Ричард Брус (Дик) Чейни„Дик“ е умалително на „Ричард“ () е четиридесет и шестият вицепрезидент на САЩ в администрацията на Джордж У. Буш, заемащ поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г. Преди това служи като шеф на кабинета на президента Джералд Форд (1975 – 77), член на Камарата на представителите от щата Уайоминг (1978 – 1989) и като министър на отбраната в администрацията на Джордж Х. У. Буш (1989 – 1993). Като министър на отбраната той отговаря за Операция Пустинна буря през 1991 г. и други действия. След като се отказва от амбицията си да се кандидатира за президент на САЩ на изборите през 1996 г., Чейни става председател и изпълнителен директор на компанията Halliburton (1995 – 2000). Дик Чейни е считан за най-силния вицепрезидент в историята на САЩ, като под неговото ръководство офисът на вицепрезидента значително е увеличил своето влияние. След атентатите от 11 септември 2001 г. той играе ключова роля в обосноваването на политиката и изпълнението на Войната срещу тероризма, разширяването на правомощията на президента, както и във въвличането на САЩ във Войната в Ирак.
Произход и младежки години Ричард Брус Чейни е роден в Линкълн, Небраска в семейството на Ричард Хърбърт Чейни и Марджъри Лорейн Дики. Той посещава основното училище Калвърт, преди семейството му да се премести в Каспър, Уайоминг, където посещава гимназията на окръг Натрона. Баща му е служител по съхранението на почвата към Министерството на земеделието на САЩ. Майка му е звезда в играта софтбол през 30-те години. Има брат и сестра. Посещава Йейлския университет, но не успява да завърши. По-късно взема бакалавърска и магистърска степен по политология от Университета на Уайоминг. Опитва се да придобие докторска степен от Университета на Уисконсин в Мадисън, но не успява.
През 1962 и 1963 г. Чейни е арестуван за шофиране в пияно състояние. През 1964 г. Дик Чейни се жени за Лин Винсънт, любимата му от гимназията, с която се запознава на четиринадесетгодишна възраст. Те имат две дъщери, Елизабет и Мери, и шест внуци. Днес Лин Винсънт е член на Американския предприемчески институт. Според нея, Дик Чейни и 44-тият президент на САЩ Барак Обама са осми братовчеди.
Чейни подкрепя войната във Виетнам и е годен за наборна военна служба, но кандидатства и получава четири студентски отлагания от набор и веднъж, защото съпругата му е била бременна. През януари 1967 г. Чейни навършва 26 г. и вече не може да бъде повикан в армията.
Дик Чейни посещава Обединената методистка църква. Той е преживял четири сърдечни удара през 1978, 1984, 1988 и 2000 г.
Ранно назначение в Белия дом
Политическата кариера на Чейни започва през 1969 г., когато спечелва конкурс за стажант при конгресмена Уилям Стайджър. Скоро след това се присъединява към персонала на Доналд Ръмсфелд, който управлява Агенцията за икономически възможности в администрацията на Ричард Никсън през 1969 – 70 г. През 1971 г. е назначен за асистент към персонала на Белия дом, през 1971 – 73 г. е заместник-директор на Съвета за жизнен стандарт, а през 1974 – 75 г. е асистент на президента Джералд Форд. Доналд Ръмсфелд е повишен от началник на кабинета на президента на министър на отбраната и Чейни заема неговото място. Двамата успешно полагат усилия за назначението на Джордж Х. У. Буш като директор на ЦРУ. Чейни, Ръмсфелд и Пол Улфовиц твърдят, че Съветският съюз разполага с нови оръжия за масово унищожение, макар да нямат доказателства за това, и по този начин увеличават разходите за отбрана. През 1975 г. Чейни и Ръмсфелд помагат да убедят президента Форд, който се е страхувал от кандидатурата на Роналд Рейгън за републиканската номинация, да изостави вицепрезидента Нелсън Рокфелер, защото на него не е гледано с добро око от десните републиканци. През 1976 г. Чейни управлява предизборната кампания на Джералд Форд. Форд губи изборите от Джими Картър.
