Вергил Димов Вергилов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1, той участва в правителствата на Народния блок през 1932 – 1934 година и в кабинета на Константин Муравиев през септември 1944 година. От 1957 г. е член на Върховния съюзен съвет на казионния БЗНС.

Биография Вергил Димов е роден на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1901 година в село Аязлар (днес Светлен), Поповско, в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Изключен от гимназията в Шумен, той завършва гимназия в Попово, след което постъпва в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1920 година членува в БЗНС, а от 1923 до 1924 година е секретар на Земеделския младежки съюз и редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. През 1924 година заминава за Югославия, а след това – за Чехословакия, където през 1926 година завършва Висшата кооперативна школа в Прага.

След амнистията от 1926 година Вергил Димов се връща в България. През 1929 година завършва право в Софийския университет, след което работи като адвокат. Той става един от лидерите на БЗНС Врабча 1, като от 1931 до 1932 година е секретар на съюза.

На 16 март 1932 г. полага клетва като народен представител в XXIII обикновено народно събрание. На 13 май 1932 г. Вергил Димов държи запомняща се реч в XXIII обикновено народно събрание по повод разискванията за законопроект за бюджет на държавата за 1932 – 33 г.Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 86-о заседание, 13 май 1932 г .

От 2 ноември 1932 г. (Указ №7 от 7 септември 1932 г.)Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, второ заседание, 2 ноември 1932 г . до Деветнадесетомайския преврат през 1934 година Вергил Димов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто и третото правителство на Никола Мушанов.

На 3 ноември 1932 г. (един ден след назначаването на Вергил Димов за министър) д-р Г. М. Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.)Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание,  10 юни 1932 се дистанцира от БЗНС „Врабча 1“, като подава заявление, че обособява в парламента група на БЗНС /Александър Стамболийски/, а на 15 ноември 1932 г. провокира с въпроси в парламента министъра с 5 работни дни стаж Вергил Димов, в чиято защита, противопоставяйки се на д-р Г.М.Димитров, се включва активистът на БЗНС „Врабча 1“ - околийски управител на Оряховска околия и народен представител за БЗНС „Врбача 1“ от Оряховска околия Димитър Иванов Влахов.

Министър Вергил Димов към д-р Г.М.Димитров: „Вие повдигате тук въпроса за емиграцията. Той е един исторически факт, който ще разреши времето и по който историята ще си каже думата.“(стр.27) "И Стефан Цанов беше емигрант, и Никола Захариев беше емигрант, 1200 души емигранти - цялата емиграция - единодушно, на 25 март 1925 г. изключиха Коста Тодоров за предателство от редовете на емиграцията. Това е факт." (стр.28). "Има голяма разлика между политиката на Стамболийски за приятелство, лоялност и сближение със съседните народи и политиката за интегрална Югославия. Недейте идентифицира политиката на Стамболийски с политиката на Коста Тодоров. Осквернявате паметта на Александър Стамболийски" (стр.30).

След разпускането на партиите през 1934 година Вергил Димов продължава да участва в дейността на опозицията, обявяваща се за възстановяване на Търновската конституция. Противник на прокомунистическия Отечествен фронт, през август 1944 година той подписва Манифеста на 13-те, с който се настоява за излизане на България от Втората световна война. На 2 септември същата година става министър на вътрешните работи и народното здраве в просъществувалия една седмица кабинет на Константин Муравиев.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Вергил Димов е осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор.Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 година на Върховния съд. Той е помилван, но остава под домашен арест в навечерието на изборите през есента на 1945 година. По-късно отново е затворен. След декларации за лоялност към режима, през есента на 1954 година е помилван отново, след което в статия в официоза „Работническо дело“ публично се разкайва за опозиционната си дейност. В замяна на това от 1957 година е член на Върховния съюзен съвет на казионния (т.е. прокомунистически) БЗНС и ползва привилегиите на режима.

Вергил Димов умира на 1 декември 1979 година в София.

Личен живот Има три деца от съпругата си Цена, за която се жени на близо 30-годишна възраст: Кремена Димова – юрист и съпруга на проф. Иван Дерменджиев – един от доайените на административното право, Стамена Димова – преподавателка по литература и авторка на учебна литература и Димо Димов – юрист.

Библиография

Източници

Категория:Министри на вътрешните работи на България Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Родени в област Търговище Категория:Починали в София Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Дейци на БЗНС Категория:Подсъдими по процеса на Първи състав на Народния съд