Избеглии е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.
География Село Избеглии е разположено на 12 км източно от Асеновград в посока Първомай и на 2 км от Араповския манастир „Св. Неделя“, на източния бряг на река Голяма Сушица.
История Селото е основано към 1690 г. от бегълци от турските размирици, жители на гр. Хасково и с. Колкотница и околните села и затова носи името Избеглии. Годината на основаването на селото не се помни точно и не е документирана, но определено е по време на османската власт. Според местното предание селото е основано от бегълци от низината, спасяващи се от погромите на кърджалии и даалии. Това дава основание да се предположи, че става дума за 17-и-18 век. Награбили покъщнина и всичко преносимо, българите се втурнали за спасение. През 1885 г. селото активно участва с чета в Конушката дружина при Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Църквата „Св. Троица" е построена със създаването на селището и оттогава в нея се почитат всички християнски празници и ритуали. През 1928 г. по време на голямото Чирпанско земетресение църквата е разрушена и благодарение на материалната подкрепа на Англия тя е възстановена, реставрирана и запазена до днес.
Голяма роля в развитието на селото е изиграл манастирът „Света Неделя“ (Араповският манастир) до село Златовръх, както върху религиозното съзнание, така и върху възрожденския и революционен дух на местното население. По време на османската власт в манастира са намирали убежище българските хайдути и революционери /известни са в исторически план посещенията на великия български революционер Васил Левски и неговите контакти с жителите на Избегли /. Игумен на манастира е бил дякон Викентий – първи братовчед на Иван Вазов, съпровождан от брат си Райчо Чобанов / голямата фамилия Райчеви в с. Избеглий са негови наследници / и майката на Иван Вазов.
По време на съпротивителното движение— партизаните от бригада „Васил Коларов“ винаги са намирала убежище в манастира. Населението на село Избеглии, винаги с буден дух, е било напълно съпричастно на своите закрилници и помагало кой с каквото може за тяхното оцеляване при трудни ситуации.
През 1919 г. е основано читалище „3емеделска просвета“. През 1922 година е построено и открито училището.
През 1933 година е построен воден сифон, уникален за времето си, защото едната река минава под другата. Построяването се налагало заради отглеждането на ориз. И до днес този сифон работи.
През 1945 г. е създадена една от първите в страната трудови земеделски кооперации, в която доброволно участва близо 80% от жителите на селото, 44 години кооперацията осигурява работа и стабилен живот на населението и извършва благоустройство на селото, завидно за времето си: построена е голяма читалищна сграда с голям киносалон, богата библиотека и помещения, където активно са се провеждали репетиции на местния театрален състав под ръководството на директора на училището, местния поет и талант Ганчо Попов и народен хор и танцов състав под ръководството на учителя и самодеец Ангел Филипов.
През 1971 г. се построява язовир „Избегли" с вместимост 600 000 куб. вода върху 150 дка площ. Строителството на язовира спомага да се развива едно успешно зеленчукопроизводство и овощарство и спомага за просперитета на селото и осигуряване работа на местното население. Популярна е избеглийската червена капия.
В днешно време селото наброява около 800 жители, има детска градина, която се посещава от децата на селата Избегли и Конуш. Земята е върната на нейните собственици и се обработва от земеделска кооперация „Плодородие“. Отглеждат се житни култури и тютюн. Селото е с изградена инфраструктура, има асфалтирани пътища и водопровод.
Забележителности Араповският манастир „Света Неделя“, на два километра от селото. Пещерата Фидяфкина дупка (Самодивската пещера). Има поверие, че на лятното слънцестоене (Еньовден) самодивите играят своите танци около пещерата. По пътя Конуш – Избегли се намира Голямата могила – Кулето, останка от древнотракийско селище, състоящо се от къщурки и плетища, измазани с кал, открити са и много керамичини съдове използвани от древните ни предшественици. Могилата е запазена и до днес. В местността „Свети Илия“ в близост до селото има находища от кремък (разновидност на халцедона). На 1 км югоизточно от селото е построен параклис „Св. Дух“, който се намира сред горичка от американски дъб. В чест на 1300 години от основаването на България е построен паметник в центъра на селото, на който са записани имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни селяни. Много известна е изключителната, богата на звуци, ритъм и движение „избеглийска ръченица“ включена в репертоара на известни народни оркестри, изпълнявана е от виртуози в народната музика Рамадан Лолов, Петко Радев и Конушкият народен оркестър с ръководител Никола Илиев, която разкрива истинската същност на емоноционалното богатство на избеглийци. Бачковски манастир – на около 16 км от селото.
Редовни събития Ежегодно през месец юни, в деня на Светия Дух, се организира събора „Света Троица“, празника на плодородието, което селото празнува и посреща гости.
Личности Христоско Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50 Гуга войвода, българска хайдутка
Бележки
Категория:Села в област Пловдив Категория:Населени места в община Асеновград