Во̀лак или понякога О̀лак (, Волакас, катаревуса: Βώλαξ, Волакс) е село в Република Гърция, дем Неврокоп.
География Селото е разположено на 830 m надморска височина на 36 km северно от град Драма и на 25 km югоизточно от демовия Зърнево (Като Неврокопи) в проход в планината Боздаг (Фалакро). На 10 километра от селото се намира Ски център Фалакро. Синорите на селото се простират до землищата на Бъбълец (Пирги) на юг, Руждене (Гранитис) и Зърнево на запад, Ливадища (Ливадаки) и Черешово (Пагонери) на северозапад, Горна Лакавица (Микроклисура) и Сидерово (Месовуни) на север.
Етимология Според Йордан Н. Иванов Волак е алегроформа от съчетанието во̀лска лъка. Съществува същото местно име Волак, край неврокопското село Лещен. Жителското име е о̀лажа̀нин, о̀лажа̀нка, о̀лажа̀не.
История Според местни предания първоначално селото е било разпръснато на махали из планината Боздаг, състоящи се от по 10 – 15 къщи, разположени край извори. Останки от тези махали според спомените на местни жители се намирали в местностите Кърмила̀та, За̀върша, Света Богородица, Ва̀раде. По-късно жителите на отделните махали се събират на мястото на сегашното село, след като стопанин, търсещ изгубения си вол, случайно намира там извор.Антонова-Василева, Лучия. Говорът на село Волак, Драмско (Морфология на именната система), в: Проблеми на българския език в Македония, София, Македонски научен институт, 1993, с. 190.
В Османската империя
През XIX век Волак е голямо, чисто българско село, числящо се към Драмската кааза на Османската империя. В 1876 година в селото съществува гръцко училище.
В 1885 година в селото има 750 жители, а според сведения от 1886 година всички са екзархисти. Това се потвърждава и от български сведения, според които до 1880 година във Волак няма гъркомани. Елинизмът настъпва към Волак след 1890 година, когато в Драма става митрополит Хрисостом.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 160 – 170 къщи българи.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои 1130 българи християни. Според гръцката статистика, през 1913 година във Волак (Βόλακκας, Волакас) живеят 894 души.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година почти цялото село с изключение на няколко къщи минава под върховенството на Българската екзархия – във Волак и Кобалища остават общо около 25 патриаршистки къщи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волак има 960 българи екзархисти и 320 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира начално българско училище с 1 учител и 67 ученици.
Около 1906 година, според доклада на генералния инспектор на гръцките училища в Македония Димитриос Сарос, в селото има 970 жители, от които 625 българи екзархисти, 331 гърци и 14 турци. Според гръцкия подконсул в Кавала Николаос Маврудис турците в селото са 108. Според него църковната борба между екзархисти и патриаршисти от 1896 година е взела доста жертви. Властите дават църквата за последователно ползване на двете партии, а сградата на училището е разделена наполовина. Селото е посетено от митрополит Хрисостом Драмски, който се опитва да върне екзархистите към Патриаршията.
В гръцкото училище във Волак след 1902 година преподават гъркоманите от Просечен Нако и Димитър Бояджиеви – организатор на гръцкия комитет в селото до 1905 г. След 1905 година преподават Димитриос Франдзис от Лесбос и жена му Евангелия Франдзи, отровена от българки.
По време на учебната 1910/11 година според гръцки данни във Волак има 92 православни къщи със 113 семейства и 556 души. Смесено четирикласно училище с детска градина, в което учат 25 ученици и 30 ученички и преподават 1 учител и 1 учителка. В селото има и 70 екзархийски семейства с 353 души.
При избухването на Балканската война в 1912 година единадесет души от Волак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Български свещеници във Волак са последователно поп Георги между 1870 и 1904 година, когато е обезглавен от турци в къщата си, а син му остава инвалид след побой, поп Марин, който през 1913 година е разстрелян от гръцки войници, защото дарява пари за построяването на българската църква в селото, поп Иван Величков Янчев, който в 1913 година завършва училище за свещеници в Скопие, но през 1919 година се преселва в България, а през 1944 година е назначен за архиерейски наместник в Ивайловград. Последен български свещеник на селото е поп Димитър Божков, който до 1916 година служи във Волак на гръцки език, а след това до 1918 година на български и отново на български между 1941 и 1944 година.Янчев, Никола. Бежанска носталгия, изд. Благоевград, 2008, стр. 30-32.
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция.
Според Никола Янчев до Първата световна война населението говорело гръцки само в общината и полицейския участък. Едва след 1936 година при режима на Йоанис Метаксас властите започват усилена елинизаторска политика. На децата е забранено да говорят вкъщи на български, дори ако по-възрастните членове на семейството не знаят гръцки език. На празници е забранено да се пеят български песни. Сутрин преди училище се наказвали учениците, които говорят на български. В събота и неделя децата били принуждавани да посещават патриотични лекции.
Към 1928 година във Волак има заселено 1 гръцко бежанско семейство на учител с 3 души – бежанци. В 1940 година селото има 2267 души, от които 1614 мъже, което означава, че са сметнати и войниците от полка, разположен в селото.
След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Волак търпи редовни нападения от разбойническата андартска чета на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато, убити са 7 души, 40 къщи са опожарени, а 350 души бягат в България.
