Шу̀лин () e село в Република Албания в областта Мала Преспа, област Корча, община Пустец. Към 2007 година има около 600 – 650 жители.Бело, Раки. Селищни имена в Мала Преспа – Албания, в: Македонски преглед, ХХХ, №3, стр. 135.
География Селото е разположено на 3 km северозападно от общинския център Пустец, на брега на Голямото Преспанско езеро. В Шулин живеят основно хора с македонска или българска национална идентичност.
Етимология Според Раки Бело етимологията на името на селото е неясна. Българите в Мала Преспа са наричани презрително от албанците шуле. В съседната област Горна Преспа в Република Северна Македония има село Шурленци. Местните жители се наричат шулинци.
История
Шулинската кула е обявена за паметник на културата в 1973 година.
В края на XIX век е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Шулин живеят 270 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шумен е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 35 къщи.
Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на Екзархията в края на XIX век в селото има 23 православни къщи с 375 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шулен има 80 българи екзархисти. Според данни на главния стружки учител Яким Деребанов през 1906 година Шулино има 356 жители. 10 души са на гурбет.Стойчева, Станислава. Гурбетчийството като фактор в развитието на българското население в Битолско и Преспа в началото на 20 век, Македонски преглед, година ХХХ, кн. 4. София, Македонски научен институт, 2007. с. 56.
В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Шумен в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Сулини (Σουλίνη), село в Билищката нахия на Корчанската каза на Корчанския санджак, има 212 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“.
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Шулинъ има 23 къщи с 375 жители.Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шулин има 30 къщи славяни християни.
В 1939 година Гоге Ламбров от името на 37 български къщи в Шулин подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
В 2013 година официалното име е сменено от Делас (Djellas, от diell, слънце) на оригиналното Шулин (Shulin).
ГодинаНаселение 1900 270 1926 531 1945 398 1960 265 1969 320 1979 371 1989 464 2000 502
Вижте също Билища Бобощица и Дреново Връбник Голо бърдо
Бележки
Категория:Села в община Пустец Категория:Български селища в Албания