Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).

Биография Александър Кисьов е роден на 10 юни 1879 г. в Елена. През 1898 г. завършва Военното училище в София и през 1899 е произведен в чин подпоручик. Като младши офицер е назначен на служба в Лейбгвардейския ескадрон, където е до 1903 г. През1903 г. е произведен в чин поручик. Командирован е във Франция, където през 1906 г. завършва военната академия. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан. През 1907 – 1908 г., като ротмистър служи в свитата на цар Фердинанд I, като военен наставник на княз Борис III. След това като офицер от генералщабното ведомство служи в 1-ви артилерийски и 4-ти гвардейски конен полк. В периода 1910 – 1911 г. е военен аташе в Белград. На 2 август 1912 г. е произведен в чин майор, след което в периода 1912 – 1913 г. е военен аташе в Букурещ.

Междусъюзническа война (1913) През на Междусъюзническата война (1913) е началник на оперативно отделение в щаба на съединените 4-та и 5-а армии. След Букурещкия мир, в периода юли 1913 – декември 1913 е член на демаркационната комисия за границата ни със Сърбия.

През 1914 – 1915 г. служи в Лейбгвардейския конен полк, след което е инспектор на класовете във военното училище. На 15 август 1915 г. е произведен в чин подполковник. Служи във военната инспекция на конницата.

Първа световна война (1915 – 1918) През на Първата световна война (1915 – 1918) е началник на Бургаския контролен пункт, а във войната с Румъния през 1916 г. е началник-щаб на конната дивизия на генерал-майор Иван Колев. На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. В периода 1918 – 1922 г. е началник на Кавалерийската школа, началник на оперативното отделение в щаба на армията и командир на 1-ва пехотна бригада. От 1919 до 1930 г. заема длъжността началник на жандармерията.

На 26 март 1925 г. е повишен в чин генерал-майор, през 1928 г. е назначен за началник на 4-та военноинспекционна област и на 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант. От 31 януари 1931 г. до 9 май 1934 заема длъжността министър на войната. На 9 май 1934 г. е произведен в чин генерал от кавалерията и уволнен от армията. Това става на фона на обвинения в печата срещу ръководството на военното министерство във връзка със самоубийството на обвинения в злоупотреби уредник на Военноисторическия музей в Плевен Никола Ракитин.

Генерал от кавалерията Александър Кисьов умира на 26 декември 1964 в София.

Александър Кисьов е женен и има 1 дете.

Военни звания Подпоручик (1899) Поручик (1903) Капитан (31 декември 1906) Майор (2 август 1912) Подполковник (2 август 1915) Полковник (14 октомври 1917) Генерал-майор (26 март 1925) Генерал-лейтенант (15 май 1930) Генерал от кавалерията (9 май 1934)

Награди Орден „За храброст“ II степен, III степен, 2-ри клас и IV степен, 2-ри клас Орден „Свети Александър“ II степен без мечове, V степен с мечове по средата Орден „За военна заслуга“ I степен Германски орден „Железен кръст“ II степен

Бележки

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 175

Категория:Министри на отбраната на България Категория:Български генерали от кавалерията Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ II степен Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Деветнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни аташета Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София Категория:Български военни аташета в Румъния