Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда и оръжията са изработвани от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рога и кости. В края на каменната ера възниква и се разпространява използването на глинени съдове.
Каменните оръдия се изработват от различни видове камък според своето предназначение. Така например кремък и плочник са използвани за изработването на режещи инструменти, а базалт и пясъчник за работни инструменти, например хромели, примитивни малки ръчни воденични камъни. Към края на каменната ера са одомашнени някои диви животни и започва експлоатацията на медна руда за изработване и използване на метални сечива и оръжия.
В различните райони по света каменната ера протича по различно време и по различен начин. Въпреки това поради сходните елементи от битовата култура е възможна определена класификация. През 1836 г. датският археолог Кристиян Томсен създава своята трипериодна система – каменна, бронзова и желязна епоха). В 1856 г. английският учен Джон Лубок разделя каменната ера на две епохи, стара и нова – палеолит и неолит, а по-късно на три периода – стар (палеолит), среден (мезолит) и нов (неолит).
През палеолита оръдията на труда и оръжията, изработвани от човека, са по-груби и примитивни, но с течение на времето хората ги усъвършенстват и през неолита те са доста по-сложни, по-тясно специализирани и по-качествени. В края на 1860-те френският археолог Габриел дьо Мортийе разработва по-подробна периодизация, като я разделя на шест различни култури.
Според настоящите данни и доказателства, люлката на човешкия род се намира в Източноафриканската рифтова система и по-специално в северна Етиопия, като разселването на праисторическите хора протича на различни етапи и по различни маршрути.
Каменната ера в археологията
Точните дати на този период остават неопределени, спорни и зависят от конкретния регион, който се изследва. Въпреки това може да се говори за каменна ера като цяло, за цялото човечество, въпреки че в някои култури не се е появила металургия, не са се сблъскали с влиянието на технологически развитите цивилизации. Периодът все пак започва преди около 3 милиона години, с първите хуманоиди, живеещи в Африка, които започват да използва каменни оръдия на труда, за да решават битовите си задачи. Мнозинството австралопитеци вероятно не са използвали каменни оръдия на труда, макар тяхната култура да се изучава в този период.
Тъй като до наши дни са достигнали предимно каменни находки, върху тях се провеждат археологически изследвания. Археолозите провеждат различни проучвания на каменните предмети, за да установят тяхната типология, предназначение и технологическо използване. Нерядко инструментите на каменната епоха достигат до нас в полуразрушено състояние, затова разделът експериментална археология се занимава с тяхното възстановяване и създаване на техни копия.
Съвременно използване на термина
Един от проблемите в използването на термина каменна ера се заключава в това, че да се съди за нивото на развитие на доисторическите общества (общества без писменост) може само на основание на съхранилите се каменни инструменти, а не по типа и сложността на устройството на обществената организация, източниците за получаване на продоволствия или адаптацията към суровия климат. Това произтича от археологическите методи, използвани в деветнадесети век, когато е разработена тристепенната историческа система. Главната цел на тези методи се заключава в провеждане на максимално количество археологически разкопки за намиране на каменни инструменти. Съвременните методи в археологията обаче се основават на това къде има най-голям сбор информация, която значително би разширила знанията ни за тези доисторически времена и би позволила да се разбере кое в древните времена човешко общество има най-сложна организационна система. Всичко това прави термина каменна ера (в съвременния смисъл) остаряло за обозначение на указания временен период. Сега е известно, че на развитието на древните общества оказват влияние множество различни фактори, като селско стопанство и религия, а каменните оръдия не са находки, които да могат напълно да отразят степента на развитие на древното общество, неговите вярвания и бит. Те дават сведения единствено за битовата и материална култура на древните хора.
Още един проблем, свързан с понятието каменна ера се заключава в това, че терминът е създаден за описание на археологически култури на древна Европа, и не бива да се прилага в отношенията на другите региони на света, такива като Северна Америка и Южна Америка, Океания, където племената на земеделците или ловците-събиратели използват камък чак до тяхната европейска колонизация. Така също използването на металите в живота на древните хора не носи толкова важен характер, колкото е прието да се мисли, и термините Медна, Бронзова и Желязна епоха са не съвсем приемливи за обозначение на дадените периоди в човешката история. Така например във времето, когато в целия свят активно се използват изделия от желязо, в Америка желязото е неизвестно до 1492 година (но са известни мед, сребро и злато), а в Океания – до XVII век.
Следващата след каменната ера е бронзовата епоха, в течение на която хората се научават да изработват бронзови инструменти от мед и калай и да ги използват във всекидневието. Преходът от каменната ера към бронзовата епоха за по-голямата част от човечеството става в периода от 6 до 2,5 хиляди години преди новата ера. Обаче в някои райони, като например Централна и Южна Африка каменната ера директно преминава в желязната епоха, защото не навсякъде, където има човешки общества, те имат достъп до едни и същи метални ресурси. Обикновено се смята, че каменната ера завърша ок. 6000, а на някои места ок. 4000 години пр.н.е. Но културата на Инките в Южна Америка съществува на ниво каменна ера до ок. 2000 година пр.н.е. когато златото, медта и среброто започват да се използват повсеместно. Австралия остава в каменния век до XVII век.
