Будимирци () е село в Северна Македония, община Новаци.
География Селото е разположено в южната част на Северна Македония, в Битолско Мариово, от дясната страна на река Църна. Землището на селището опира о държавната граница с Гърция на планината Нидже. Селото е планинско, на надморска височина от 800 метра. Лежи на локален пат, a от град Битоля е отдалечено 53 km. Землището му е голямо и обхваща площ от 40,1 km2, от които гори 1936,3 ха, пасища 1903,3 ха и обработваема земя 737,8 ха.
История В Османската империя Османски статистики Ханета Неженени Вдовици Годишен приход Дефтер № 4 от 1476/77 г. 24 2 2 1361 Дефтер № 16 от 1481/82 г. 33 969 Дефтер № 73 от 1519 г. 63 12 2 3020 Дефтер № 149 от 1528/29 г. 56 9 3253 Дефтер № 232 от 1544/45 г. 68 7 1 2253 В обобщен списък на джизието на немюсюлманите от селата от вакъфите на починалия султан Сюлейман в казата Пирлепе от 9 ноември 1615 година селото е записано като Будимирче с 32 ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 197 (превод Стефан Андреев). В списък (иджмал дефтер) на селищата от вакъфа на султан Сюлейман в Морихова от 14 февруари 1628 година в Будимирче са отбелязани 30 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 330 (превод П. Груевски).
В XIX век Будимирци е село в Прилепска кааза, Мориховска (Мариовска) нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Будинсвици (Boudinsvitzi) е посочено като село с 45 домакинства със 184 жители българи и 6 цигани. Църквата „Свети Никола“ е от 1878 година. Край селото, в местността Търново, е разположен и старият манастир „Свети Димитър“.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Будимерци има 618 жители, от които българи християни - 500, власи - 110 и цигани – 8.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Будимирци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 67 къщи.
В началото на XX век християнското население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Будимирци има 480 българи патриаршисти гъркомани.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Будимирци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Според Георги Трайчев Будимирци има 65 къщи с 618 жители българи гъркомани.Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
Преброявания в Югославия и Северна Македония Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002 Общо 530 520 521 396 188 85 42 30 северномакедонци 520 520 395 185 85 42 30 албанци 0 0 0 0 0 0 0 турци 0 0 0 0 0 0 0 роми 0 0 0 0 0 0 0 власи 0 0 0 0 0 0 0 сърби 0 1 0 0 0 0 0 бошняци 0 0 0 0 0 0 0 други 0 0 1 3 0 0 0
Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители.
Националност Всичко северномакедонци 30 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0
Личности Родени в Будимирци Петко Шипинкаровски (р. 1946), северномакедонски писател
Починали в Будимирци Петър Тодоров Василев (Бучуков), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 285, л. 55
Външни препратки Уеб-сайт на Будимирци
Бележки
Категория:Села в община Новаци