Звукова система Звуковата система на македонския литературен език (македонската езикова норма) се състои от 31 (тридесет и един) звука и в азбуката за всеки един от тях съществува отделен знак (буква):

А, Б, В, Г, Д, Ѓ, Е, Ж, З, S, И, Ј, К, Л, Љ, М, Н, Њ, О, П, Р, С, Т, Ќ, У, Ф, Х, Ц, Ч, Џ, Ш

Правопис

Македонският правопис е фонетичен, но в ред случаи има разлика между това как се пише и това как трябва да се изговаря. Например, пише се леб, град, мраз, а се изговаря леп, грат, мрас.

Деление на звуковете Гласни гласните звукове са: а, е, и, о, у.

Сричкотворно р Звукът р е в службата на гласна в случаи като: крв, дрво, срце и т.н. В началото на думата: ’рж, ’рѓа, ’рска, ’рнка, ’рга, ’рбет.

Думи с представка, завършваща на гласен звук: за’ржи, на’рга.

С представка, завършваща на съгласна: сржи, срска.

Тъмната гласна Македонските езиковеди наричат „ъ“ тъмната гласна. Поради липса на буква „ъ“, звукът се бележи с ’: с’клет, к’смет, но в литературния македонски: саклет, касмет.

Един от създателите на македонския литературен език – Венко Марковски, настоявал в азбуката да бъде вписана и буквата „ъ“, но заради това бил репресиран.

Съгласни звукове Останалите звукове образуват групата на съгласните.

Изпускане на гласни е При съществителните: При съществителните на -ец старец, старецот – старци; скакулец, скакулецот – скакулци; големец, големецот – големци, но: подлец – подлеци; мудрец – мудреци При съществителните на -ел: котел, котелот – котли; кобел, кобелот – кобли; орел, орелот – орли, но жител – жители; изстрел – истрели При съществителните на -ен: ражен, раженот – ражни; камен, каменот – камни, но и камења; скорен, скоренот – скорни но: остен, остенот – остени (и: остење) При други съществителни: јарем, јаремот – јарми (два јареми) пес, песот – пци (два песа) ден, денот – денови При думи от чужд произход на -ер: министер, министерот – министри и т.н.

При прилагателните на -ен: гладен, гладна, гладниот и т.н.; радосен, радосниот и т.н., но: дрвен, дрвена и т.н. (но: дрвна индустрија)

о При съществителните: При съществителните лакот – лактот, лакти; нокот – ноктот, нокти; При съществителните на -ок: потомок – потомци, но: четврток - четвртоци При прилагателните: редок – ретка; сладок – слатка; близок - блиска, но: висок – висока, широк – широка В дублетни форми: собере - збере

а При думи от чужд произход -изам: комунизам – комунизмот, фашизам – фашизмот При прилагателните с наставка -ар: бодар – бодриот, добар – добриот и т.н. При съществителните на -ар: ветар – ветрот, ветрови. При думи от чужд произход на -ар: метар – метри и т.н.

За някои съгласни ќ, ѓ Различават се от съгласните к и г не само пред задни гласни (а, о, у), но също и пред предни гласни (е, и): куќа: кука; лаѓа: лага куќи: куки; лаѓи: лаги

s Звучното съответствие на ц се среща в доста ограничен брой случаи: ѕид, ѕидар; ѕвезда; ѕвер и др.

џ џ по произход от ж: џвака, џгура и т.н. При думи от чужд произход: Риџвеј, џин, џигер и т.н. От ч пред звучна съгласна: лиџба < *личба При наставката -џија: тутунџија, џамџија и т.н.

њ На края на думите: коњ, сињ (и син) (цвят) В мн.ч. на съществителните на -ен: пламење, камење и т.н. При отглаголните съществителни на -ње: барање, движење и т.н. В няколко съществителни на -ња: бања, диња, свиња и т.н. В събирателните съществителни (вместо мн.ч.): ремен – ремење, корен – корење и т.н. В наставката -иња за мн.ч. на някои съществителни от среден род на -е: име – имиња; прасе – прасиња и т.н.

љ В началото на думата, само в корена љуб-: љуби, љубов, Љубе, Љубен, Љупка, Љубица, Љубојно и т.н. В други случаи няма љ: лубеница, луѓе, клун, клуч и т.н. В други случаи: вљубен и т.н.; Иљо, Кољо; Иљка; фељтон, фељтонист. Не се пише љ, а лј в думите: зелје, илјада, крилје, полјак, фотелја, Силјан, релјеф, Бастилја и т.н.

