Вулф Кирстен () е германски поет и белетрист.

Живот Вулф Кирстен е роден в Клипхаузен край Майсен в семейството на каменоделец.

В Лайпциг Кирстен получава висше образование като учител по немски и руски език. По време на своето следване се занимава усърдно с литература и проучване на родния си диалект. Оттогава са и първите му публикации в литературни списания и антологии. След като завършва, за кратко работи като учител, а после става редактор във ваймарското издателство „Ауфбау“. Преминава деветмесечен курс в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг, където се запознава с идващия също от Саксония поет Хайнц Чеховски и с него за години го свързва продуктивно творческо приятелство. Голяма роля за литературното оформяне на Кирстен изиграва поетът от по-старото поколение Георг Маурер.

Творби За едно десетилетие излизат стихосбирките на Вулф Кирстен „Поетичен албум“ (1968), „Начало на изречението“ (1970), „Езикът на тухларите“ (1974), „Бродещият из страната“ (1976) и „Оловното дърво“ (1977). Стихосбирката „Земята край Майсен“ (1986) съдържа подбрани творби, създадени в периода 1961 – 1982 г. и излиза едновременно в Лайпциг и Франкфурт на Майн. За тази книга Вулф Кирстен е отличен с престижната литературна награда „Петер Хухел“ (1987). Така поетът получава известност пред по-широка публика и в двете Германии.

След политическата промяна през 1989 г. книгите на Вулф Кирстен се публикуват главно в Швейцария. Там поетът издава стихосбирките „Време на теменужките“ (1989), „Трошляк от гласове“ (1993), „Влошаване на времето“ (1999), „Между местоположение и зрително поле. Стихове и парафрази“ (2001) и „Картини от живота на Земята. Стихове от петдесет години. 1954 – 2004“ (2004).

Поетика Още в предговора към първата си по-голяма стихосбирка „Начало на изречението“ Стихотворението „Езерна картина“ в превод на Венцеслав Константинов Вулф Кирстен очертава своята поетическа програма. Стремежът му е да проникне по-дълбоко в природата, да постигне сетивно съвършен предметен език и многопластовост, чрез която в природната картина да навлязат социални и исторически мотиви. Според поета погледът към традицията е също толкова важен, колкото и отношението към съвремието, емоционалната близост е от същото значение като критическата дистанция.

Основен мотив у Кирстен е връзката с пейзажа, който поетът възприема като природа, обработена и променена от човека. Така Вулф Кирстен продължава традицията на Петер Хухел и Йоханес Бобровски в „природната лирика“. Но особено в по-късните години у Кирстен доминира възгледа за бруталната, несъразмерна и непоправима човешка намеса в природата. Езикът на поета е изпъстрен с грубовати, често необичайни диалектни изрази и думи.

Признание Вулф Кирстен все повече е определян като един от най-значимите съвременни немски поети. През 2003 г. става почетен доктор на университета „Фридрих Шилер“ в Йена. Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Берлинската академия на изкуствата, Академията за наука и литература в Майнц, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг и ПЕН центъра на ФРГ.

Библиография Poesiealbum 4. Wulf Kirsten, 1968 satzanfang. gedichte, 1970 Ziegelbrennersprache, Gedichte, 1974 der landgänger. Gedichte, 1976 Die Schlacht bei Kesselsdorf – Ein Bericht. Kleewunsch – Ein Kleinstadtbild, 1984

der bleibaum, Gedichte, 1977 die erde bei Meißen, Gedichte, 1987 Winterfreuden, Zwei Prosatexte, 1987 Veilchenzeit, Gedichte, 1989 Stimmenschotter, Gedichte, 1993 Textur, Reden und Aufsätze, 1998 Wettersturz, Gedichte, 1999 Die Prinzessinnen im Krautgarten. Eine Dorfkindheit, 2000 Zwischen Standort und Blickfeld, Gedichte und Paraphrasen, 2001 Der Berg über der Stadt. Zwischen Goethe und Buchenwald, 2003 Erdlebenbilder. Gedichte aus fünfzig Jahren (1954 – 2004), 2004 Steinmetzgarten. Das Uhrmacherhaus, Zwei Erzählungen, 2004 Brückengang. Reden und Essays, 2009 Graviers (choix de poèmes), Paris 2009 Beständig ist das leicht Verletzliche. Gedichte in deutscher Sprache von Nietzsche bis Celan, (Hrsg.) 2010 fliehende ansicht. Gedichte, 2012 was ich noch sagen wollte. Neue Gedichte, 2014 images filantes (poèmes), Genève 2014

Награди и отличия Förderungspreis Literatur der Akademie der Künste Berlin, 1971 Louis-Fürnberg-Preis, 1972 Jiri-Wolker-Medaille, 1975 Literatur- und Kunstpreis der Stadt Weimar, 1983 Johannes-R.-Becher-Medaille, 1985 „Награда Петер Хухел“, 1987 „Награда Хайнрих Ман“, 1989 „Евангелистка награда за книга“, 1990 Stadtschreiber Salzburg, 1993 „Награда Елизабет Ланггесер“ на град Алцай, 1994 Fedor-Malchow-Lyrikpreis, 1994 Erwin-Strittmatter-Preis, 1994 Weimar-Preis, 1994 Calwer Hermann-Hesse-Stipendium, 1996 Deutscher Sprachpreis der Henning-Kaufmann-Stiftung zur Pflege der Reinheit der deutschen Sprache, 1997 Stipendium des Künstlerhauses Edenkoben, 1998 Stadtschreiber von Bergen-Enkheim, 1999 Dresdner Stadtschreiber, 1999 „Награда Хорст Бинек за поезия“, 1999 „Награда Мари Луизе Кашниц“, 2000 Schiller-Ring der Deutschen Schillerstiftung, 2002 Ehrendoktorwürde der Friedrich-Schiller-Universität Jena, 2003 „Награда Айхендорф“, 2004 „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““, 2005 „Награда Йозеф Брайтбах“, 2006 „Награда Валтер Бауер“, 2006 „Награда Кристиан Вагнер“, 2008 „Награда Йоахим Рингелнац“, 2010 „Тюрингска литературна награда“, 2015

Бележки

Източници Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки Поезия от Вулф Кирстен, в превод на Венцеслав Константинов Literaturpreis der Konrad-Adenauer-Stiftung 2005 an Wulf Kirsten Schillerring 2002 an Wulf Kirsten Вулф Кирстен в Die LYRIKwelt

Категория:Германски писатели Категория:Германски поети Категория:Природна лирика Категория:Германски есеисти Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Почетни доктори в Германия Категория:Родени в Саксония Категория:Починали в Тюрингия