Петър е родственик на княз (кан) Борис I, ръководил дипломатически мисии във връзка с покръстването на българите. Точното му място в административната йерархия на българската държава не е установено със сигурност. Предполага се, че носи титлата кавхан, т.е. втори след хана.
Мисии в Рим Историческите извори съобщават за три български мисии до папата с участието на Петър. Първата от тях се отнася до лятото на 866. Интересът на Борис I към Римската църква е причинен от нежеланието на Цариградската патриаршия да изпълни неговото искане за поставяне на самостоятелен патриарх (или поне архиепископ) начело на българския диоцез. Борис се стреми към приобщаване на България към християнството при максимално запазване на църковната и политическа независимост.Beck, 1980, стр. 104 Съперничеството между Римската и Цариградската църква благоприятства намеренията му и му дава възможност за избор. Преориентирането на българската политика позволява на Борис да успокои висшето съсловие, което се отнася враждебно към нарастването на византийското влияние в България след покръстването.Fine, 1983, стр. 120 – 121
Първа мисия Българската делегация пристига при папа Николай I на 29 август 866 г.Гюзелев, 1969, стр. 197 – 199 През същата година Борис разгромява бунт на болярите срещу покръстването. Сред даровете, които носи българската делегация за папата, е и оръжието на Борис, „с което [той е] бил въоръжен, когато в името Христово възтържествувал над своите противници“. Освен дарове българите носят поменик с въпроси на техния владетел до папата. Съдържанието на въпросите се възпроизвежда по 106-те параграфа от „Отговорите на папа Николай по допитванията на Българите“.Златарски, 1971, стр. 107 От края на петдесетте години на IX в. Римската църква и Цариградската патриаршия са в период на ожесточено съперничество за влияние над славяните и „вселенска църковна власт“.Събев, 1987, стр. 198 – 201 Затова пристигането на българските пратеници в Рим се превръща в събитие от голяма важност. Папата с възторг разпространява вестта в писмо до Хинкмар Реймски и другите архиепископи във Франкската империя:ЛИБИ, II., стр. 63 – 64
За това българско пратеничество се говори и тринадесет години по-късно (юни 879 г.) в писмо до княз Борис-Михаил, с което папа Йоан VIII се опитва да предотврати връщането на България към Цариградската патриаршия. От писмото разбираме за участието на Петър в пратеничеството от 866 г.:Златарски, 1971, стр. 105, бел. 2ЛИБИ, II., стр. 164 – 165Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 189
Българските пратеници получават отговорите на папа Николай I при тържествена церемония в Латеранския дворец на 13 ноември 866 г.Гюзелев, 1969, стр. 209 – 210 Скоро след това Петър и останалите пратеници се завръщат в страната си, водейки папските мисионери Формоза Портуенски и Павел Популонски. Двамата епископи повеждат просветителска дейност в България. С Петър пристигат и други пратеници на папа Николай (остийският епископ Донат, презвитерът Лъв и дяконът на апостолическата катедра Марин), които трябва да продължат за Цариград, за да разяснят там политиката на Рим спрямо българите.Златарски, 1971, стр. 125 – 126
Втора мисия
Способностите и старанието на Формоза Портуенски впечатляват Борис I.Златарски, 1971, стр. 129Гюзелев, 1969, стр. 225По-късно противниците на Формоза го обвиняват, че се е възползвал от доверието на Борис и го е принудил да се закълне, че ще го предложи на папата за архиепископ на българите (вж. Hergenröther, 1867, стр. 616) Най-късно година след първата си мисия в Рим, Петър е натоварен от владетеля с втора, за да уреди ръкополагане на Формоза за български архиепископ.