В Конгреса
През 1978 г. Дик Чейни е избран за конгресмен от щата Уайоминг като републиканец на мястото на оттеглящия се Тено Ронкалио, побеждавайки кандидата от Демократическата партия Бил Бейли. Чейни е преизбиран пет пъти, заемайки поста до 1989 г. Той става републиканският лидер в Комисията по разузнаване, където последователно се бори срещу конгресния надзор и срещу ограниченията на президентската власт. Чейни защитава петролните и въглищните интереси на Уайоминг. Федералната сграда в Каспър, Уайоминг е наречена на негово име.
Чейни гласува срещу създаването на Федералното министерство на образованието, основавайки решението си на бюджетния дефицит, противопоставянето си на нарастването на правителството и загрижеността си за правата на отделните щати. През 1986 г., след като президентът Роналд Рейгън е поставил вето на закон за установяване на икономически санкции срещу режима на апартейд в Южна Африка, Чейни гласува в подкрепа на ветото, изразявайки съпротивата си срещу „едностранни санкции“, като казва, че те „почти никога не вършат работа“. Той също се противопоставя на едностранни санкции срещу Куба. Чейни гласува срещу резолюция, призоваваща за освобождаването на Нелсън Мандела и признаването на Африканския национален конгрес след като демократите отхвърлят поправка изискваща отхвърлянето на насилието от АНК и изхвърлянето на комунистите от ръководството на партията. Появявайки се в CNN, Чейни отвръща на критиката по този въпрос, казвайки, че се е противопоставял на резолюцията защото на АНК „по онова време се е гледало като на терористиччна организация с много интереси противни на САЩ“.
Чейни е водещият представител на републиканското малцинство в Конгреса при разследването на аферата Иран-Контра, в която членове на администрацията на Рейгън продали оръжия на Иран и използвали парите за финансирането на партизанските отряди на Контрите, борещи се срещу избраното Сандиниско правителство в Никарагуа. В тази си роля, той редактира доклада на малцинството, отхвърлящ доклада на мнозинството, според който е бил нарушен законът. Според доклада на Чейни, правителството е допуснало единствено грешки в преценката си и Конгресът „е злоупотребил с властта си“, когато е приел закони за ограничаване на похарчените от президента средства за помагане на Контрите.Vice President Cheney and The Fight Over „Inherent“ Presidential Powers
През декември 1988 г. Чейни е избран на втората най-важна длъжност в групата на републиканците в Камарата на представителите (House Minority Whip, букв. „камшик“ на малцинството).
Министър на отбраната
Номинираният от новоизбрания президент на САЩ Джордж Х. У. Буш за министър на отбраната Джон Тауър е отхвърлен от Сената поради предишно негово поведение. Вторият избор на Буш е Дик Чейни, който е одобрен от Сената и служи като министър на отбраната на САЩ от 21 март 1989 г. до 20 януари 1993 г. Чейни се концентрира главно върху външни работи, а подробностите по вътрешното управление на Пентагона предава на заместника си Доналд Атууд. Той работи заедно с помощник-министъра по обществени дела Луис Уилямс и помощник-министъра за отбранителна политика Пол Улфовиц. За началник на генералния щаб на 1 октомври 1989 г. е назначен генерал Колин Пауъл. През мандата на Чейни личният състав на въоръжените сили е намален от 2202 милиона на 1776 милиона. Бюджетът за отбрана също е намален.
