Мущени или Мещани, Мещян, Мощиян (, Мустени) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
География Селото е разположено на 220 m в южните склонове на планината Кушница (Пангео) на река Кастанес. Отдалечено е от Кавала на 20 километра в западна посока. В селото са запазени четири каменни моста - Влаховият, Папуцоглувият, Кондилевият и Яревият. Големият брой каменни мостове на толкова кратко разстояние - общо 4 каменни моста на разстояние от 400 m, свидетелства за икономическия просперитет на Мущени през османския период. На юг от селото е големият многоарков Лъдженски мост.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Мещане от речното име Места, тоест от преселници от поречието на реката или от местното име Мѣсто. За първия случай са сравними племенните имена струмяне, тимочане.
В Османската империя В края на XIX век Мущени е голямо гръцко-турско село в Правищка каза на Османската империя.
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мостени (Mosthéni) живеят 420 гърци. В селото работи училище.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише:
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Мощиянъ (Мищена) живеят 900 турци и 1300 жители гърци християни.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мощиян има 1525 гърци.
В Гърция В 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война. Според гръцката статистика, през 1913 година в Мущени (Μουσθένη) живеят 1733 души. През 20-те години турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени гърци бежанци, които в 1928 година са 195 семейства с 324 души. Според други данни в селото са заселени 983 бежанци. Според българската статистика от 1941 година в селото има 1896 души
Селото произвежда тютюн и пшеница, както и слънчоглед и детелина.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Мущени на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Карагач Καραγάτς Фтелия Φτελιά връх в Кушница, С от Мущени Принудес Πρίναύδες Пурнария Πουρνάρια местност Ю от Мущени Шашли Σασλί Вурлорема Βουρλόρεμα Чал Τσάλι Перистера Περιστερά възвишение в Кушница (480,7 m), СИ от Мущени Чешме Даг Чешме Τσεσμέ Νταγ Βρύση Потистрес Ποτίστρες Батик Чешме Μπατὶκ Τσεσμὲ Вативрисо Βαθύβρυσο Кайнак Καϊνάκη Пиги Πηγή извор ЮЗ от Мущени Деве Буйну Ντεβὲ Μουϊνοῦ Камила Καμήλα връх в Кушница, СИ от Мущени Кел или Хел Κὲλ Λόφος Фалахрон Φαλαχρόν връх в Кушница (1018), С от Мущени Кара Гьоз тепе Καρὰ Γκιόζ Τεπέ Маврокорифи Μαυροκορφή връх в Кушница, СИ от Мущени Медресе Бурну Μερτεσὲ Μπουρνοῦ Акровуни ᾿Ακροβούνι
В 2006 година Кондилевата къща в селото е обявена за паметник на културата.
Личности Родени в Мущени Николаос Мартис (1915 – 2013), известен гръцки политик и историк
Бележки
Категория:Села в дем Кушница