Семьон Константѝнович Тимошѐнко () (18 февруари 1895–31 март 1970), е висш съветски командир от Втората световна война, маршал на Съветския съюз (от 1940 г.).
През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в Полша шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 714; Тимошенко (взето от сайта 60 лет великой победе на 5.6.2008) Съветският съюз окупира Западна Украйна. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу Финландия в Зимната война. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР.
След нападението на Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.) Тимошенко оглавява за кратко време Ставка на главното командване на въоръжените сили. На 2 юли е определен за командващ войските на Западния фронт, а впоследствие и на цялото Западно направление, което прикрива най-прекия път на германците към Москва – този през Минск и Смоленск. В хода на Смоленското сражение в началото на август четири от армиите на маршал Тимошенко са разгромени, но немското настъпление е временно спряно.Zabecki, D. World War II in Europe: An Encyclopedia (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0-8240-7029-1), стр. 1688
През май 1942 г. Тимошенко ръководи Югозападния и Южния фронт в Харковската битка, която започва обещаващо, но завършва с тежко поражение за Червената армия заради недоброто обезпечение на фланговете на настъпващите войски и ненавременната заповед за отстъпление на частите, застрашени от обкръжениеБешанов, В. Год 1942 – „учебный“, Харвест 2003, стр. 211 – 234 (от сайта Проект „Военная литература“, 5.6.2008). При последвалите реорганизации на съветското командване Тимошенко губи поста си начело на Югозападното направление, но остава командващ фронт. Невъзстановени от загубите в предходните сражения, войските му са принудени да отстъпят от Източна Украйна под натиска на немците в началото на юли 1942 г. За няколко дни Тимошенко командва отбраната на подстъпите към Сталинград, в големия завой на Дон.История Второй мировой войны 1939 – 1945, „Воениздат“, Москва 1973, т. 5, Начало Сталинградской битвы (от сайта История России , 5.6.2008) През есента на 1942 г. му е дадено командването на Северозападния фронт, начело на който остава до март 1943 г. Впоследствие до капитулацията на Германия през май 1945 г. Тимошенко служи като представител на Ставката и координатор на бойни операции в различни участъци на Източния фронт.
Източници
Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война Категория:Руски военни дейци от Първата световна война Категория:Маршали на Съветския съюз Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Починали в Москва Категория:Участници в Сталинградската битка