х В литературния език не е взето от народните говори: хемија, хигиена, Хајнрих Хајне итн.; храброст, поход, доход и т.н.; Охрид, Пехчево.

В ограничен брой случаи служи за различаване на думи: дух, воздух, но: задув; поход, доход, но: оди, наоѓа; храна (за разлика от рана!), но: ранениче. В други случаи не се изговаря и пише в началото на думите: леб, арно, ајдутин, армоника, убав, убавина и т.н.

В средата и в края на думата х или се е загубило или е преминало в друг звук: в, ф < х: От хв-: фрла, фали, фати, фрка; От х: дојдов, бев, бевме, но: беа; нивни, јавне и т.н.; орев – оревот; пазува; мува; уво

в, ф вистина, вистински; внатре; втор; внук (не: мнук); влезе (не: флезе), но: земе, зеде, зел, презема; ливче (от лисче), мовче од мост и т.н.

В някои диалекти се е загубило: тетоски вместо тетовски, чоек вместо човек и т.н., или е преминало в ј: зборој вместо зборови и т.н.

Удвоени съгласни В македонския език се срещат и удвоени съгласни. Удвоени могат да са съгласните т, д, ц, з, ј, л, м, в и р. За повече подробности вижте: Удвоени съгласни в македонския литературен език.

Мястото на ударението Правилата за мястото на ударението на самостойните думи в литературния език са прости: При двусричните думи ударението пада на втората сричка от дясно наляво. Например: дé-те, мáј-ка, тáт-ко и т.н. При трисрични и многосрични думи ударението пада на третата сричка също от дясно наляво. Например: тáт-ко-то, тáт-ков-ци, тат-кóв-ци-те, ма-кé-до-нец и т.н.

Изключения от третосричното ударение В деепричастието: викáјќи, одéјќи и т.н. В чужди думи: клишé, генéза, литератýра и т.н.

За формите и употребата им Групи от думи Пълнозначни думи: съществително, прилагателно, числително, местоимение, глагол, причастие Служебни думи: предлог, съюз, частица (езикознание) Модални думи Междуметие

Съществително име Определеност и неопределеност на съществителните Членът в македонския език е задпоставен, т.е. употребява се като наставка на съществителното. В македонската книжовна норма има троен член:

Членът -ов, -ва, -во – за указване на предмети близки до говорещият: човеков (този тук) Членът -он -на, -но – за указване на по-отдалечени предмети, но в обсегат на сетивата: човекон (онзи там) Членът -от -та, -то – се явява най-често като общо определителност, без значение на местоположението в пространството, но правилно е: на ти ја книгава (тази до мене), дај ми ја книгана (онази, която я гледаме двамата малко по-натам); и от друга страна: дај ми ја книгата (тази, която е до тебе; тази, която я държиш) (членът -от изразява и пространствено определителност в случаите, когато се говори за предмет, който се намира близо до събеседника).

Само определени са собствените имена и те не се членуват (Петре, Скопје, Вардар и т.н.), но: Совчето, Марето, Надето (с нотка на интимност); Вардарот.

Преглед на формите на съществителните Мъжки род на съгласна: стол, леб, рид; на гласна -а: слуга, студија; на гласна -о: татко, дедо; на гласна -е: вујче, Јане, Миле

Звателната форма се образува от основната форма на съществителното с наставка -у или-е: мажу, ќелешу, коњу, крају и т.н.; бику, волку, смоку, човеку, јунаку, но: боже, друже, оче; господине, пријателе, мајсторе (при многосрични съществителни); от съществителното господ: господи, наред с господе.

Мъжки имена и съществителни, означаващи лица от мъжки пол: на съгласна: Стојан; на -е: Јане; на -о: Велко, на -а: Коста, на -и: Методи (в народния език обикновено Методија).

Примери: Зборував со Стојана, со Петрета, со Велка; Го видов Стојана и т.н.

Форми за мн.ч. като: Петревци, Велковци и т.н.

Означаващи лица: на съгласна: брат, братучед, девер, зет, маж, син, свекор; на -е: вујче, тате, чиче, брате. Тия съществителни са умалителни със силен израз на интимност; на -о: вујко, дедо, стрико, татко, чичко на -а: шура

Форми за множествено число: Бройни форми: три денови, неколку денови; два петли; два кладенци и т.н.

