Кирил Любомиров Топалов е български писател, драматург, литературен историк, преводач, дипломат.
Биография Роден е на 21 май 1943 година в София. Топалов е македонски българин, потомък на бежанци от Дебър. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет. През 1969 – 1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 г. е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в Софийския университет. През 1976 г. защитава докторат на тема „Проблеми на поетиката на възрожденската поезия“. През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977 – 1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство „Български писател“. През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978 – 1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.
Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 13 юли 2026 г. на Международния ПЕН, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989 – 1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия „Аркадия“, на международната научна академия „Космас Етолос“ и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).
През 1992 – 1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.
През 1997 – 1998 г. е директор на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
През 1998 – 2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки – премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,Посланик Михаил Христидис връчи Големия кръст на ордена на Феникс на проф. Кирил Топалов (14.10.2002), сайт на Посолството на Гърция в България. защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.
През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци, както и на заглавия на творби от българската литературна класика.
Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002 – 2005), на Фондация „Академия за балканска цивилизация“ (от 2003) и на Национална асоциация „Георги С. Раковски“ (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004 – 2007), председател на Българската секция на Световното дружество „Приятели на Никос Казандзакис“ и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).
През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподава българска литература още в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, в Нов български университет, Шуменския университет „К. Преславски“, ЮЗУ „Н. Рилски“ и Арт-колеж – София. От 2018 г. е член на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония, създадена в резултат на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония.
През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов – писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици. След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография „Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане“, както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени „Разночетенията на текста" с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.Светлозар Жеков, Животът – избор на позиция, в „Разночетенията на текста“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2003.
През 2008 г. в Голямата читалня на Университетската библиотека академическата общност и приятелите на Кирил Топалов честваха неговата 65-та годишнина с представяне от доц. Георги Цанков на научния и творческия му път и на четиритомното юбилейно издание от Университетското издателство "Избрани произведения – Разкази, Исторически романи, Съвременни романи и Пиеси). Стоян Алексиев, Ангел Георгиев и други актьори от софийски театри прочетоха негови разкази. Големият български музикант Симеон Щерев украси юбилея с великолепни изпълнения на вълшебната си флейта.
През 2011 г. К. Топалов е управител на Фонд „Научни изследвания“ при МНП. През 2012 – 2013 г. е последователно съветник и секретар на президента Росен Плевнелиев по култура, духовност и национална идентичност. През 2013 г. 70-годишният му юбилей е отпразнуван в многобройно присъствие на приятели, колеги и читатели в Софийската градска художествена галерия с премиера на романа му „Хей, Крали Марко“, представен от писателя и литературен изследовател доц. Йордан Ефтимов, с участието на актьора Михаил Петров, пианиста Александър Пумпалов и студенти-музиканти.
На 22 май 2023 г. в препълнената от колеги, приятели, читатели и почитатели Аула на Софийския университет се чества тържествено 80-годишният му юбилей със слова за научната му дейност от ректора проф. Анастас Герджиков, декана на ФСФ доц. Бойко Пенчев и проф. Николай Чернокожев. Специално поздравление от името на Столична община поднесе кметът Йорданка Фандъкова, някогашна студентка на юбиляря. Проф. Михаил Неделчев очерта научния и писателския му път и представи новата му книга „Живот по неизбежност. Мемоарен роман“, изд. БАРД, 2023. Откъс от книгата изпълни актьорът от Народния театър Михаил Петров, а на рояла бе отново маестро Александър Пумпалов.
От 2013 до 2019 г. е посланик във Ватикана и Суверенния Военен Орден на Хоспиталиерите на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта, където организира много научни конференции, посветени на българския духовен принос в европейската култура с участието на български, италиански, полски, гръцки, словашки и др. учени и посетени от най-видни представители на Ватикана и Суверенния Малтийски орден, от представители на италианската интелигенция и българската диаспора. Участва в подобни научни форуми, организирани от италиански и ватикански университети в Рим и Неапол. Организира официалните посещения на папа Франциск (2019) и на държавния секретар на Ватикана кардинал Паролин (2016) в България. Участва в осъществяването на ежегодните посещения в Рим на български официални делегации по повод 24 май. Съдейства активно на богатата дейност на Българския културен институт в Рим. С превод на част от своя роман „Нерви“ участва в творчески форум на Националния съюза на италианските писатели в сградата на Италианския парламент.
Носител е на най-високи държавни ордени на Ватикана (2016), Суверенния Малтийски орден (2017) и Черна Гора (2016).
През 2024 г. „за неговите изключително големи заслуги към Република България в областта на науката и обществената дейност“ е награден с орден „Стара планина“ I степен.Указ № 167 за награждаване на проф. Кирил Любомиров Топалов с орден „Стара планина“ първа степен
Творчество Автор е на многобройни научни изследвания – статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др. Първият роман на Кирил Топалов – Бягай... Обичам те излиза през 1976 г. и с актуалната си и интригуваща проблематика – първа любов, изпитания на приятелството пред примамките на успеха, мечтите и разочарованията на младостта, както и с динамичния и експресивен аз-повествователен стил – бързо налага името на писателя сред най-добрите млади тогава автори, оценен е високо от литературни критици, като Луко ЗахариевЛуко Захариев, „Светлина на Възраждането“ – сп. „Пламък“, бр. 6, 1979, с. 142., Светлозар ЖековСветлозар Жеков, „С поетична проникновеност“ – в. „Пулс“, г. XV, бр. 9, 26.04.1977, с. 12., Людмила ФилиповаЛюдмила Филипова, „Четиво не само за юноши“ – в. „Труд“, г. XXXI, бр.8 (9345), 11 януари 1977, с. 3. и др. За голямата популярност на романа допринасят също многото му следващи преиздания от различни издателства и неговото филмиране по сценарий на автора. Филмирани са и два от следващите романи на Кирил Топалов – „Бъди благословена“ (първо изд. 1979) и „Не се сърди, Човече“ (първо изд. 1982), с които той за първи път поставя пред обществото важен и умишлено премълчаван дотогава проблем – за драмата на самотните майки и на изоставените от тях деца. Авторитетната литературна и кинокритика в лицето на Атанас СвиленовАтанас Свиленов. „Жажда за обич“ – в. „Отечествен фронт“, г. XLIII, бр12230, 26.09.1985, с. 4., проф. Боян НичевБоян Ничев, „Без излишни илюзии“ („Поглед“ представя най-търсената книга на месеца“) – в. „Поглед“, бр. 24, 11.06.1984., проф. Александър ГрозевАлександър Грозев, „Конфликт между драматургия и режисура“ – в. „Култура“, бр. 39, 27.09.1985, с. 6. и др. нарежда Топалов сред най-успешните белетристи и сценаристи, а двата романа дълго не слизат от предните места на месечните класации на вестниците за най-четени български книгиСимона Мирчева, Най-четените съвременни български писатели, в. „Култура“, 1998 г. претърпяват много и високотиражни преиздания.