Црешнево () е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
География Намира се в областта Поречие в западното подножие на планината Даутица.
История
В XIX век, независимо, че географски принадлежи на Поречието, Црешнево административно е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крапа е посочено два пъти – веднъж като част от Прилепска каза под името Црешново (Tzreschnovo) като село с 45 домакинства и 188 жители българи и втори път като част от Кичевска каза под името Тършнево (Tarschnévo) с 35 домакинства и 138 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Црешново е населявано от 505 жители българи християни.
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Црешнево има 30 български къщи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Црешнао е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 70 къщи.
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Црешнево има 65 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Црешнео има 640 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешнево като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Според преброяването от 2002 година селото има 169 жители – 168 македонци и 1 сърбин.
В Црешнево има три църкви – „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) от 1898 година, манастирската „Света Троица“ и „Свети Никола“, чийто темелен камък е поставен на 5 август 2000 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. „Свети Никола“ е изградена върху основите на стара средновековна църква, която според запазените фрагменти от стенописи е от ХVІ век.
Личности Родени в Црешнево Димитър, деец на сръбската въоръжена пропаганда, четник в първата поречка сърбоманска чета през март 1904 г., в 1911 година с месечна сръбска заплата две лириДебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2. Димо, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири Иван, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две лири Йован Црешневец (Јован Црешњевац), деец на сръбската пропаганда, убит на 8/26 авгурст 1914 г. при Скачинци
Бележки
Категория:Села в община Брод