Гецово е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.
География
Село Гецово е разположено близо до Разград, в долината на река Бели Лом. Реката протича в северната част на селото, като главният път от Русе за Варна е успореден на реката и е една своеобразна граница между нея и селото. На 5 км на изток се намира областният център Разград. На около 60 км в северозападна посока е съседният областен център Русе.
История Най-ранните писмени следи за селото са от XV век. В околностите му има следи от древни тракийски и славянски селища. Основните родове, предци на днешните жители в Гецово се заселват в селото през втората половина на XVIII век най-вече от околните села Осенец, Дряновец и Садина. Предполага се също, че част от населението на Гецово е образувано от преселници от изчезналото село Доброво, което се е намирало наблизо.
През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел ТомасенФренски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981) Той съобщава името му като Хасанлар и го определя като българско село, на половин час път от което има воденица и голямо землено укрепително съоръжение, направено от руски войски, за да отбраняват прохода в долината.
След 1894 селото е преименувано на Борисово заради раждането на престолонаследника Борис III. Настоящото име е от времето на комунизма и е свързано с партизанина Гецо Неделчев, роден в селото, разстрелян в село Литаково през 1944 година.
Освобождението идва за Гецово на 27 януари 1878 година, когато части на XII армейски корпус на руската армия навлизат в селото. В гробището на Гецово са погребани загинали руски войници и две медицински сестри /Наталия Петровна и Анатолия Анадолина/.
Жители на селото са участници във войните от края на XIX и началото на XX век. Мнозина загиват по бойните полета: 21 в Балканската и Междусъюзническата война, 1 в Сръбско-българската война, 46 в Първата световна война, 1 в Испанската гражданска война, 6 във Втората световна война. В чест на загиналите в селото се издига войнишки паметник. През първата половина на 1941 година през селото преминават германски войски за да окупират Гърция. След навлизането на съветската армия през септември 1944 година в училището на селото са затворени пленници от германската армия, а съветските войници принудително подменят изморените си коне с тези на жителите на селото.
В селото живеят етнически българи (етнографска група – капанци) и малка част цигани. В миналото в източната част на селото са живели и турци, които след Освобождението го напускат. За три десетилетия в недалечното минало Гецово е било квартал на град Разград, от 1991 година е отново село. Електрификацията стартира през 1939 г., през 1967 г. селото е водоснабдено, а обществена канализация все още няма.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 1774 100.00Българи 1696 95.60Турци 5 0.28Цигани 0 0.00Други 11 0.62Не се самоопределят 3 0.16Неотговорили 59 3.32
Религии
Жителите на Гецово са православни християни. В селото има църква – „Свети Димитър“, построена през 1867 година, която редовно посещават жителите на Гецово. Свещеник от 1967 година до смъртта си през 2010 година е отец Кънчо Бояджиев, който е почетен гражданин на град Разград. Свещеник в настоящето е отец Дмитрий Терзи.
Обществени институции Основно училище „Иван Вазов“, (1933 година), което бива затворено през 2008 година. Първото училище в с. Гецово е основано през 1852 година. Целодневна детска градина„Здравец“, открита през 1967 година, първа детска градина в Гецово – 1940 година; Читалище „Просвета 1883“, обществена библиотека, първо читалище в Гецово – 1883 година. Селски бани В кметството се помещават лекарски и зъболекарски кабинети
Културни и природни забележителности Фолклорни ансамбли:
Ансамбъл за изворен фолклор „Капанска китка“ с художествен ръководител Веселина Русева; Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци“ с художествен ръководител Любен Ганев; Школа по народни танци „Капанска магия“ с ръководители Неделчо Райчев и Милен Станчев. Танцова формация “Капански самодиви” с ръководител Марияна Русева; Селото има две чешми с изворна вода.
Редовни събития Традиционният селски събор се провежда ежегодно на 6 май. Ежеседмичен неделен пазар на животни. (вече недействащ)
Кухня Смята се, че домакините в Гецово правят най-доброто българско кисело мляко. Качествата му вероятно се дължат на особености в пашата на добитъка, на начина на приготвяне и на климатични фактори.
Спорт През 2007 г. след 15-годишно прекъсване е възстановен футболният отбор на селото Ураган (Гецово).
Личности Родени
Захари Минчев (р. 1957), български футболист Свързани Александър Барт (р. 1986), френски футболист, живее в селото от лятото 2011 г. до пролетта на 2014 г.gong.bg Емил Гъргоров (р. 1981), български футболист, живее в селото от 2011 г. до 2013 г. Мишел Платини (р. 1983), бразилски футболист, живее в селото от 2013 до 2014 г.
Други В западната част на селото се намира конезавод с хиподрум, бивша база на ЦСКА. Сега е отдаден за безвъзмездно ползване на клуб по коневъдство и конен спорт. Недалеч от хиподрума е и бившето селскостопанско летище, сега изоставено. В източната част има автосервиз, на север от селото са разположени кравеферма, свинеферма и овцеферма.
Източници
Литература История, бит и култура на с. Гецово, Разградско – Кирил Ризов, 1970 Село Гецово, община Разград – Никола Иванов, Издателство ПИК Велико Търново 2001 История на село Гецово, Разградска област – Пеньо Илиев Ризов, Издателство „Обнова“ Сливен 2008
Външни препратки
Фолклорна репродукция на капанска сватба, с. Гецово, 2003 Жени от Гецово демонстрират качествата на прочутото гецовско мляко, Разград, 2006 Футболен отбор „Ураган“ Гецово, новини Футболен отбор „Ураган“ Гецово, снимки Футболен отбор „Ураган“ Гецово, резултати, класиране
Категория:Села в област Разград Категория:Населени места в община Разград