Радѝшани () е село в община Бутел на Северна Македония.
География Селото е разположено в областта Църногория, северно от столицата Скопие в подножието на планината Скопска Църна гора. През центъра на Радишани минава река Серава. Селото е на практика квартал на Скопие.
История Съседните църкви в северния край на селото „Свети Никола“ и „Свети Георги“ са от XVI век. В края на XIX Радишани е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Радишани живеят 140 българи християни и 50 арнаути мохамедани.
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Радишани има 120 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Радишани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Радишане (Radišane) като село с неясен етнически състав.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Радишани като смесено българо-албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
Националност Преброяване 1994 Преброяване 2002 северномакедонци 6680 8084 албанци 129 200 турци 25 35 роми 114 160 власи 50 52 сърби 360 363 бошняци 0 49 други 221 180 всичко 7579 9123
Радишани днес
Радишани има основно училище „Ацо Шопов“ и детска градина. На главната улица е разположена църквата „Свети Наум“, в която са погребани архиепископите на Македонската православна църква Гаврил и Михаил.Св. Наум Охридски чудотворец во Радишани се уште во изградба
Бележки
Категория:Села в община Бутел