Къ̀рпени (, Крепени) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото се намира на югоизточния бряг на Костурското езеро при вливането на река Изтек в него, на 2 километра южно от Маврово (Маврохори).
История Античност и Средновековие
В района са идентифицирани три некропола с различни дати. Най-старият е от VIII до VII век пр. Хр. – ранната желязна епоха с плътни погребения в прости, обикновено правоъгълни ями, няколко от които са с формата на кутия. На триста метра от този некропол са открити общо двадесет гробници с уникални находки от VI век пр. Хр. – архаичната епоха. И третият некропол е от ранните елинистични години на втората четвърт на IV век или началото на III век пр. Хр. В 1966 година археологическият обект е обявен за паметник на културата.
В късното средновековие Кърпени попада в границите на Втората българска държава. В землището на селото са намерени българска монета и печат, с образите на двама български владетели, прибрани от владиката Иларион Костурски.
В Османската империя В османските данъчни регистри от средата на XV век Кърпени е споменато с 24 глави на семейства и двама неженени: Папас, драйо, Михо, Петру, Димитри, Михос, Йорги, Тодор, Яно, Стамат, Йован, Тодорос, Михо, Добри, Яно, Грубан, Димитри, Дабижив, Петру, Стефан, Андро, Йорги, Стойко, Васо, Тодор, Петру и Койо, и две вдовици Кала и Мария. Общият приход за империята от селото е 1622 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 92. В османски дефтер от 1530 година Кримпени е регистрирано с 30 семейства, 7 неженени и 5 вдовици.
Църквата „Свети Николай“ е от XVI век.
В XIX век Кърпени е малък чифлик в Костурската каза на Османската империя. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише:
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърпени (Karpeni) е посочено като село с 27 домакинства и 75 жители българи. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Крепини (Κρεπηνή) има 50 жители християни.Νικόλαος Σχινάς, Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кърпени:
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кръпени има 70 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карпени е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 10 къщи.
В началото на XX век Кърпени патриаршистко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани. Според Георги Константинов Бистрицки Кръпени преди Балканската война има 20 гръцки къщи, които са „попупогърчени българи и цигани“.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Кърпенъ е обозначено като българско селище.
През август 1906 година на моста на Кърпени гръцки андарти убиват 4 власи от Хрупища, които според Киряк Шкуртов са „големи българофили“.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата остава в Гърция, но скоро е запуснато и в преброяването от 1913 година е без жители. По-късно е възстановено от жителите на Маврово като колибарско селище, използвано при обработката на имотите им, но до 1981 година се брои към Маврово.
Бележки
Категория:Села в дем Костур