Требенища или Требенище (, в местния говор Требенишча, ) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География Селото е разположено на 14 километра северозападно от Охрид.
История Требенищки некропол
Край село Требенища в местностите Сува чешма, Три челюсти и Въртулка през май 1918 година е открит некропол, състоящ се от 56 гроба от VII – IV век пр. Хр. В резултат на разкопките, започнали през 1918 година от Карел Шкорпил и продължили през 1930 – 1934, 1953 – 1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.Кузман, Паско. Уметноста на Требеништа, Скопје 1997, стр. 3-5, 60 и др. Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници.Бонев, Александър. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура – края на второто – началото на първото хилядолетие пр. Хр., София 2003, Разкопки и проучвания, кн. XXXI, стр. 150, виж и Filow, Bogdan. Die archaische Necropole von Trebenischte im Ohrid. Berlin und Leipzig, 1927, Abl. 3,8, Tafel I-1Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
В Османската империя В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 37 лица (мъже) в Требенища дължат данък, като 33 от тях са от средна категория, а 4 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 26.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Требенища (Trébénischta) е посочено като село с 24 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 87 българи.
Според Васил Кънчов в 90-те години Требенища има 40 къщи. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Требенища е населявано от 310 жители, всички българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Требенишча е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требенища има 360 българи екзархисти.
Според доклад на сръбския консул в Битоля Михайло Ристич на 28 октомври 1902 година в Требенища братът на прочутият разбойник Рамадан убива двама местни жители, затова че не дали съгласието си той да им стане поляк, а предпочели внука на някакъв мюфтия.
През 1904-1905 година мухтар на селото е Серафим Трайче, а членове на управлението - Ильо Ламбе и Панде Гюре.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.
В Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Трѣбенища е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 434 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
Централната църква „Свети Никола“ е изградена в 1942 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 513 жители.
Националност Всичко македонци 500 албанци 8 турци 2 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 2
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Личности Починали в Требенища Христо Мороищалията (? – 1903), български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в община Дебърца