Бистрица () е село в община Битоля на Северна Македония.
География Селото е равнинно – намира се на 620 m надморска височина в областта Пелагония, на около 8 km южно от Битоля. В селото има църква „Свети Георги“ и Бистришкият манастир „Свети Никола Летни“.
История Името на селото идва от реката, която тече през него.
В XIX век Бистрица е село в Битолска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бистрица е населявано от 245 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бистрица е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 36 къщи.
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бистрица има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бистрица е част от Буковска община в Битолска селска околия и има 226 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 3.
В 1961 година селото има 734 жители. Голям брой бистричани се изселват в Битоля, Скопие, САЩ, Австралия, Швеция и Германия.
Според преброяването от 2002 година селото има 1015 жители, от които 949 северномакедонци, 55 албанци, 8 сърби и 3 от други националности. Националност Всичко северномакедонци 949 албанци 55 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 8 бошняци 0 други 3
От 1996 до 2004 година Бистрица е център на самостоятелна община Бистрица.
Личности Родени в Бистрица Блажо Йован, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 7 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Георги Стоян, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 7 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Ристо Кавалиновски (1922 – 1944), югославски партизанин Трифун Наумче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „присъединяване към българския бунтовнически комитет и запалване на няколко чифлика“, осъден от Извънредния съд на 15 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година
Починали в Бистрица Богоя Фотев (1900 – 1993), югославски партизанин и политик Методия Стойчевски (1905 – 1995), югославски партизанин
Бележки
Категория:Села в община Битоля