Мартен

Мàртен е град в Северна България. Той се намира в община Русе, област Русе. Той се намира на брега на река Дунав на надморска височина 20 метра.

Министерският съвет на Република България обявява село Мартен за град с решение 591 от 7 август 2006 г.

История и забележителности Градът е основан с името Тегра (Тегрис, Тигрис) през I век като крепост, която е част от римския Крайдунавски лимес. Вероятно съществува и по време на Второто българско царство (XII – XIV век). В ранните османски документи селището съществувало по тези места е наречено Марутени.

През зимата на 1461–1462 г., по време на похода на влашкия владетел Влад III Цепеш (Влад III Дракула) на юг от Дунав, е нападнато и селището Маротин, отъждествявано с днешния Мартен. В съставения от Влад списък на убитите са посочени 210 жители на Маротин. Османистът Махиел Кийл предполага, че това вероятно е представлявало почти цялото тогавашно население на селището.Machiel Kiel, „Krieg und Frieden an der Unteren Donau. Siedlungsgeschichtliche und demographische Bemerkungen über die Kaza Ziştova–Svištov 1460–1878 anhand osmanischer administrativer Quellen“, в: Reinhard Lauer, Hans Georg Majer (ред.), Osmanen und Islam in Südosteuropa, De Gruyter, 2013, с. 290. В османски регистър от 1479 г. Марутин е записан само с 5 домакинства и приход от 659 акчета, което показва силното обезлюдяване на селището след нападението.Halil İnalcık, Evgeni Radushev, Uğur Altuğ, Ottoman Military and Administrative Order on the Lower Danube during the Time of Mehmed the Conqueror, OAK 45/29 Niğbolu İcmal Defteri, fol. 20a.

Мартен продължава да се среща в османските регистри през XVI век. През 1530 г. е отбелязан като Çerçin Marotin, а през 1538 г. Марутин е едно от четири села от султанския хас в каза Чернови. Общото население на тези четири села е посочено като 1420 души, от които 1405 немюсюлмани и 15 мюсюлмани; данните не позволяват да се установи отделният брой жители на Мартен.370 Numaralı Muhâsebe-i Vilâyet-i Rûm-İli Defteri (937/1530) – II, Ankara, 2002.Senem Karagöz, „1538 ve 1557 Yıllarında Niğbolu Sancağında Kanuni Sultan Süleyman’a Ait Haslar ve Haslardan Alınan Vergiler“, Gazi Türkiyat, № 27, 2020. През 1557 г. общото население на вече 11 села от същия султански хас е 5854 души, но и тук няма отделна цифра само за Марутин.Senem Karagöz, „1538 ve 1557 Yıllarında Niğbolu Sancağında Kanuni Sultan Süleyman’a Ait Haslar ve Haslardan Alınan Vergiler“, Gazi Türkiyat, № 27, 2020.

За икономическото положение на жителите през XVII век свидетелстват документи от 1656 г. Тогава жителите на Маротин вземат от Мехмед ага заем от 87 500 акчета, за да изплатят дължимия данък джизие.Бистра Цветкова – Залезът на спахийството, София, Народна просвета, 1964. На 22 декември същата година спахията Ридван ага предявява пред русенския кадийски съд иск срещу жителите за предполагаемо неплатени десятък и други данъци. Те доказват, че задълженията вече са били изплатени на пълномощника на предишния спахия, което е потвърдено и вписано в съдебния протокол.Турски извори за историята на правото в българските земи – т. II, съст. Бистра Цветкова, БАН, София, 1971, Русенски кадийски регистър R/1, л. 3б.

Крайбрежието на река Дунав се възприема като една от местните забележителности. Въпреки че сред населението в този край битува убеждението, че понижението в местността „Ямата“Google Maps е може би единственият в България метеоритен кратер, няма приложени доказателства, че това е истина, като по-правдоподобно обяснение е, че понижението е продукт на карстови или суфозионни процеси. Има и кариера за добив на пясък.

Други интересни места в този град са кметството, църквата „Свети Георги“, построена през 1896 г. и народното читалище „Просвета 1928 г.“.

В града действа и обединеното детско заведение с целодневна детска градина „Райна Княгиня“, както и основното училище „Отец Паисий“ е основано през 1870 г. В него се обучават и децата от съседното село Сандрово.

Население Брой Численост на населението според преброяванията през годините:

По други данни при последното преброяване на селището са изброени 3809 души.

Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Етнос Численост Дял (в %)Българи 3322 90,71Турци 108 2,94Цигани 32 0,87Други 10 0,27Не се самоопределят 8 0,21Неотговорили 182 4,96Общо 3662 100,00

Редовни събития Съборът на Мартен е на 6 май Чардак – обредно палене на огън на Сирни заговезни

Личности Васил Казанджиев – български композитор (р. 1934) Георги Ачев – треньор по спортна борба (р. 1937) Илко Канатов – треньор по хандбал Георги Маринов – участник в “Hells Kitchen”

Вижте също Османски архиви Чардак (архитектура) Паликош

Източници

Външни препратки

Народно Читалище „Просвета 1928 г.“