Гюзелев констатира, че искането на Борис е поставено от българското пратеничество през втората половина на 867 г. (вж. Гюзелев, 1969, стр. 226). Според Златарски папата е бил уведомен за желанията на българския владетел писмено, а липсата на отговор станала причина за изпращане на нова мисия (вж. Златарски, 1971, стр. 129). Изложението на Златарски се различава и в други подробности от това на някои по-съвременни автори. Българската делегация пристига в Рим през втората половина на 867 г.Гюзелев, 1969, стр. 226 Николай I отклонява предложението за издигане на Формоза и приема само другото искане на Борис – за изпращане на още презвитери в България. За тази цел курията подготвя група духовници начело с епископите Доминик Тривенски и Громуалд Полимартийски.Гюзелев, 1969, стр. 228 – 230 Неочакваната кончина на Николай I (на 13 ноември 867) забавя предаването на папските отговори и отпътуването на групата. Петър и останалите български дипломати участват в погребението на починалия папа и изчакват в Рим избора на нов. Новоизбраният папа Адриан II потвърждава решенията на своя предшественик. Към средата на декември делегацията поема към Плиска по суша с писма до българския княз, подготвени още от Николай I. По пътя си към България тя отсяда в манастира край град Аквилея. Това събитие е отбелязано на страниците на Чивидалското евангелие.Гюзелев, 1969, стр. 230 – 231 В него неизвестен монах е записал имената на българските пратеници и членовете на техните семейства:Иванов Й., Българските имена в Чивидалското евангелие в Сборник в чест на проф. Л. Милетич, Македонски научен институт, 1933, стр. 630
Делегацията пристига в българската столица в началото на 868 г.Гюзелев, 1969, стр. 233 – 235 От нея Борис научава, че папата предлага първойерархът на Българската църква да бъде избран измежду изпратените презвитери.Събев, 1987, стр. 210 По нареждане на Адриан II още през февруари същата година Формоза Портуенски и Павел Популонски се завръщат в Рим. Петър ги придружава.Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 183Друга хронология дава Златарски, 1971, стр. 141 – 142. Вж. също ГИБИ, V, стр. 16 Борис е разочарован от отговорите на папата и търси развръзка на преговорите с Рим.
Трета мисия Исторически извор за позицията на българския владетел е житието на папа Адриан II, писано от ватиканския библиотекар Анастасий:Гюзелев, 1969, стр. 234ЛИБИ, II, стр. 193 – 194
По всяка вероятност идеята за кандидатурата на Марин е внушена на Борис от Формоза Портуенски. Формоза и Марин са били приятели и сподвижници.Гюзелев, 1969, стр. 236След избора му за папа през 882 г. Марин отменя клетвата на Формоза никога да не пристъпва Рим и му възвръща духовния сан, отнет му от синод през 876 г. по времето на папа Йоан VIII (вж. Gregorovius F., Rühl F., Geschichte der Stadt Rom im Mittelalter, том 3, 1862, стр. 225 и Bautz F., Formosas в Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon). Марин е бил влиятелен дипломат взел участие в много мисии, посветени на отношенията между Рим и Цариград. Адриан II не го одобрява, а предлага за поста свой доверен човек – иподякон Силвестър. С решението си папата подценява амбициите на Борис за независима църковна политика.Гюзелев, 1969, стр. 234 – 236 То води до отчуждаване на българския владетел от РимFine, 1983, стр. 123 и подпомага косвено Цариградската патриаршия в опитите ѝ да влияе на събитията в България.Beck, 1980, стр. 109 и Schubert H. v., Geschichte der christlichen Kirche im Frühmittelalter. Ein Handbuch., Tübingen, 1921, стр. 517
В началото на 868 г., когато Петър и Формоза пристигат в Рим, там по покана на папата са и братята Константин-Кирил и Методий с техни ученици.Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 205 Формоза и епископ Гаудерих Велетрийски ръкополагат много от последователите на двамата братя за свещеници, дякони или иподякони. Може да се предположи, че Петър е бил един от първите високопоставени българи имал възможност да се запознае с идеите на Кирил и Методий и че е отнесъл вестта за тях в България.
