Жѐлин или книжовно Жèлен (, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).
История В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета.Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 85. В османски дефтер от 1530 година, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Зелени (Zeleni), като жителите му са българоговорещи.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Желин е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 92 къщи.
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.
В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.
На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro .
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Желин (Ζελίνη), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 300 „схизматици българомислещи“ и 180 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка. Преди войната по-големият дял от обработваемана земя в селото е в ръцете на турчина Асан бег и на други турци. Християнските жители, с изключение на пет семейства, които имат малко земя, обработват земята на мюсюлманите или им работят като овчари.Хроники на селата во Костурско, том I, книга 1, Избор, вовед и редакција Катерина Мирчевска, Димитар Љоровски и Љубица Јанчева, Државен архив на Република Македонија, Скопје, 2018, с. 192.
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желинъ е обозначено като българско селище.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Желин има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци.
През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133 или според други данни 35 семейства и 140 души. Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя. След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro .
През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод хиляди дървета. В 1940 година има 621 жители, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци.
През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително – 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни. Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro .
Селяните традиционно произвеждат тютюн и жито.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Желин на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Гиздария Γκισντάρια Кокинохома Κοκκινόχωμα местност Ю от Желин Осман бей Οσμάν Μπέη Калирои Καλλιρρόη река, ляв приток на Галешово Стомболица Στομπολίτσα Кангелия Καγκελιά Парлецина Παρσελίνα Керасиес Κερασιές местност ЮИ от Желин Пикри Πίκρι Калирои Καλλιρρόη името на горното течение на Осман бей Блато Μλάτος Опоронес Οπωρῶνες блато СИ от Желин и СЗ от Изглибе Тополи Ταπόλια Смизи Σμίξη местност ЮИ от Желин и СЗ от Хрупища, между Осман бей и Бодацина Гора села Γκαρασέλα Ризома Ρίζωμα местност ЮИ от Желин, на левия бряг на Бистрица (Белица)
Личности
От Желин е българският духовник Васил Димитров (1858 – 1902), обявен от Църквата на Гърция за светец. От Желин е Христо Димитров един от водачите на българското просветно и църковно дело в Хрупища.
Селото дава няколко видни дейци на ВМОРО – Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904) е костенарийски районен войвода на ВМОРО в 1904 година, а брат му Тома Янакиев Желински (1882 – 1923) в 1906 – 1907 година. В 1907 година обаче и Тома Желински напуска и на негово място за костенарийски войвода Митре Влаха назначава Вангел Попхристов. Стерьо Ташков (? – 1906), който е от влашки произход, също е костурски центрови войвода на ВМОРО.
Таки Павловски (1939 – 2023) е художник от Северна Македония.
Бележки
Категория:Села в дем Костур