Преходът от каменната епоха към бронзовата, както се вижда, не е едновременен. Преходът се характеризира и с началото на използването на злато, сребро освен медта, което се потвърждава в находките от неолита. Той е кратък и протича само в отделни региони, защото бронзовата сплав се появява и разпространява много бързо. Например, при намерената ледена мумия, Йоци, са забелязани както меден топор и нож, така и кремък, което говори за близост на технологиите на каменната и медната епохи. Съвместното използване на каменни и метални оръдия на труда продължава чак до ранното Средновековие. В Европа и Северна Америка каменните сечива се употребяват и до края на XX век. В диканята се използват дялани кремъци или метални шипове т.е двете технологии едновременно.
Хронология Палеолит
Това е периодът на най-древната човешка история, който обхваща времето от отделянето на човека от животинския свят и появяването на първобитно-общинните отношения до окончателното отдръпване на ледниците. В палеолита човекът започва да използва каменни инструменти във всекидневния си живот. Каменната ера обхваща една голяма част от развитието на човечеството (около 99 % от времето ) на земята и започва преди 2,5Stone Age, Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Kathy Schick, B.A., M.A., Ph.D. and Nicholas Toth, B.A., M.A., Ph.D., или 2,6 милиона години. Каменната ера се характеризира с появата на каменните инструменти, селското стопанство и завършването на плейстоцена около 10 000 години пр.н.е.Stone Age, Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Kathy Schick, B.A., M.A., Ph.D. and Nicholas Toth, B.A., M.A., Ph.D. Епохата на палеолита завършва с настъпването на мезолита, който на свой ред завършва с началото на неолита.
По време на палеолита хората живеят в неголеми номадски и полуномадски общини, като племена и се занимават със събиране на растения и лов на диви животни Page 6 – 12. Палеолитът се характеризира с използването предимно на каменни предмети, макар да могат да се намерят и такива, изработвани от кост и дърво. Природните материали са адаптирани от човека за използването им като инструменти, така както са били адаптирани и кожите и растителните влакна, но находки от тях не са достигнали до наши дни. По време на палеолита човекът еволюира от ранните представители на рода Homo, например Homo habilis, които използват примитивни каменни оръдия на труда до анатомически съвременния човек (Homo sapiens sapiens)Human Evolution, Microsoft® Encarta® Online Encyclopedia 2007 © 1997 – 2007 Microsoft Corporation. All Rights Reserved. Contributed by Richard B. Potts, B.A., Ph.D.. В края на палеолита човекът създава първите произведения на изкуството и започва да практикува религия и духовни и религиозни обреди, като например погребване на мъртвитеWorld’s Oldest Ritual Discovered – Worshipped The Python 70,000 Years Ago The Research Council of Norway (2006, November 30). World’s Oldest Ritual Discovered – Worshipped The Python 70,000 Years Ago. ScienceDaily. Посетен на 2 март 2008, fromhttp://www.sciencedaily.com/releases/2006/11/061130081347.htm. Климатът по време на палеолита включва ледниковите и междуледниковите периоди, когато температурите варират от високи до ниски и обратно.
Ранен палеолит Започва с появата на първите хора преди над 2,6 милиона години, а завършва преди около 200 000 години.Това е периодът на появата на първите ловци събирачи-първоначално представени он Homo habilis, а също и от Homo erectus.
Среден палеолит Този период е най-добре познат като ерата през която неандерталците живеят в Европа и Близкия изток (преди ок. 300 000 – 28 000). Тяхната технология е главно мостерианска, но физичните характеристики неандерталците са открити в неясна връзка с по-скорошната Шателперонска археологическа култура в Западна Европа и няколко местни в Източна Европа/Евразия. Няма доказателства за наличието на неандерталци в Африка, Австралия или Америка.
Неандерталците се грижат за своите възрастни и практикуват ритуални погребения, което показва наличието на организирано общество. Най-старото доказателство за селище в Австралия е от около преди 40 000 години, когато съвременните хора пристигат от Азия през островите. Доказателствата за символични и обредни дейности като декорация на тялото и погребение са неясни за средния палеолит и са все още предмет на дебат. Скалните жилища при Бхимбетка са най-старата следа за хора в Индия, които са на около 30 000 години.
Късен палеолит Отпреди 50 000 до 10 000 години в Европа Късния палеолит приключва с края на плейстоцена и началото на нова холоцена епоха (края на последната ледена епоха). Съвременните хора се разпръскват по земята през този период наречен късен палеолит. Той е характеризиран със сравнително бърза поредица от често сложни каменни артефакти и голямо увеличение на създаването на изкуство и лични орнаменти. През периода от преди 35 000 до 10 000 години се появяват: от 35 хил. до 30 хил. г. Шателперон, 40 хил. – 28 хил. Ориняшки, 22 хил. – 22 хил. Гравет, 22 хил. – 17 хил. Солютрейски, и 18 хил. – 10 хил. Мадленски. Всички те, с изключение на Шателперон, са свързани със съвременните хора. Авторството на Шателперон все още е предмет на дебати.
Америка е заселена през Беринговия проток, който е бил суша по това време поради ниските нива на моретата. Тези хора се наричат палео-индианци и най-старите документирани техни находки са тези на Кловис отпреди 13 500 г. В световен мащаб обществата са ловци-събирачи, но има доказателства за местни идентичности, които се появяват сред голямото разнообразие на каменни инструменти, създадени за отговарят на различната външна среда.
Мезолит
Мезолитът е периодът между палеолита и неолита, с варианти, датиращи от XV до VI хилядолетие пр.н.е.