Русяци

Русяци () е село, в община Брод (Македонски Брод).

География Селото е разположено в областта Долно Кичево на левия бряг на Треска (Велика, Голема) в пролома на реката между планината Песяк и Бушева планина. То е от сбит тип. Съседните села са Ореовец, Латово и Брод.Трифуноски, Јован. Кичевска Котлина: Сеоска насеља и становништво, Скопје, 1968, с. 7.

Площта на землището на Русяци е 13,5 км.² Към края на ХХ век по-голяма част от него са гори – 844 ха. 389 ха са пасища, а 93 ха – обработваема земя.

Край селото минава регионалният път Брод-Кичево. Русяци се намира на 8,8 километра от общинския център Брод.

История Църквата „Свети Пантелеймон“ е средновековна, но не е известно времето на първоначалното ѝ изграждане. Според друг източник е от 1669 година.

Според Томо Смилянич първоначално селото се е наричало Ясика.Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 477. Смята се, че по това време се е намирало на около час път пеша над днешното си местоположение, на място, наречено Горно село, а към средата на XIX век местните жители са се установили в по-ниската част от землището.Трифуноски, Јован. Кичевска Котлина: Сеоска насеља и становништво, Скопје, 1968, с. 7-8.

В XIX век Русяци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Русяци (Roussiatzi) е посочено като село с 34 домакинства със 130 жители българи. Като село с 34 български къщи е посочено Русяци и в „Материали за изучаването на статистиката на България, Тракия и Македония“ на Владимир Теплов от 1877 година.Теплов, Владимир Александрович. Материалы для статистики Болгарии, Фракии и Македонии, Санкт Петербург, 1877, с. 280. Стефан Веркович в „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“ отбелязва Русяци като село в Кичевска каза с 34 къщи, 50 семейства, 133 жители-мъже и 126 жители-жени, всички българи.

Шестима жители на Рюсяци са спомоществуватели за три екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански от 1868 година. Свещеникът Георгий, Мицко, Йове и Никола предплащат един екземпляр за нуждите на църквата. Другите спомоществуватели са фурнаджията Дамче Новачев и майсторът Тодор Новиев.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2. Църквата „Въведение Богородично“ е от 1873 година.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), публикувана през 1900 година, Русяци е населявано от 430 жители, всички българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Русяци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.

Цялото население на Русяци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Русци има 440 българи екзархисти и функционира българско училище.

Главният учител Борис Траевски, който ревизира основното смесено училище в Русяци през 1907 година, пише за селото:

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Русяци:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 2, с. 76.

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 54 55 83 11 94 52 145 197

Селото е нападано неколкократно от сръбски чети. Според главния учител Борис Траевски целта на тези нападения е „да изнасилват населението и да го увещават да откаже народността си и ведомството на Св. Екзархия“. Според разкази на местни жители, записани от Йован Трифуноски, преди края на турското управление селото на два пъти е било палено от сърбоманския войвода Михаил Йосифов.

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Русяци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Русяци е част от Ижишка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 329 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Русяци като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

След Втората световна война, до началото на 60-те години на ХХ век от селото се изселват около 10 домакинства – в Кичево, Прилеп, Скопие, Белград и в Ябука, Войводина (Мицковци). В 1961 година Русяци има 52 къщи.

В 1961 година, селото брои 328 жители, а в 1994 година – 68 жители. Според преброяването от 2002 година Русяци има 43 жители.

Националност Всичко македонци 42 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 0

Родове Според Томо Смилянич през 20-те години на XX век родовете в селото са: Несторовци (4 къщи), Милошевци (30 къщи), чиито разклонения са Сърбиновци, Кръшковци и Пуряковци; Бежановци (27 къщи), чиито разклонения са Каровци и Суводолци; Кулевци (6 къщи); Поповци (1 къща), чийто предтеча, свещеник, е дошъл 70 години по-рано от Орланци.Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 478.

Йован Трифуноски дели родовете в Русяци на стари, преселили се от Горно село и нови, установили се след преместването на селото. От 52-те къщи през 1961 година 33 са на стари родове и 19 – на преселници. От Горно село на днешното място се преместват родовете Станковци (12 къщи), Мечкаровци (8 къщи), Янковци (7 къщи), Чакаловци (3 къщи), Несторовци (2 къщи) и Вретенаровци (1 къща).

Новите родове са: Главиновци (2 къщи), доселени от поречкото село Суводол; Патерковци (6 къщи), Джаджовци (3 къщи) и Чулевци (3 къщи), доселени от Цер, Демир Хисар; Къркевци (2 къщи), доселени от Леринско, Кунтафеловци (1 къща), които произхождат от зет, преселил се от Ропотово, Прилепско; Поповци (1 къща), доселени в турско време от Орланци, Кичевско, както и Латовци (1 къща), доселени от Латово.

Преселници от Русяци, заселили се на други места, са Тутунджиовци (2 къщи) – в Орланци, Кичевско и Пършевци (9 къщи) – в Ращани, Кичевско. Родът Барбарачани, доселили се от Барбарас, е измрял.

Личности Родени в Русяци Китан Илиев Георгиев, участник в революционното движение, с отпусната народна пенсия в 1942 годинаЦентрален държавен архив, ф. 388К, оп. 4, а.е. 3969 (Пенсионна преписка по отпусната народна пенсия на Китан Илиев Георгиев от Русяци, Бродско, съгласно Закона за пенсиониране на особено заслужилите в освободителните борби дейци от 1942 г.) Милосим Войнески (р. 1959), политик от Северна Македония, кмет на община Брод

Починали в Русяци Иван Ангелов Христов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 13 Петър Радев – Пашата (1875 – 1907), български офицер и революционер, войвода на ВМОРО

Бележки

Категория:Села в община Брод