Комит

Комит или комес (, ), от която е и френската comte, е висока длъжностна, впоследствие благородническа титла, която е предадена от късната Римска империя на редица средновековни държави, в т. ч. и на Първото българско царство, и се запазва в изменени форма и съдържание до XX век. В различните времена и държави я носят служители от централната администрация, офицери, провинциални управители и потомствени аристократи. Възприета е от Карл Велики за неговия двор и преминава във феодална Западна Европа в произношение конт – граф. Нейна разновидност във Византия и в Средновековна България е коместабулът – Конетабъла също възприета на запад за най-висши военачалници, от нея води началото си военният чин Маршал.

Етимология На латински език „комит“ (comes, мн. ч. comites) означава буквално „спътник“, „последовател“. Тази форма търпи много изменения според езика на народите, възприели титлата в своята държавна и обществена организация. В немския език се е утвърдила формата „граф“ (Graf)Виж значението на "Graf" в Deutsches Rechtswörterbuch (15.2.2008), равнозначна на френската comteСправка за "comte" в Eurodict. Free Online Dictionary (15.2.2008) и английската countСправка за думата "count" в Merriam-Webster's Online Dictionary (15.2.2008).

Комит в Римската империя От ранния Принципат най-близките приятели на императора са наричани comes (comites principis). Император Адриан назначава за comites и сенатори, които го съветват и по-късно получават важни позиции в правните и финансови институции и войската.

В Римската империя след отделянето на военната от гражданската власт, командването на провинциалните войски е поверено на дукове (duces), които в някои случаи носят и титлата comites като не съществува разлика между двете титли.Петър Мутафчиев, „Лекции по история на Византия“, издателство Дамян Яков, 2014 г., стр. 42, ISBN:978-954-527-549-4 В периода на домината (IV век) комити се наричат членовете на имперския съвет Sacrum consistorium, отговорен за централната държавна администрация и двора на владетеля. Финансовата система се управлява от служител, наречен comes sacrarum largitionum, а comes rerum privatarum завежда императорското съкровище.Kinder, Hermann, and Werner Hilgemann, The Penguin Atlas of World History, Volume I: From Prehistory to the Eve of the French Revolution, ISBN 0-14-051054-0, p. 103

През III и IV век това е висока офицерска титла (командир на comitatenses), съгласно Нотация дигнитатум. Те са над duces и са подчинени на magister militumа. Примери за римски comites, така както са посочени в Нотация дигнитатум, са: Comes domesticorum за комендант на императорската гарда Comes domesticorum equitum Comes domesticorum peditum Comes rerum privatarum за управител на императорското частно състояние Comes privatae largitionis Comes sacrarum largitionum за управление на императорските финанси Comes auri, трезор Comes sacrae vestis, за гвардейските дрехи на императора Comes archiatorum, за медицината Comites largitionum за Италия, Африка и Илирия Comes commerciorum на Илирия

Военни: Comes Italiae Comes Africae, на римска Африка Comes Argentoratensis, на Галия Comes Avernorum, на Галия Comes Britanniarum, на римска Британия до ок. 410 г. Comes Littoris Saxonici per Britanniam Comes Hispaniarum Comes Orientis, става една от титлите на офицерите vicarii

На границата между IV и V век Нотиция Дигнитатум изрежда множество титли comites с различни функции или власт в Римската империя. Comes Orientis e управител на Сирия и Палестина в източните покрайнини на империята.Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, Macmillan & Co., 1923, p. 27, взето от B. Thayer, LacusCurtius: Into the Roman World (14.2.2008) В римската армия по същото време служат Comites rei militaris, всеки от които командва полевите войски (comitatenses) в дадена административна област (диоцез)Bury, J. B. History of the Later Roman Empire, p. 36, n. 37. Комити (comites domesticorum) са и командирите на онази част от гвардията на императора (Domestici), която не само се грижи за личната сигурност на владетеля, но, за разлика от други гвардейски части като схоларианците, може да бъде използвана за специални мисии далеч от императорския дворBury, J. B. History of the Later Roman Empire, pp. 37-38.

От VI век в Източната Римска империя комитът е стоял начело на банда.

От Франкската империя до Европа от по-ново време През VI век титлата comes е възприета от франките, които я използват редом като еквивалентна на титлата граф (graf, cont) за кралски служители по места, натоварени със съдебни, административни и военни правомощияDeutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: GRAF , Bd. 8, Sp. 1700-1702 - издание на Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier (15.2.2008). Особени функции има comes palatinus. Още при династията на Меровингите, в началото на франската държава, той е един от приближените на краля, които го заместват в правораздаването. Много по-късно, при германските крале от X век, comites palatini представляват монарха в отделните области на държавата, за да поддържат верността на местните първенци към централната власт.Виж Palatine, взето от Classic Encyclopedia (Based on the 11th Edition of the Encyclopaedia Britannica) на 15.2.2008 Във франкската държава на Карл Велики (управлявал през 768 – 814 г.) и наследниците му длъжността „маркграф“ (Markgraf) се раздава на военачалници, натоварени със защитата на гранични области („марки“) от чужди нашествияВиж Margrave (Classic Encyclopedia, 15.2.2008).

От IX век насетне настъпват промени в значението на графската титлаВиж закон на крал Карл Плешиви от 877 г. - Le Capitulaire de Quierzy (15.2.2008). Властта на графовете, опираща се на поземлената собственост и съдебната им власт, се засилва. Към края на XII век те окончателно се превръщат от длъжностни лица в поземлени аристократи, които са васали на краля или на други едри феодалиDeutsches Wörterbuch von Jacob und Wilhelm Grimm: GRAF , Bd. 8, Sp. 1704-1705 - издание на Kompetenzzentrum für elektronische Erschließungs- und Publikationsverfahren in den Geisteswissenschaften an der Universität Trier (15.2.2008)Виж Count, (Classic Encyclopedia, 15.2.2008).

След революцията от 1789 г. титлата „конт“ („граф“) губи политическото си значение във Франция. Възстановена двайсетина години по-късно от император Наполеон I, тя остава обозначение за благороднически произход или отличие за висши държавни служители. Това значение се запазва частично и в зависимост от регионалните условия през целия XIX и в началото на XX в. в Германия и Австро-Унгария (Graf), Русия (граф), Испания (conde), Италия (conte) и други европейски държави.

Комит в ранносредновековна България

По време и след голямото разширение на Първото българско царство през IX в. комитът е потомствен областен управител, който дължи положението си на владетеля. Една от най-ранните прояви на български комит, отбелязана в оцелелите исторически извори, се отнася към управлението на хан Омуртаг (815 – 831 г.), като например у Лъв Граматик, който предава една история за преселение на жители от Андрианопол и тема Македония,Лъв Граматик, Гръцки извори за българската история, т. V, стр. 156; Жеков, Ж. България и Византия VII-IX в. - военна администрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0, стр. 254 както и в Сюлейманкьойския надпис, съдържащ текст на мирен договор от 815 г.

Известни са имената на няколко комити от по-късно време:

Таридин (управител на част от Македония при Борис I); Домета (управител на част от Кутмичевица при Борис I, споменат в житие на Св. Климент Охридски)); Дристър (при Симеон I), споменат в Наръшкия надпис;Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България, Изд. „Просвета“, София 1994/1995, стр. 104, 359 Комит Никола (X в.), бащата на цар Самуил, носи тази титла, затова в историческите извори и изследвания Самуил и тримата му братя често са наричани комитопули.

Източници

Категория:Римска империя Категория:Първа българска държава Категория:Благороднически титли