Обно̀ва е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
География Село Обнова се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина, на около километър южно от река Осъм. Разположено е край река Пордимска бара, вливаща се в Осъм в близост до селото. Климатът е умереноконтинентален. Почвите са предимно типични и карбонатни черноземи.Енциклопедия „България“, том 4, стр. 643, Издателство на БАН, София, 1984 г.
Селото отстои на около 29 km източно от областния център Плевен, 15 km северозападно от общинския център Левски и 35 km югозападно от Свищов. През него минава в направление запад – изток първокласният републикански път 3 – част от Европейски път Е83, водещ на запад покрай село Тотлебен за Плевен, а на изток – през Българене и покрай Козар Белене, Горна Студена, Масларево и Пейчиново към връзка с Европейски път Е85. Има автобусни връзки със София, Плевен, Русе, Белене, Левски, Свищов, Никопол. Край селото спират за почивка и автобусите по редовната линия София – Букурещ – София. На около 500 m северно от пътя преди навлизането му в селото от запад откъм село Тотлебен има малък язовир с площ около 16 – 17 ha. Пътят навлиза в селото от запад при надморска височина около 78 m и излиза от него на около 2,6 km на изток – при пресичането с река Пордимска бара, при височина около 52 m. Надморската височина в границите на селото намалява незначително както на север от пътя, така и на юг до течението на река Пордимска бара, а южно от реката нараства до около 100 m.
Населението на село ОбноваСправка за населението на с. Обнова, общ. Левски, обл. Плевен, наброявало 4402 лица към 1934 г. и нараснало до 4907 към 1946 г., постепенно намалява до 1746 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1990 лица, за 1516 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 132 – към „турска“, за 24 – към ромска и за известна част не е даден отговор.
История Село Обнова е образувано чрез обединяване на селата Радиненец – дотогава в Плевенска околия, и Виная – дотогава в Никополска околия, с указ № 54 на цар Борис III, обнародван на 23 юли 1934 г.Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 200. Образуваното село е включено административно в Плевенска околия.
По време на османската власт Виная и Радиненец са били две махали на едно и също село. Администрацията е употребявала името „Радвенца“ – комбинация от двете имена на селата. Така е записано и в старите руски карти. Разделянето на селата станало няколко години след Освобождението.
Виная е старо средновековно селище, регистрирано в турските документи от средата на 15 век под името Виная и Вина, като тимар към охраната на крепостта Хлуник (близо до Никопол; неустановена крепост). Съществуването на селището през следващия 16 век е документирано в регистрите на войнуците към казаКАЗА̀ ж. Истор. В Османската империя – административна териториална единица, по-малка от санджак и по-голяма от нахѝя; околия. Нийболу (Никопол), под името Виние.
Махала Радненци е възникнала през средата на 14 век под името „мезра Раданец“, вероятно в съседство със средновековно българско селище под същото име. Съществува легенда за името на селото. В Радиненец живяла жена на име Рада, която била глава на семейство, будна, със забележителен характер. Тая жена била известна навсякъде в околността, вследствие на което селото започнало да се нарича Радиното село. Оттук после и Радиненец.
През 1865 г. в Радиненец е открито килийно училище, състоящо се само от една стая. Първият учител е бил Донко Блажев от Ново село, Троянско. На училище ходели само момчета.Обнова – хубавото село. История на селото.
Първото мъжко училище в село Виная е открито през 1843 г. в наета частна къща. Първият подбудител за това училище е бил Васил Атанасов, който е станал и първият учител. След неговото заминаване от селото училището било затворено от 1846 до 1868 г. Следващите години училището се е помещавало в един зимник, до построяването с общински средства на първото училищно здание през 1873 г. Второто е построено през 1887 г. с общински средства и държавна помощ, направено за 50 до 70 деца.
През 1889/1890 г. е построено училище „Кирил и Методий“. През 1929 г. е построено училище „Неофит Рилски“, което задоволява нуждите на разрасналото се село.
