Рударци е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

География Рударци е разположено на югозападния склон на Витоша в община Перник-област Перник, на 7 км отстояние от град Перник и на 17 км от София.

История

Селото е съществувало още по тракийско време, в селото има тракийска могила. По време на първата българска държава селото е било разположено в местността „Врелото“ по течението на река „Рударщица“, където има следи от добиване на желязна руда, от където произлиза и името Рударци. По същото време мъжете в селото са били освободени от военна служба и плащане на данъци, защото са добивали желязо (жизнено необходимо за онова време). До този момент Рударци не фигурира в данъчните тефтери на държавата.

След падане под османска власт областен турски паша прави опит да събира данъци, което поражда недоволство. Убит е турския бирник, който е погребан в местността „Орлов камък“, впоследствие наречен „Турския гроб“. Тази местност се намира между с.Рударци и с. Мърчаево на тогавашния път, който е свръзвал София, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Попово (изселено заради язовир Студена), Крапец (също изселено), Чуйпетлово, Боснек, Старо Село, Диканя и Дрен. В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Селото е опожарено. Населението бяга и част от него се крие в манастира на съседното село Кладница, друга част се заселва в село Дрен и образува „Рударска махала“, която съществува и до днес със същото име. Хората, които са били в манастира били открити и убити (клане) от където произлиза и името на с. Кладница (това е една от легендите). Има поверие, което гласи, че хората които са били в манастира били открити след като проследили мома, която точела вода от чешмата на с. Кладница и се срещала с момък от съседното с. Студена. След откриването на хората в манастира и тяхното избиване е излязло проклятието – хора от с. Студена и с. Кладница да не се женят защото носят нещастие, оттогава излиза и кумовата рода между двете села, която продължава, естествено там където се спазва старата кумова традиция.

След освобождението от османската власт населението започва да се завръща по собствените си имоти, първоначално егреци, след това къщи и образува една от многобройните махали на село Кладница. След освобождението основния поминък на селото е било земеделие, скотовъдство и най-вече за мъжете каменоделство (правене на павета и фина работа облицовка с камък). Рударци се гордее с множество майстори, началници на работни бригади и главни майстори на големи (значими) за онова време обекти (сгради и паметници на културата). Махала Рударци се разраства и обособява като ново село през 1962 г. До 1978 г. Рударци и Кладница са с общо кметство. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода. Павел Делира-дев пръв обръща внимание на минералните извори: „Кладнишките извори… те са единствените термални извори под западните склонове на Витоша с по-голяма радиоактивност… трябва да се съжалява, че и досега тези извори остават неизползвани. Мръсните трапища под изворите служат за киснене на гъските, които единствени изпитват благодатната сила на радия. И ако конопът притежава способността да кондензира радиевата еманация, направените от него ризи ще притежават чудна целебна сила.” По онова време минералната вода е извирала много по-високо от мястото на днешния извор.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Редовни събития В последната неделя от месец май е празникът на селото. Той се провежда ежегодно, близо до минералния извор в центъра. Съпроводен е от програма, в която участват певческа и танцова група от читалище „Васил Левски“ – с. Рударци.

Всяка година на 1 май се прави курбан в местността „Еремия“.

От няколко години на стадиона се провежда киноложка изложба.

Други Под вековния дъб в парка „Дабо“ са заснети няколко сцени от френския филм „Версенжеторикс“ с Кристоф Ламбер.

Източници

Външни препратки

www.rudarci.com

Категория:Села в област Перник Категория:Населени места в община Перник