Обикновено множествено число: Македонец – Македонци; граѓанин – граѓани, селанец – селани, скопјанец – скопјани, но Германец – Германци; Турчин – Турци; старец – старци; театар – театри; Грк – Грци; ден – дни, денови; смок – смоци, смокови; крст – крстови; леб – лебови; нож – ножеви; крај – краеви, но: кеј – кејови; крал – кралеви и кралови; зет – зетеви и зетови; меч – мечови; ветар – ветрови; оган – огневи и огнови;

Събирателно множествено число: дол – долишта; крај – краишта; роб – робје; кол – колје; друм – друмје; камен – камење, камења; ремен – ремење, ремења и т.н.; град – градје; рид – ридје; пат – патје; паќе (=патови).

Женски род Звателна форма При трисричните и многосричните съществителни на -ица: Горице, мајчице, но и: лисицо, биволицо, кукавицо; При личните имена на -ка: Ратке; Бослике; Василке, но и: Велико, Љубико и т.н. Съществителните на -ја: Марија – Марије, Маријо; сваќа – сваќе; попаѓа – попаѓе Всички други съществителни на -а образуват звателна форма само с наставка -о: душо, жено, Ангелино итн.; кума-лисо

Ограничената употреба на звателна форма е характерна за имената от мъжки род на -а (војвода), но и за имената от женски род (Емилија, Мимоза, Лиза; Вера место Веро).

Форми за множествено число: Обикновено множествено число: на -и: жена – жени; ноќ – ноќи; Особени форми: раце, нозе; Събирателно множествено число: вода – водје, воѓе; ливада – ливадје, ливаѓе и т.н.

Среден род на -о: село, вретено; на -е: поле, лице, лозје.

Форми за множествено число: на -а: села, лета, вретена; Особени форми: рамо – рамена; око – очи; уво – уши; небо – неба; чудо – чуда; Събирателни форми: крило – крила, крилје;

Образуване на множествено число при съществителните на -е: на -је, -ие, -це: мн.ч. на -а: лозје – лозја, влијание – влијанија, лице – лица; останалите съществителни на -е в мн.ч. получават наставката -иња: пиле – пилиња; име – имиња; море – мориња; дете – деца, дечиња;

Прилагателно име Сравнителни степени (положителна, сравнителна и превъзходна) добар – подобар – најдобар; добра – подобра – најдобра; добро – подобро – најдобро; добри – подобри – најдобри.

Числително име Числителни бройни: еден, една, едно; два, две; три; четири; пет; шест; седум; осум; девет; десет; единаесет; дванаесет... дваесет; дваесет и еден; дваесет и два... триесет; четириесет; педесет; шеесет; седумдесет; осумдесет; деведесет; сто; сто и еден; сто и два... двесте; триста; четиристотини; петстотини; шестотини; седумстотини; осумстотини; деветстотини; илјада; две илјади; милион; милијарда; Числителни редни: прв, први, првиот; прва, првата; прво, првото итн.; втор, втори; трет, трети; четврт, четврти; петти; шести; седми; осми; деветти; десетти; единаесетти... дваесетти; дваесет и први... стоти, стотен; илјаден; две илјаден; милионити; Числителни за лица: двајца, тројца, четворица, петина, петмина... осмина, осуммина, деветмина, десетмина, стомина, двестемина, илјадмина; Приблизителен брой два-три, три-четири; седум-осум; сто-двесте; две-три стотини; от числителните десет и сто се образуват форми за приблизителен брой с наставката -ина: десетина; дванаесетина; дваесетина; педесетина; стотина и т.н.

Местоимения Лични местоимения Число Лице Именителен падеж Винителен падеж Дателен падеж Род Пълна Кратка Пълна Кратка Ед.ч. I јас мене ме мене ми II ти тебе те тебе ти III м. р. тој него го нему му ж. р. таа неа ја нејзе ѝ ср. р. тоа него го нему му Множ I ние нас нè нам ни II вие вас ве вам ви III тие нив ги ним им

Лично-предметни местоимения Въпросителни местоимения кој, која, кое, кои; кого, го; кому, му; чиј, чија, чие; чии; што; колкав; каков

Относителни местоимения: којшто, кој; чијшто, чиј;

Неопределителни местоимения: некој, некого; на некого (некому); некојси; секој; нешто, сешто; сèнешто; сето (синоним на цялото, в такава функция не може да стои сè: за сето тоа) кој било; кој да е; кој-годе; што било и т.н., каков-годе и т.н., колкав-годе и т.н.

Отрицателни местоимения: никој; ништо;

Показателни местоимения: За посочване на близки предмети: овој, оваа, ова, овие За посочване на по-отдалечени предмети: оној, онаа, она, оние