Самарина

Самарѝна (; ) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Селото традиционно има арумънско (влашко) население.

География Селото е разположено на 1450 m надморска височина, на 50 km западно от град Гревена в източното подножие на Смолика (Смоликас), Северен Пинд. Макар и разположено в македонската областна единица Гревена, селото е в долината на река Вьоса и географски принадлежи на Епир, а не на Македония. Най-близките селища са Фурка от епирския дем Коница на северозапад, Жужел от костурския дем Нестрам на север през планината Куркури и гревенското Филипеи (Филипища) на изток. Самарина е най-високо разположеното селище в Гърция.

История В Османската империя

Самарина заедно с Мецово и Авдела е един от най-големите арумънски центрове в Пинд. В църквата „Свети Илия“ има надпис от 1828 година, а в „Успение Богородично“ от 1829 година, споменаващи митрополит Антим II Гревенски. „Рождество Богородично“ е от 1869 година.

Традиционно в XIX век Самарина е в лоното на елинизма, но в селото макар и в по-слаба степен от Авдела си пробива път Румънската пропаганда в Македония. В 1880 година в Самарина е основано румънско училище от Т. Шому.Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Самарина (Samarína) и жителите му са гръцко и албаноговорещи.

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Самарина брои 2600 жители власи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Самарина е чисто влашко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 902 къщи.

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Самарина (Σαμαρίνα), Гревенска каза, живеят 3059 гърци влахофони, от които 52 румънеещи се.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Самарина (Σαμαρίνα), Гревенска каза, живеят 3700 православни гърци и 100 румънеещи се.

В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Самарина влиза в състава на Кралство Гърция.

На 29 август 1917 година тук по време на Първата световна война и в близост до фронтовата линия на Солунския фронт, седем интелектуалци от армънски произход прогласяват пиндската автономия, станала известна постфактум под името Република Самарина.

Преброяването от 1920 година е извършено зимно време, когато жителите на селото със стадата си са в Тесалия и затова показва само 76 жители.

По време на Итало-гръцката война (1940-1941) Самарина за кратко е окупирана от италианците. Поради Втората световна война и особено поради последвалата Гражданска, Самарина опустява.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Самарина на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Караули Καραούλι Скопия Σκοπιά връх СЗ от Самарина Гургулиос Γκουργκούλιος Капетан Цекурас Καπετάν Τσεκούρας връх З от Самарина (2253 m) Лазена Λάζενα Лазена Λάζαινα гора Ю от Самарина Йоца Γιότσα Йоцас Γιότσας едно от имената на река Кумуманири Ренда Ρέντα Рендас Ρέντας връх И от Самарина (1732 m) Делихмет Ντελιχμέτ Александрос Дякос Άλεξ. Διάκος връх С от Самарина (1810 m) Валия Ниница Βάλια Νινίτσα Мелас Μελάς река И от Самарина Бразитика Μπραξιτίκο Бразитикос Μπραζιτίκος местност СИ от Самарина Греко Γκρέκο Ромиос Ρωμιός едно от имената на река Кумуманири Галцерими Γκαλντερίμι Литострото Λιθόστρωτο местност ЮИ от Самарина Панда Кицу Πάντα Κίτσου Кицос Κίτσος местност ЮИ от Самарина Боца Μπότσα Балдумис Μπαλντούμης връх ЮИ от Самарина (2027 m) Какарадза Κακαρότζα Какарондзас Κακαρόντζας гора СИ от Самарина

Личности

В 1740 – 1750 година в района на Самарина действа хайдутинът (клефт) Янис Прифтис. От Самарина са капитаните от Орловото въстание Акармос Хадзиматис и Йоанис Флорос, убит в Пелопонес. В ΧΙΧ век хайдутин от Самарина е Михос Самариниотис. От Самарина е новомъченикът Свети Димитър Самарински, пострадал за вярата в 1808 година. В Гръцкото въстание от 1821 година взимат участие Вулис Йоцас, Михас Гризиотис и Никос Гризиотис, които взимат участие в Маняшката битка. 120 самаринци под командването на Михос Флорос взимат участие в обсадата на Месолонги и са в авангарда при пробива.

В XVIII – XIX век Самарина е център на художествена школа с видни представители Димитър Самарински, Йоан Анагност, Михаил Анагност, Димитриос Питенис. Самаринци участват в гръцко-български сблъсък в Македония в началото на XX век – Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας) е гръцки андартски деец, работил под командата на Йоанис Каравитис като водач на чети, Йоргос Лепидатос (? – 1906) и Костас Ризос (1880 – 1927) са андартски капитани, а Христо Семерджията е деец на ВМОРО в Хрупищко. Между двете световни войни видни самаринци са юристът и политик Димитриос Дзимас (? – 1936) и арумънският поет, преводач и политик Зику Арая (1877 – 1948). Видни арумънски активисти от периода на Втората световна война са Алкивиад Диаманди (1893 – 1948) и Никола Матуси (1898 – 1991), водачи на колаборационистката организация Римски легион (1941 – 1942).

Литература Ενισλείδης, Χρήστος Μ., „Η Πίνδος και τα χωριά της, Σπήλαιο – Γρεβενά – Σαμαρίνα“, Αθήνα 1951. Πλίτσης, Μιχάλης Ζ., „Οι χοροί της Σαμαρίνας“, Αθήνα 1993.

Бележки