Биньо Стоянов Иванов е български поет.

Биография Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в село Бараково, Дупнишко. Завършва висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“ – София през 1965 г.

Установява се в Кюстендил. Работи като икономист в завод „Марек“ в гр. Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 9 юни 2026 г.

През 1993 г. обявява гладна стачка в подкрепа на исканията на поета политик Едвин Сугарев, който иска оставката на президента Желю Желев.Милен Радев, „Глад за истина“, блог „Де зората“, 9 юли 2013 г.

Умира през 1998 година.Страница на Биньо Иванов в Литернет

Творчество Първите му публикации са от 1958-59 г. (сп. „Родна реч“), в периода 1961-64 година публикува епиграми във вестник „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза със забавяне от 6-7 години едва през 1973 г.

Ползва се с подкрепата на критиците Атанас Лазовски, Енчо Мутафов и Михаил Неделчев.Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“ , статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999.Михаил Неделчев, „Третият път или за участието на Държавна сигурност (ДС) в литературния живот – с благодарност и погнуса“, в. „Литературен форум“, бр. 9 (432), 24 октомври 2000 г.

Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Отделна негова книга със стихотворения излиза в Будапеща през 1989 г.

Биньо Иванов е автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.

БиблиографияБио-библиографски указател на съчиненията на Биньо Иванов на сайта на Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, гр. Кюстендил. Стихосбирки „До другата трева“. София: Народна младеж, 1973, 56 с. „Над полето, сред небето“. София: Български писател, 1979, 64 с. „Навярно вечно“. София: Народна младеж, 1980, 176 с. „Природи“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 47 с. „Стихотворения“. София: Български писател, 1989, 124 с. „Поезия“. София: Отечество, 1993, 80 с. „Си искам живота“. София: Факел, 1993, 89 с. „Часът на участта“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 67 с. ISBN 954-491-027-1.Юлиян Жилев, „Часът на участта“ на Биньо Иванов, в. „Литературен вестник“, 1998, бр. 21. Препубликувано в блога на Юлиян Жилиев на 13 май 2012 г.

Книги за деца „Пътешествието на бабините очила, стихове за деца“. София: Отечество, 1985, 48 с.

За него „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов“. София: Просвета, 2008. ISBN 978-954-01-2142-0. „Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. ISBN 978-954-533-103-9. Съдържание на сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“ , сайт на издателство „Кралица Маб“.Пламен Дойнов, „За Биньо Иванов“ (Предговор към сборника „Биньо Иванов в българската литература и култура“), сайт на издателство „Кралица Маб“. „Неразчетеният Биньо Иванов“. Съставител Методи Панайотов. София: Арс Милениум МММ, 2014.

Посмъртно признание През 1999 година Сдружението на българските писатели обявява специална награда, която връчва посмъртно на Биньо Иванов за книгата му „Часът на участта“.„Факти. Факти. Факти“, в. „Култура“, бр. 4 (2064), 29 януари 1999 г.

От 2007 година Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ организират Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.

През февруари 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“.Програма на Националната научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 23 февруари 2009 г.„Конференция за поета Биньо Иванов“ , в. „Сега“, 26 февруари 2009 г.

На 5 септември 2009 г. е осъществена вечер в памет на Биньо Иванов в рамките на фестивала „Аполония“, с участието на Михаил Неделчев, Свилен Блажев и Рашко Младенов.„Поезията на Биньо Иванов“ , сайт на фестивала „Аполония“.

През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново, по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови.„Публично обсъждане за паметник на поета Биньо Иванов в Кюстендил“ , инф. агенция „Е-79“, 18 септември 2010 г.

През октомври 2010 г. Общинският съвет на Кюстендил решава да постави паметник на поета в градинката пред читалище „Братство“ в града.„Градинката пред читалище „Братство“ е мястото за паметник на Биньо Иванов“, Дарик Кюстендил, 27 октомври 2010 г. Паметникът е на проф. Ангел Станев.Свилен Блажев, „Той е велик лирик“, в. „Стандарт“, 16 януари 2009 г.„Къде ще бъде разположена скулптурата посветена на Биньо Иванов?“, Дарик Кюстендил, 23 септември 2010 г. Паметникът е открит през май 2014 г.„Откриха паметник на Биньо Иванов в Кюстендил“, infomreja.bg, 28 май 2014 г.

Източници

Външни препратки От и за Биньо Иванов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Андриана Спасова, „Биньо Иванов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“ , статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999 Екатерина Йосифова, „Без лъжа и фалш“, в. „Стандарт“, год. XVI, бр. 5751, 16 януари 2009 Чавдар Кръстев, „Непреклонният Биньо“, в. „Дума“, 9 април 2009 Едвин Сугарев, „Биньо Иванов или поезията като космогония“, Svobodata.com, 25 февруари 2009 Любен Лачански, „Прости ми, Биньо! (Спомен без претенция)“, Svobodata.com, 21 май 2013 Михаил Неделчев, „Памет за Биньо Иванов“ , в. „Литературен вестник“, 27 юни 2013 „Контраархив“ (Биньо Иванов чете сам стихотворението си) , VBOX7

Категория:Български поети Категория:Български писатели от Македония Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Родени в област Кюстендил Категория:Починали в Кюстендил