Поредният отказ на Адриан да ръкоположи желан от Борис кандидат изчерпва търпението на българския княз.Литаврин, 1988, стр. 53 След триседмичен престой в България на Силвестър е връчено писмо до папата и той е изпратен обратно за Рим. В писмото за сетен път се поставя искането да бъдат ръкоположени Формоза или Марин, което е отново отхвърлено.Вж. Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 183. В литературата се среща и предположението, че Силвестър на път за България и обратно е придружен от Петър и че отказът е връчен именно на Петър (т.е. че той има най-малко четири пътувания до Рим, вж. Гюзелев, 2007, стр. 144) В същото време от българска страна вече се водят преговори с цариградския патриарх Игнатий. Игнатий се стреми към подобряване на отношенията с Рим обтегнати след взаимните анатеми, които през 863 г. си отправят неговият предшественик Фотий и папа Николай I.През 863 г. Фотий е анатемосан от римски събор и още същата година анатемосва папата (вж. Литаврин, 1988, стр. 54). Също както Фотий обаче той не желае да допусне трайно установяване на Римската църква в България.Литаврин, 1988, стр. 52 С цел изясняване на противоречията между двете Църкви за края на 869 г. е насрочен вселенски събор в Цариград (Осмия вселенски събор).Гюзелев, 1969, стр. 246 Петър след продължителен престои в Рим (868 – 869) се завръща в България и е изпратен незабавно като участник в събора.Гюзелев, 2007, стр. 144
Мисия в Цариград Осмият вселенски събор е открит на 5 октомври 869 г.Божилов, Гюзелев, 1999, стр. 184 – 185 На него освен представителите на Цариградската патриаршия и Римската църква присъстват и пратеници на източните патриарси (Ерусалимския, Александрийския и Антиохийския). Папските легати не са запознати с решенията от тайните преговори между България и Византия и не очакват на събора да бъде засяган българския църковен въпрос. В центъра на внимание на папските пратеници са следните въпроси: признаване на върховенството на папата, осъждане на иконоборците, на Фотий и на сподвижниците му, приемане на римските съборни решения относно Игнатий, отхвърляне на всички решения против него взети на събори организирани от Фотий и пълно признаване на Игнатий за патриарх (вж. Златарски, 1971, стр. 147)</ref> Затова те са особено изненадани да видят в деня на закриване на събора (28 февруари 870 г.) сред официалните гости високопоставени пратеници от България: ичиргу-боилът Стазис, канът-багатур Сондоке, канът-таркан Илия, сампсис Персиян и сампсис Алексий Хунол.Исторически извор за имената на българските пратеници е достигнал до нас благодарение на Анастасий Библиотекар. Той е разполагал с лично копие на протоколите от последното заседание, които по-късно превежда на латински (вж. Златарски, 1971, стр. 753 – 754). В този превод се чете: ...similiter et gloriosissimi iudices Michaelis sublimissi principis Bulgariae Stasiszerco borlas nesundicus vgantus il vetrannabare, preastit zisunas campsis, et Alexios Sampsi... („...по същия начин [бяха седнали] и преславните съдии на височайшия български княз Михаил Стасисцерко борлас несундикус вангатус ил вестраннбаре престит зисунас кампсис и Алексиос Сампси Хуно...“, вж. ЛИБИ, II, стр. 208). Според Златарски неспоменаването на Петър в този списък е умишлена или неволна грешка на преписвача. Той смята, че Стазис е всъщност Петър и обръща внимание на факта, че имената Stasis и Petrus съдържат еднакъв брой букви (вж. Златарски, 1971, стр. 755 – 756).
На 4 март 870 г. три дни след заключителното заседание Василий I кани в императорския дворец участниците в събора: патриарх Игнатий, папските легати Донат Остийски, Стефан Непски и дякон Марин, както и представителите на източните патриаршии: архидякон Йосиф (александрийски пратеник), митрополит Тома от Тир (антиохийски пратеник) и презвитер Илия (ерусалимски пратеник), под претекст, че Петър им носи подаръци от българския княз.Събев, 1987, стр. 213 – 214 След размяната на приветствия Петър, който предварително е бил инструктиран да постави въпроса за юрисдикцията над Българската църкваFine, 1983, стр. 124, се обръща към събралите се:Анастасий Библиотекар, „Житие на папа Адриан II“, цит. по Златарски, 1971, стр. 149 – 153 (вж. също ЛИБИ, II, стр. 188 – 195)
Римските легати му отговарят:Златарски, 1971, стр. 149 – 153