в затвора и по традицията за запазване на кралските сърца, неговото сърце е укрито и съхранено от изследващия лекар, Филип-Жан Пелетан. То преминава през много ръце, докато най-накрая е погребано в урна в базиликата „Сен Дени“.

Извършените анализи в наше време на сърцето и на запазената коса на Мария-Антоанета доказват, че то принадлежи на неин потомък. Тялото на Луи-Шарл е погребано в масов гроб и е засипано с вар. При ексхумацията през 19 век е било невъзможно неговите кости да бъдат разпознати сред изровените скелети.

Самозванците за „изчезналия дофин“ Бързо се разпространяват слухове, че погребаното тяло не е на Луи-Шарл и той е отвлечен от свои симпатизанти. Така се ражда легендата за „изчезналия дофин“. Скоро се появяват и първите самозванци, които дълго след като Бурбоните възстановяват властта си във Франция през 1814 продължават да имат неоснователни претенции за престола на френския крал. Поддръжници на тази теза има дори и днес. В своята книга „Приключенията на Хъкълбери Фин“ писателят Марк Твен осмива цялото това множество чрез персонажите на херцога и дофина.

Тестовете на сърцето Сърцето на Луи-Шарл сменя притежателите си дълго време. Пелетан се опитва да го върне на Луи XVIII и неговия брат Шарл X, но и двамата не са склонни да вярват, че това е сърцето на отдавна починалия им племенник. Не е известно дали Пелетан се е опитвал да се срещне и с неговата сестра херцогинята на Ангулем Мари Терез Шарлот.

Впоследствие сърцето е откраднато от един от студентите на Пелетан, който признава на смъртното си легло и моли жена си да върне сърцето на Пелетан. Вместо това тя го изпраща на архиепископа на Париж, където то остава до Юлската революция от 1830. Известно време сърцето се намира в Испания. От 1975 се пази в кристална ваза в кралската крипта в Сен Дени извън Париж, където е гробницата на родителите на Луи-Шарл и на много други членове на френски кралски фамилии.

През 1990 г. Филип Делорм, който съхранява сърцето, извършва ДНК тест на сърцето. Ернст Бринкман от немския Мюнстер университет и белгийският генеалогичен професор Жан-Жак Касиман ръководят независимите тестове. През 2000 г. при сравнение с косъм от Мария-Антоанета е доказано, че сърцето е на Луи-Шарл, и на 8 юни 2004 в присъствието на членове на кралската фамилия Бурбони то най-сетне е погребано в Базиликата.

Необходимо е да се отбележи обаче, че ДНК тестовете са с митохондриална ДНК. Тази ДНК се наследява от майката и позволява проследяване на майчината генеалогична линия. При допускане, че няма объркване в тестовете, те все пак не доказват, че сърцето е било на конкретен индивид.

Потекло

Бележки

Категория:Френски Бурбони Категория:Версайци Категория:Починали в Париж Категория:Починали от туберкулоза Категория:Херцози на Нормандия