Долни Порой (, Като Пороя) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика на област Централна Македония.
География Селото е разположено на 53 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 28 километра западно от Валовища (Сидирокастро) в южното подножие на планината Беласица (Белес или Керкини) в северозападната част на Сярското поле. Намира се в красива местност на 278 метра надморска височина. Югоизточно от него е разположено Бутковското езеро (Керкини).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от порой – корито на силен воден поток след дъжд. От корена рой; за сравнение старобългарското сърой, порой. Порой е често местно и селищно име в българската топонимия.
В Османската империя
В данъчен регистър на немюсюлманското население от 1617 година е отбелязано село Ашаа Порой, с 29 ханета въглищари.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
През XIX век Долни Порой е център на нахия и пазарно средище, в Демирхисарска каза на Серския санджак В нахията влизат Горни Порой, Липош, Тодорич, Джаферли, Мътница, Шугово. Основен поминък на населението е земеделието, бубарството и търговията. В 1872 година в селото се отваря българско училище.Матов, Димитър. Кратка расправия по етнографията на Македония, Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, г. 7, кн. 35, 1890, с. 693. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Пороя (Kato-Porroghia), Мелнишка епархия, живеят 400 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Долни Порой (Dolni-poroī) е посочено като село с 370 домакинства с 520 жители мюсюлмани и 400 жители българи.
През 1891 година Васил Кънчов посещава Демирхисарско и оставя интересни бележки за Долни Порой:
В същата 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В 1894 година Густав Вайганд пише в „Аромъне“: „Долни-Пороя, разположено при политѣ на височината, съ 550 турски и български кѫщи. Въ тази долина болшинството образуватъ мухамеданетѣ.“
Църквата в Долни Порой е „Свети Иван Кръстител“ и празникът ѝ е на Ивановден.
През 1897 година в Долни Порой се разкрива българско класно училище. Назначени са още двама учители, а към училището е създадена библиотека. Открива се и неделно училище за възрастни. Местната община осигурява издръжката на училището в размер на 50 турски лири.Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, 1987, стр. 120 – 121.
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 2350 души, от които 750 българи-християни, 1600 турци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долни Порой има 1384 жители-християни от които 1368 българи екзархисти, 10 гърци и 6 власи. В селото има 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 4 учители и 79 ученици
В 1904/1905 година в централното първокласно българско училище преподават Никола Рамаданов, Величка Хаджитанчева, завършила Солунската девическа гимназия и Димитър Христов, а в основното Ангел Атанасов, който обаче остава само писар в общината, тъй като властите му забраняват да преподава.
Към 1905 – 1906 година селото има 500 къщи, от които 100 – 120 български, а останалите мюсюлмански.
Селото е освободено от османско владичество през октомври 1912 година от Седма рилска дивизия по време на Балканската война. При избухването на войната осемдесет и двама души от Долни и Горни Порой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година Долни Порой е опожарено от гръцките войски.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283. След войната по силата на Букурещкия договор, селото остава в пределите на Гърция. Голяма част от българското население се изселва в България, като се установява предимно в град Петрич и региона. През първата половина на ноември 1914 година, пристигналият от гръцките територии преди преди Балканските войни нов кмет на селото вади с удар с камшик окото на Ване Янчев.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 143
Според преброяването от 1928 година Долни Порой е смесено бежанско село с 200 бежански семейства и 773 души.
През 1937 година Борис Зографов пише спомените си за селището от времето на Първата световна война:
+ Прекръстени с официален указ местности в община Долни Порой на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Вирска Βούρτσικας Рема Като Поройон Ρέμα Κάτω Ποροΐων реката, минаваща през Долни Порой, приток на Бутковската река Току Чинар Τοκού Τσινάρ Хондра Дендра Χονδρά Δένδραместност в Беласица на С от Долни Порой и на И от Мътница Кара Таш Καρά Τάς Мавропетра Μαυρόπετρα Оваджик Όβατζίκ Платома Πλάτωμαгранична местност в Беласица на С от Долни Порой Кара Καρρά Маврорема Μαυρόρεμαрека на З от Долни Порой, приток на Бутковската река
Личности
Родени в Долни Порой Алексо Поройлията (1864 – 1903), български революционер, войвода на ВМОК Ангел Липошлиев, български революционер Ангел Поройлията (? – 1905), български революционер, деец на ВМОК, загинал при сражението на четата на Стойчо Бакалов и Стамат Неделков при Лески, от Горни или Долни Порой Атанас Иванов Андонов (1870 – след 1943), български революционер; на 12 март 1943 година, като жител на Горна Джумая, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Георги Атанасов Киранин, български революционер, деец на ВМОРО, изгорен в затвора преди 1918 г. Георги Попхристов Динков (1887 – ?), български юрист, завършил право в Ньошател и Брюксел Георги Сивиков (1869 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, четата на Ташо Стоянов Георги Неделков, наричан Майка му стара, български революционер от ВМОРО, член на долнопоройския революционен комитет Димитър Гърчев, български революционер Димитър Димитров (1909 – ?), български агроном Димитър К. Изов, български просветен деец от Долни ПоройВтори годишен отчет за състоянието на учебното дело на Силистренското държавно трикласно педагогическо и първоначално училище за през 1897-98 учебна година. Силистра: Държ. трикласно пед. и първоначално у-ще, 1898 (Руссе: Скоропеч. Т. Петров). 117 с.: с табл.; 24 см. Димитър Романов, български просветен деец, тесен социалист, баща на Атанас Романов. Дионисис Псомиадис, гръцки политик Йоанис Влахос (1935 – 1980), гръцки просветен деец Милош Попхристов Табаков, български военен деец, майор, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 163 б Стоян Петров, български революционер, деец на ВМОРО, изгорен в затвора преди 1918 г. Теофилос Леонтаридис (р.1956), гръцки политик, депутат от Нова демокрация Христо Динков, български просветен деец, учител в 1901 година в Гевгели, заточен след Солунската афера в Бодрум кале
Македоно-одрински опълченци от Долни Порой Атанас Иванов, 20-годишен, тютюнджия с основно образование, четата на Панайот Карамфилович, 2-ра рота на 10-а прилепска дружина Васил Илиев Аличев, четата на Тодор Стоянов. Награден със знак на военния орден „За храброст“, IV и III степен през Първата световна война.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595, 604 Георги Димитров, четата на Панайот Карамфилович Георги Темелков, четата на Панайот Карамфилович, четата на Тодор Стоянов, продоволствен транспорт на МОО Димитър Гърчев, четата на Панайот Карамфилович Никола Ангелов, калайджия, ІV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, от Горни или Долни Порой
Други Стоян Бояджиев (1915 – 2003), български общественик, председател на ВМРО-СМД, по произход от Долни Порой Юлия Попвасилева (1913 – 2006), българска писателка, по произход от Долни Порой
Литература Благоев, Т. А. Беласица. Издание на „Географско четиво“ – София, 1925 Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. В: Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.107; (I. изд. в Сборник за народни умотворения, кн. X, XI, XII, XIII; 1894-1896 г.) Попвасилева, Юлия. Порой. Книгоиздателство Георги Бакалов, Варна, 1988, 112 стр. Попвасилева, Юлия. Македонска орис. Издателско ателие Аб, София, 2001, 280 стр. /второ допълнено издание на книгата „Порой“/.
Външни препратки Великденско пътуване до Северна Гърция – Като Порой и Ано Порой Стари фотографии от Долни и Горни Порой Списък на личности от Долни и Горни Порой Блог за историята на селата Долни Порой и Кеседжи Чифлик
Бележки
Категория:Села в дем Синтика Категория:Беласица