По време на Гражданската война в Гърция в периода 1946 – 1949 година във Волак се водят боеве между националистите и армията на ЕЛАС и са изгорени над 150 къщи.
В началото на XXI век Волак наоброява около 400 къщи. Старата българска църква „Свети Илия“ (1841) е затворена и е построена нова през 1983 година. В района на селото се намират над десет параклиса, сред които „Свети Архангел“, „Свети Константин и Елена“, „Свети Георги“ и други. Основният поминък за селото е скотовъдството и работата в мраморните кариери в района.Янчев, Никола. Бежанска носталгия, Благоевград, 2008, стр. 30-32
Населението произвежда тютюн, жито, картофи, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Волак на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Бабица Μπάμπιστα Певкон Πευκών връх (1619 m) ЮИ над Волак Драмски път Ντράμτσκιποτ Калидромон Καλλίδρομον пътят от Чеча през Волак за Драма Карталка Καρστίλκα Охирон ’Οχυρόν връх (2035 m) ЮИ от Волак Бряза Μπράζα Каливия Καλύβια връх (1462 m) ЮИ от Волак Бартишева Μπορτσίτσεβα Македономахос Армен Μακεδονομάχος ῎Αρμεν местност СИ от Волак Бари Μπάρες Агиу Пневматос ῾Αγίου Πνεύματος Боково пладнище Μπόκοβα Πλάνιστα Оксиес Οξυές място за лятно пладнуване на добитъка И от Волак Дърмен Νταρμέν Милорема Μυλόρρεμα местност И от Волак Дамуз Νταμούζ Хирорема Χοιρόρρεμα река Белен дере Μπελὲν Ντερὲ Врахорема Βραχόρρεμα река Ю от Волак, ляв приток на Калина Чирепец Τσίρεπετς Милорема Μυλόρρεμα река Кувадивач Κουβάντιβατς Армен Ἄρμεν връх (1570 m) СЗ от Волак Равния Ράβνια Хорикос Пападопулу Χωρικὸς Παπαδοπούλου връх СЗ от Волак Пагорска Варцина Παγκόρσκα Βαρτσίνα Кондра Κόντρα Голяма падина Γκολιάμα Παντίνα Ятру Самара Ἰατροῦ Σαμαρᾶ равни ниви между хълмовете Ю от Волак
Личности
Родени във Волак Андон Янакиев, български революционер, деец на ВМОРО Армен Купчу (1885 – 1905), деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Атанас Георгиев (? – ?), български учител Георги Великов, македоно-одрински опълченец, живеещ в село Кацелово, Лазарет на МОО Георги Карагеоргев Мавродов (Γεώργιος Καραγεώργου ή Μαυροδής), гръцки андартски деец, четник Хаджи Георги Попиванов (1844 – 1905), български общественик, следвал в Атина, дългогодишен учител в село Просечен Георги Янакиев (1867/1871 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина Димитър Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Десета прилепска дружина Димитър Маринов Мунев (1875 – след 1943), български революционер Димитър Николов (1864 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на Тринадесета кукушка дружина Димитър Николов, македоно-одрински опълченец, Второ отделение, Втора рота на 13-а Кукушка дружина Константин Сингов (Κωνσταντίνος Σίγγος), гръцки андартски деец, четник Консулата, четник на ВМОРО, загинал с Гоце Делчев в сражението при Баница на 4 май 1903 г. Кръстьо Джамбазов (1884 – ?), Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина Кръстьо Стоянов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Марин Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Петко Стоянов (1882/1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, Първа рота на Тринадесета кукушка дружина Стоян Костадинов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първарота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ Стоян Николов Кичуков (1895 – ?), български комунист, емигрант в Петралик, Петричко, член на БКП от 1920 г., между 1925 и 1943 година живее в Асеновград, ятак през Втората световна война, в 1943 – 1944 г. лежи в Пловдивския затвор Трифон Симидчиев (1906 – 1996), български духовник Христос Айдонис (p. 1963), гръцки политик Яне Георгиев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков Яне Костадинов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина
Починали във Волак Георги Япов (около 1865 – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
Литература Антонова, Л. Някои поправки на данните за говора на с. Волак, Драмско. Според т. I на Български диалектен атлас. Български говори от Егейска Македония. – Бълг. ез., 1982, № 5, 436—439. Антонова, Л. Форми за минало несвършено време в говора на с. Волак, Драмско – Бълг.ез., 1985, № 5, 485—490. Антонова, Л. Форми за 1 лице сегашно време в говора на с. Волак, Драмско. – Бълг. ез., 1985, № 2, 110—114. Антонова – Василева, Л. Фонетичната система на говора на с. Волак, Драмско, в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр.197 – 229.
Митринов, Г. Фасадният надпис на камбанарията при църквата „Св. Пророк Илия“ в с. Волак, Драмско. – В: Сб. Съвременните измерения на едно научно прозрение. 150 години от рождението на Ватрослав Облак. С., 2015, с. 202-206. ISBN 978-954-362-160-6. Митринов, Г. В памет на краеведа Никола Яньов Янчев (1928-2912). – Македонски преглед, 2014, № 1: 160-162.
Бележки
Категория:Села в дем Неврокоп