Маняк

Мàняк (, Маняки) е паланка в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География Селото е разположено в Костурската котловина в най-южните склонове на Черната планина над Костурското езеро и отстои на 3 километра югозападно демовия център Костур. До църквата „Света Петка“ има известно аязмо, традиционно смятано за лековито. Според преданията тук някога е имало манастир „Света Петка“, заради който селото се нарича Маняк. Землището на Маняк е разделено на две – планинско в Саракина и полско – западно от Бистрица (Алиакмонас).

Южно от Маняк на слива на Рулската река и Бистрица (Белица) е гората Манякски орман. В нея до 1912 година Костурската българска прогимназия празнува Св. св. Кирил и Методий.

История

В Османската империя Народната етимология свързва името на селото със стар манастир, съществувал според преданията на мястото на църквата „Света Петка“.

В края на XIX – началото на XX век Маняк е българско чифликчийско селище с около 20-ина къщи в Костурка каза на Османската империя, собственост на Дзулфукяр бей, Джамил бей и Муста бей. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Маняк (Maniak) е посочено като село с 20 домакинства и 58 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маняк има 126 жители българи християни.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Маняк е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.

Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Маняк преди Балканската война има 20 български къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.

В началото на XX век цялото население на Маняк е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Маняк има 160 българи екзархисти.

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като изцяло гръцко със 120 жители. Гръцката митрополия в Костур осуетява всички опити да се отвори българско училище в Маняк, но не отваря и гръцко, поради близостта на Костур. Манячени искат от екзархийското архиерейско наместничество назначаване на български учител, но под натиск на ВМОРО, име е отказано. В 1904 година подновяват молбата си, но отново срещат отказ поради статуквото, наложено от Хилми паша. Българско училище е отворено в селото едва след Младотурската революция в 1908 година.

На 20 април 1898 година в Маняк е основан комитет на ВМОРО, начело с Кузо Димитров, в който влизат Георги Наумов, Доро Янакиев и Гиро Динков. Местната чета на войводата Атанас Петров и заместилия го след Нурединовата афера в 1901 година Тале Горанов често отсяда в Маняк. При избухването на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година властите залавят маняшките дейци на ВМОРО Атанас Василев, Стерьо Дъндов, Доро Янакиев и Петро Типов.

На 15 срещу 16 ноември в Маняк войска обгражда Кузо Димитров, Вангел Попхристов, Христо Четирски и Аргир Дренички и след сражение на разсъмване с щурм четиримата пробиват обсадата и се спасяват в гората. За наказание войската арестува мирните селяни Атанас Василев, Петър Типов и Димитър Аргиров.

Към гръцката партия в Маняк са привлечени Щерю Чапата и синът му поп Никола, но те не успяват да създадат гръцки комитет в селото и от страх да не бъдат убити се изселват в Костур, а по-късно в гъркоманското село Калевища, където Никола служи като свещеник. След Хуриета двамата се опитват да се върнат в Маняк като българи, но не са приети от съселяните си. Като отмъщение гръцкият комитет убива на 20 август 1907 година Щерю Дъндов, а през юни 1909 година отравя Ставро Янакиев, брат на ръководителя на българския комитет Доро Янакиев.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Маняк (Μανιάκοι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 120 „православни гърци под българския терор от 1904 година“.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Маняк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Манякъ е обозначено като българско селище.

В Гърция През Балканската война гръцки войски влизат в Маняк, междувременно нападат българското училище и изпочупват училищните пособия. В 1913 година Маняк остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маняк (Мањак) има 10 къщи славяни християни.

В междувоенни период много жители на Маняк емигрират в България и отвъд океана. В селото се заселва 1 гръцко семейство.

Паскал и Васил Янакиеви са ръководителите на Охрана в Маняк по време на Втората световна война.

Селото пострадва силно по време на Гражданската война (1946 – 1949) – загиват 7 души от Маняк, а 34 емигрират в източноевропейските страни.

След войната в селото са заселени много гърци бежанци, както и жители от околните по-малки български села. През 60-те години в Маняк се заселват повечето от жителите на село Жужел (Зузули), което в 1963 година претърпява катастрофални свлачища. В Маняк се заселват и жители от други грамоски села – Висанско (Певкофито), Ново Котелци (Неа Котили), Тухол (Певкос), както и всички жители на Селско.

Личности

Маняк дава много участници в българската революционна борба в края на XIX – началото на XX век. Кузо Димитров (1872 – след 1943) е основател и основен ръководител на революционния комитет в селото. Доро Янакиев, е заместник на Кузо Димитров, а Аргир Динков (? – 1922), Лефтер Атанасов (1877 – след 1943), и Динко Черпалов също са дейци на Организацията. Паскал Янакиев (1887 – след 1943) е деец на „Охрана“ в периода на Втората световна война.

Външни препратки Чифлик Маняк

Бележки

Категория:Села в дем Костур