Международни отношения През декември 1989 г. 24 000 американски войници нахлуват в Панама, където свалят от власт президента Мануел Нориега и поставят на негово място Гилермо Ендара, който печели президентските избори през май същата година. Нориега анулира резултатите от изборите, което води до интензивен натиск срещу него.Нашествието на САЩ в Панама, декември 1989 г. През октомври Нориега потиска военен преврат, но през декември, след като войници на панамската армия убиват американски военнослужещ и САЩ нахлуват в Панама под ръководството на Чейни. Заявената причина за нашествието е да се арестува Нориега, за да му бъде предявено обвинение в наркотрафик в САЩ, да се защитят американски животи и имущество и да се възстановят панамските граждански свободи. Въпреки че мисията е притиворечива, американските войски постигат контрол над Панама и Ендара встъпва в президентския пост. Нориега намира убежище в посолството на Ватикана, но скоро американците го арестуват и пращат в Маями, където е осъден за трафик на наркотици през април 1992 г.
Разпадането на Съветския съюз и на Варшавския договор карат администрацията на Буш да преосмисли ролята на НАТО. Чейни вярва, че НАТО трябва да продължи да осигурява сигурност в Европа и че неговата важност за САЩ ще продължи. На последната среща на алианса в Брюксел през декември 1992 г. той казва, че НАТО трябва да подкрепи новите демокрации в Източна Европа и в бъдеще да им предложи членство, тъй като според него районът оставал опасен поради неясното бъдещо развитие на страните от бившия Съветски съюз. Чейни предупреждава за възможността страни като Ирак, Иран и Северна Корея да придобият ядрени компоненти от разпадащия се Съветски съюз. Той подкрепя инициативите, предприети от президентите Джордж Буш и Борис Елцин през 1991 – 92 г. да намалят производството и разполагането на ядрени оръжия, но в същото време остава скептичен за развитието на бившия Съветски блок и счита, че Буш е бил прекалено оптимистичен в подкрепата си за Михаил Горбачов и Борис Елцин.
Чейни силно се противопоставя на използването на американски сухопътни сили в Босна, където избухва война през април 1992 г. През август 1992 г. САЩ започват доставки на хуманитарна помощ на изпадналата в гражданска война Сомалия.Намесата на САЩ в гражданската война в Сомалия По искане на президента Буш Чейни изпраща в Сомалия 26 000 американски военнослужещи за осигуряване на сигурност. Компанията Halliburton, чийто директор впоследствие става Чейни, получава договори за доставки на американските войски в Сомалия.
Чейни убеждава саудитската аристокрация да позволи бази за американски сухопътни восйки и военни самолети в страната. Това е важен елемент за успеха на Войната в Персийския залив, както и „гръмоотвод“ за ислямисти, които се противопоставят на не-мюсююлманските армии близост до техните свети места.
Към края на мандата си Чейни утвърждава дотогавашната политика на въоръжените сили спрямо хомосексуалисти и жени, според която на хомосексуалистите е забранено да служат, а на жените да участват в битка.
През 1992 г. Чейни одобрява доклада „Defense Planning Guidance“, написан от Пол Улфовиц и Луис Либи, който проповядва едностранни американски действия след разпадането на СССР.
Война в Персийския залив
На 1 август 1990 г. иракският диктатор Саддам Хюсеин заповядва нахлуване в Кувейт. 140 000 иракски войници бързо окупират страната. Скоро след това Чейни посещава Саудитска Арабия, където получава разрешение от крал Фахд за разполагане на американски войници в страната. През септември 1990 г. Пентагонът обявява, че 250 000 иракски войници и 1500 танка са дислоцирани на границата със Саудитска Арабия, без да покажат доказателство. Съветски сателитни снимки направени същия ден опровергават твърдението. Обединените нации приемат резолюция, настояваща за изтегляне на иракските войски от Кувейт до 15 януари 1991 г. До този срок САЩ разполагат 500 000 войници в района на Персийския залив. Великобритания, Франция, Италия, Сирия и Египет също изпращат войници, а Германия и Япония обещават финансова подкрепа. Чейни участва заедно с генералите Колин Пауъл и Норман Шварцкопф в планирането на военната операция и нейната логистична подготовка. Той дори организира група в Пентагона, която да разработи алтернативен план за войната, „Операция Скорпион“, който е отхвърлен от президента Буш като прекалено рискован. Чейни също предлага на Буш да започне война без одобрение от Конгреса, но Буш отказва.