Гай Валерий Кату̀л () е римски поет от 1 век пр.н.е.
Биография Роден е в град Верона, провинция Цизалпийска Галия, през 87 пр.н.е.Св. Йероним, Хроника: (87 г. пр. Хр.) Gaius Valerius Catullus, scriptor lyricus, Veronae nascitur. в знатно семейство. Според СветонийСветоний, Божественият Юлий, 73. бащата на Катул бил в приятелски отношения с Цезар. Около 60 пр.н.е. Катул се преселва в Рим, където се сприятелява с историка Корнелий Непот, поетите Лициний Калв и Хелвий Цина и оратора Хортензий Хортал. Влюбва се в Клодия, сестра на Клодий Пулхер и съпруга на Квинт Цецилий Метел Целер, която възпява в стиховете си под името „Лесбия“.
Въпреки знатния си произход и връзките си с представители на елита Катул страни от обществения живот и се отнася с насмешка към политическите борби в Рим. В стиховете си не се колебае да се подиграва със силните на деня като Цезар,Катул, XXIX; LVII; срв. Светоний, Божественият Юлий, 73. към когото отправя и следното двустишие: Цезаре, вярвай, съвсем не желая на теб да се нравя, никак не искам да знам чер ли си, или си бял.Катул, XCIII, прев. Г. Батаклиев. През 57 пр.н.е. Катул съпровожда приятеля си Гай Мемий Гемел, който е назначен за управител на провинция Витиния. На връщане минава през Ретей в областта Троада, за да почете гроба на брат си.Катул, CI; LXV. Умира в Рим, вероятно през 54 пр.н.е.
Творчество Катул е част от т.нар. „нови поети“ () или „неотерици“ (от гръцкото neoteroi – „(по-)млади“). Това е група млади поети, които се противопоставят на владеещото римската литература преклонение пред миналото и изконните римски ценности и по образеца на елинистическите поети се обръщат към вътрешните преживявания и се стараят да създават остроумни и изящни стихове, демонстриращи таланта и начетеността им. Предпочитани са малките форми – лирика, елегии, епиграми, малки епоси (епилиони). Самият Катул нарича произведенията си „шеги“ ().
От поезията на Катул е запазен сборник със 116 стихотворения, посветен на историка Корнелий Непот. Сборникът е бил запазен в един-единствен ръкопис, открит в началото на 14 век във Верона и впоследствие изгубен.
Първите 60 стихотворения са в различни стихотворни размери като Фалеков стих (единадесетосричник), холиямб, сапфическа строфа, Асклепиадов стих и т.н. Много от тези размери са въведени в римската поезия за пръв път именно от Катул. В центъра на сбирката са поставени няколко по-големи поеми – две сватбени песни (LXI и LXII), поема за Атис (LXIII); епилион за сватбата на Пелей и Тетида (LXIV); и четири елегии (LXV-LXVIII). Останалата част от сборника съдържа кратки стихотворения в размер елегически дистихон.
Най-много са стиховете, посветени на любовта към Лесбия, които разкриват бурните чувства на поета във всичките им проявления – любов и омраза, страдание и радост, преданост и ревност, възторг и разочарование. Друга голяма група стихове е свързана с приятелите и неприятелите на Катул – шеговит и благ към едните и груб и циничен към другите. Сбирката включва и два превода от гръцки – „Струва ми се равен на боговете“ (LI, по Сафо) и „Къдрицата на Береника“ (LXVI, превод на елегия на Калимах).
Източници
Издания на български Катул. Стихотворения. Превод от латински Яна Букова. Стигмати. София, 2010. Изданието съдържа цялата запазена поезия на Катул, обширна уводна статия и бележки.
Изследвания Симона Стоянова. „Катул и Байрон – влияние и подражание“. – Ах, Мария, 2011. Обсебена от Античността.
Външни препратки Поезия на Катул в Литернет
Категория:Древноримски поети Категория:Валерии Категория:Родени във Верона Категория:Починали в Рим