Кошино

Кошино () е село в община Долнени на Северна Македония.

География Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.

История

Църквата „Свети Никола“ е изградена в XVII и обновена в XIX век. В XIX век Кошино е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Кошино (Cochino) е посочено като село с 27 домакинства и 117 жители българи.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошино е населявано от 266 жители българи християни. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Кошино има 30 български къщи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кошино е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кошино има 120 българи екзархисти и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война 11 души от Кошино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кошино като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

През 1941 – 1944 година в селото функционира народно първоначално училище ,,Св. св Кирил и Методий".„Държавен вестник“, брой № 240, 26.10.1942

През есента на 1944 година комунистически партизани избиват пет-шест жители на селото, обвинени в сътрудничество с българските власти.Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 37-38. Т. Нешков, който като партизанин влиза в селото на следващия ден, пише, че жертвите, сред които бил и тетин му, са били накарани първо да изкопаят гробовете си. Убийците определя като „власи и гъркомани“.

Според преброяването от 2002 година Кошино има 92 жители македонци.

Личности Родени в Кошино Георги Кошинчето, четник при Веле Марков, загинал в Ракитница през 1902 година Диме Георгиев Павлов, редник в 11-а пехотна македонска дивизия, 5-и пехотен македонски полк, награден със Знак на военния орден „За храброст“, IV ст.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 594 Димитър Мойсов, български революционер от ВМОК, четник на Софроний Стоянов Змейко Цветков – Долгач, войвода на ВМОРО Момир Цветкович (Селянин) сърбомански активист, деец на Сръбската пропаганда в Македония убит от ВМОРО през 1907 година Стефан Аризанов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5 Злато Карамфилов е българин от село Кошино, убит в началото на XX век от сръбска чета, която изгаря къщата му и отвлича двама от внуците му„Видински глас“, брой № 3, 07.06.1907

Доброволци в Македоно-одринското опълчение Веле Кръстев Цветков(Веле Китанов Цветков), 2-ра рота на 6-а Охридска дружинаЦДА – Ф. 388 оп. 1 а.е 40 Веле Павлов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV степен Диме Георгиев, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, безследно изчезнал Дончо Спасов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина Дончо Ташков, местоживеене град София, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина Илия Апостолов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина Никола Спасов, 4-та рота на 6-а Охридска дружина Секула Сърбинов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ IV ст. Стефан Георгиев, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина, орден „За храброст“ Тод Миладинов, 1-ва рота на 6-а Охридска дружина Трайко Стоянов, 2-ра рота на 6-а Охридска дружина

Бележки

Категория:Села в община Долнени