Лисичани (; ) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.
История Според „Кичево в миналото си и сега“ Лисичани е българско село, потурчено след XVI век.
В XIX век Лисичани е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лисичани (Lissitchani) е посочено като село с 62 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 86 българи.
През 1868 година Божин и Наум Деспотови от Лисичани, предплащат един екземпляр от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лисичани живеят 140 българи-християни и 420 българи мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лисичани е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисичани има 80 българи екзархисти.
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Лисичани:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 10 9 3 0 3 34 30 64
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лисичани е част от Орланска община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 562 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лисичани като смесено българо-циганско село.Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
В 1995 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Илия“, градена върху основите на по-стара църква, вероятно от 1560 година.
Според преброяването от 2002 година селото има 1153 жители.
Националност Всичко северномакедонци 6 албанци 10 турци 1126 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 11
Бележки
Категория:Села в община Пласница