Читалището в село Радиненец е основано през 1903 г. Читалището в село Виная е основано през 1906 г., но поради Първата световна война дейността му замира до към 1926 – 1927 г., когато е възобновена. На 30 януари 1930 г. двете читалища се сливат в едно обединено читалище – "Светлоструй”.
До Освобождението в селото църква и свещеник не е имало. През 1896 г. във Виная е построена църквата „Свето Възнесение Господне“.
Обществени институции Село Обнова към 2019 г. е център на кметство Обнова.Справка за събитията за кметство Обнова, общ. ЛевскиИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Плевен, Кметство Обнова
В село Обнова към 2019 г. има: действащо основно училище „Неофит Рилски“;Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Обнова действащо читалище „Светлоструй 1903“;Детайлна информация за читалище „Светлоструй 1903“Информационна карта за 2018 г., читалище „Светлоструй 1903“ църква „Света Троица“; църква „Възнесение Господне“; пощенска станция.
Редовни събития Ежегодният събор в село Обнова се провежда в неделята преди празника Свети Дух, чиято дата не е постоянна и всяка година се мени – обикновено от края на май до средата на юни.
Личности Стефан Дамянов (1929 – 2019), български флотски офицер, контраадмирал Петър Петров (1948 – 2015), български флотски офицер, бригаден адмирал
<!-- === Образование === В село РАДИНЕНЕЦ за учебно дело може да се говори от 1865 г., като училището е било в килията на черквата. За първи учители били назначени Донко Бладжиев от село Ново село, Троянско и жена му Мария, която била калугерка. За първи учител в село Виная се сочи Васил Атанасов. Изучавали са се черковни науки и черковно писане.
До построяването на началното училище „Кирил и Методий“ през 1889 г., учебните занятия се водели в частни къщи. Учениците са седели на дъски, подпрени на чиновете, а масата на учителя била подпряна на забит в земята кол. Учителят седял на малък одър и се занимавал със занаятчийска работа. Стаята се отоплявала с пещ, като самите ученици били задължени да носят дърва и тор всяка сутрин.
През 1887 г. постъпва като учител в училище „Кирил и Методий“ Владимир Христакиевич и учителства до 1907 г. През този период учителстват също Райна Георгиева Пирдопска и Мария Василева родом от Габрово, както и Ангел Стоянов родом от Голяма Раковица, Софийско. В 1907 г. постъпват Петър Спасов, Цветана П. Милкова, а Владимир Христакиевич е уволнен „защото се занимава с търговия“. През периода от 1899 до 1901 г. в училище „Христо Ботев“ учителства Иван Кр. Газдов, завършил богословско училище в град Самоков. През 1909 г. в училище „Кирил и Методий“ постъпват като учители Панайот Василев от Осман Пазар и Стефка Петрова от Шумен, а главен учител е Ангел Стоянов от Голяма Раковица. Година по-късно през 1913 г. децата се увеличават и постъпват нови учители.
Същата година заради епидемия от холера учебните занятия започват по-късно. От 1914 до 1916 г. за главен учител била назначена Тодорка Петрова. От 1920 г. е назначен за учител Иван Тодоров Дончев – даскалувал 15 години. През 1922 г. постъпват като учителки Екатерина Петрова, Недка Дончева, Мара Буюклиева от Севлиево и Пеню Цачев.
Увеличаването на децата в отделенията налага построяването на нова сграда. През лятото на 1928 г. започва строежа на новото основно училище „Неофит Рилски“. Останалите учители продължават своята дейност в начално училище „Кирил и Методий“ до сливането му през 1961 г. с училище „Неофит Рилски“. Училище „Христо Ботев“ в село Виная продължава своята дейност до сливането му през 1959 г. с централното училище „Неофит Рилски“.
За по малко от година новото училище е построено и е открито на 23 декември 1929 г. За патронен празник е избран 1 ноември – ден на народните будители. За пръв път празникът е отбелязан през 1935 г.
Бележки
Външни препратки Сайт на ОУ „Неофит Рилски“, с. Обнова Село Обнова на орнитологическата карта, сайт на БДЗП
Категория:Села в област Плевен Категория:Населени места в община Левски